Uprazhneniya-2014. indd

176
движения. И тъй, стремете се към онази основна мисъл в себе си, върху ко- ято почива вашата свобода и развитието ви. От тази мисъл зависят вашето здраве, вашите радости, и скърби.
„Отворени форми“, „Абсолютна и относителна реалност“, стр. 173-174.
Ново възпитание е нужно на човечеството, а също и нов начин на живеене. Храни се умерено, никога не преяждай. Не яж нечиста храна.
Има хора, които спят по 8-10 часа; те мислят, че това е добре за тях. По- малко, но здрав сън. Ако се обръщаш по няколко пъти през нощта, наляво и надясно, не си спал добре. Здрав сън е, на която страна легнеш, на нея да се събудиш. Който не спи добре и цяла нощ се обръща наляво-надясно, на гърба, сутринта казва, че много работил.
„Ликвидация на века“, „Трите пътя“, стр. 185.
Вечер, когато лягате да спите, вие отивате в Невидимия свят да учите. Там ви преподават уроци, казват ви много неща, които трябва да помните. Като ставате сутрин, направете малко усилие да си спомните какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметта ви е отслабнала. Щом паметта ви е отслабнала, работете върху нея да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голямо самообладание ще имате. Самообладанието е във връзка с вярата. Като говорим за Бога, ние имаме предвид Живия Бог,
Който живее в нас. Ние трябва да ходим в Неговия път, по Неговия ум и да вършим всичко заради Него. Само по този начин ще се освободим от противоречията на живота.
„Който има невестата“
2
, „Ще ти въздаде“, стр. 235-236.
Работете съзнателно върху себе си, да се подигнете. Станете ли сутрин от сън с някакво тежко, материално желание, отправете ума си нагоре, да олекне. Ако погледнете на живота с окото на ясновидеца, ще забележите цели реки от мисли, чувства и желания, които увличат човека. Има умствени реки, чувствени реки и реки на желанията. Пазете се от тия реки! Видите ли, че една от тия реки ще ви завлече, спрете се на пътя и помислете за
Бога. Някой казва, че не мисли за себе си. Добре е да не мислиш за себе си, но трябва да знаеш за какво да мислиш. Да мислиш за себе си, това значи да разрешиш една важна задача. Ти можеш да решиш тази задача правилно, ако знаеш как да ставаш сутрин. Както си станал от сън, така ще се нареждат работите ти. Щом станеш, вдигни главата си нагоре и помисли за Бога, за Слънцето на Живота. Стъпи на земята и помисли за Земята, на която живееш. От значение е още на коя ръка ще се опреш и на кой крак ще стъпиш. Човек трябва да знае как да легне и как да стане от сън. Ще изпразниш ума си от всички странични и отрицателни мисли и ще отидеш на другия свят съвършено свободен от грижи и безпокойства.
„Начало на мъдростта“, „Трите принципа“, стр. 128-129.

177
Засега човек е дошъл до убеждението, че без много неща може, но без сън не може. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Само невежите спят. Когато невежите спят, умните работят. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно.
Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на Божествените закони.
От Божествено гледище сънят не е бил предвиден. Същото се отнася и до смъртта. Човек е създаден да живее, а не да умира. Откак смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че той е заспал, т.е. починал. Може и без този сън! Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта, и да влезе в
Живота на безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че Любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън. За пример, хората чакат да изгрее Слънцето, да се порадват на неговата светлина и топлина. Според мене не е важно дали само външното
Слънце е изгряло. Ако външното Слънце е изгряло, а вътрешното Слънце на човека не е изгряло, той нищо не печели. Важен е моментът, в който изгряването на външното Слънце съвпада с изгряването на вътрешното
Слънце на човека. Това е истински изгрев. Външното, физическото
Слънце е ценно за всички хора, за всички живи същества. Вътрешното
Слънце е ценно за самия човек. Няма по-голяма радост за човека, когато вижда и външно, и вътрешно. Голяма е радостта на човека и на цялото
Небе, когато всички хора на Земята разбират и познават своя Създател.
Настанало е тогава Царството Божие на Земята. „Бог е Дух.“ Кажете ли така, задайте си въпрос – какво сте направили за този Дух. От вас се иска едно: да пазите Неговата мисъл чиста, свята, силна и пълна с Любов, в нищо да не я петните. За всяка лоша дума, за всяка крива мисъл човек носи последствията им. Нищо не може да го спаси от отговорност към
Божественото. Тази е причината за страданията на хората. И обикновените хора страдат, и светиите страдат. Както обикновения човек страда за всяко извършено престъпление, за пример – убийство, така светията страда за най-малката погрешка, извършена от него.
„Царският път на душата“
2
, „С человечески езици“, стр. 133-134.

Изтегляне 2.21 Mb.

Сподели с приятели: