122
трябва да преминете. Пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии.
И за да можете да победите и превъзмогнете всички мъчнотии, трябва ви вдъхновение. И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата
вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“…
Имайте предвид, аз дълго съм търсил такава дума на български език. Тя е силна дума.
Лекции на МОК ІV/1, „Новите схващания на ученика“, „Светлина и знание“, стр. 84-86.За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.
„Трите живота“2, „Правила на живота“, стр. 99.Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е
определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности.“ Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието.
„Път към Живота“, „Правилни отношения“, стр. 118.Всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще. Следователно човек трябва да
започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. Който е определил посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиите си. След големи и тежки упражнения той веднага пристъпва към малки, прости, за да се освободи от голямото напрежение, в което се намира. Малките, слаби упражнения не са нищо друго, освен отдушници. Чрез тях човек отпушва крановете на
своя физически и душевен живот, да изтече навън напора на енергиите в него. Когато енергията в човешкия организъм не може да се отправя към посоката, която ѝ е определена, тя създава известни страдания на човека. За да се освободи от тия страдания, той трябва да намери някакъв отдушник в себе си, чрез който да прекара излишната енергия навън. В това отношение музиката, поезията, художеството са отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения. Щом се намери под натиска на
някакво голямо напрежение, човек трябва да започне да пее, да пише, да рисува. Да си поет, учен, музикант или художник, това значи да изучаваш и прилагаш законите на акустиката на човешкото съзнание.
Сподели с приятели: