Държавата е вредна за вашето здраве

Пълният хаос в Спешна помощ е малка част от трагичното наследство на д-р Таня Андреева в здравния сектор за една година на поста. Период, за който тя внесе само един законопроект, който беше бламиран от парламента, и една здравна стратегия за получаване на евросредства за реформа, която Европейската комисия отхвърли и сега Световната банка преправя по молба на правителството.

Времето на управлението на Андреева ще се запомни с липсата на каквито и да били промени, освен към по-лошо. Върнаха се отдавна забравените мерки за пестене от лекарства на онкоболните. Това време е период, в който просията за лечение на деца се появи отново заради неумелото управление на фонда за лечение на деца. Замалко министерството да остави 1 млн. българи без лични лекари, защото не внесе навреме проект за удължаване на времето за работата им без специалност. Ведомството лансира идея, че частните застрахователни фондове трябва да получат част от парите за лечение в болницата и да се разплащат с клиниките вместо здравната каса.

Управлението на Андреева ще се запомни с доста политически назначения и с окопната война със здравната каса. Андреева никога не застана директно срещу НЗОК, но за сметка на това опита да прехвърли върху касата цялата отговорност за въвеждането на лимити за лечение, което стана с постановление на Министерския съвет и по нейно предложение. Вместо да обясни, че така трябва, Андреева застана в позиция на нямащ нищо общо с постановлението и започна да се радва на флирта с лекарите, като дори пресцентърът й разпространи благодарствени писма до нея от лекарския съюз и асоциацията на университетските болници, на които тя е принципал и назначава директорите.

В двата критични случая - стачката в Спешна помощ и необходимостта от актуализация на бюджета на здравната каса, Андреева отсъстваше, като вторият път беше на конгрес в Поморие. И в двата случая вместо нея политиката на ведомството трябваше да защитава заместникът й д-р Бойко Пенков.

В края на мандата си Андреева демонстрира рязка работоспособност и за десетина дни пусна около 20 проекта за концепции, наредби, стандарти, постановления и правилници. Освен това са на път да се осъществят и няколко продажби на имоти на държавните санаториуми.

Проблемът в повечето от тях обаче е, че приемането им ще донесе допълнителни усложнения в сектора и ще ангажира следващото правителство, ако не с много нови проблеми, с допълнителни разходи и ресурс за спешна промяна на нормативната уредба. Става въпрос за три основни документа - проекта за концепция за Спешната помощ, проекта за промени в правилника на фонда за лечение на деца и проекта за преструктуриране на Националния център по наркомании. И трите документа могат да минат за одобрение през правителството и да станат факт до края на мандата му - псевдореформи в последния момент, които в най-добрия случай просто ще направят хаоса в здравеопазването още по-голям.
Да счупиш и работещото

Промените във фонда за лечение на деца ще доведат до непрозрачност и усложнени процедури

Люба Йорданова
Освен че не успя да започне качествена промяна в най-проблемните места на здравния сектор, екипът на министър д-р Таня Андреева се постара да развали и някои от малкото работещи звена.

Преди идването на власт на правителството на Пламен Орешарски, работата на център "Фонд за лечение на деца" беше тръгнала в правилната посока. Документите на децата, които се нуждаят от лечение в чужбина, се разглеждаха сравнително навреме, значително намаля броят на дарителските кампании, администрацията, лекарите и неправителственият сектор действаха в синхрон. До момента, в който министър Андреева не реши да назначи на поста директор на фонда бившия депутат от БСП по времето на тройната коалиция д-р Ива Станкова. Няколко месеца след промяната в електронния регистър на структурата се натрупаха голям брой неразгледани молби за финансиране, а родители отново започнаха да събират пари за лечението на децата си от екраните на телевизорите. След граждански и медиен натиск Ива Станкова подаде оставка, но с това не приключиха опитите на здравното министерство (МЗ) за вредна намеса във фонда.

На 8 юли на сайта на ведомството се появи проект за изменение и допълнение на правилника за дейността и организацията на работа на "Фонд за лечение на деца". В него освен някои безспорно необходими промени са записани и текстове, които рискуват да затруднят процедурата по кандидатстване за финансиране и да намалят прозрачността в разходването на средствата. А с това и да върнат структурата години назад, когато родители не успяваха да съберат нужните за лечението на децата си пари, докато фондът спестяваше бюджета си.

Критиците - вън

Една от изненадващите идеи за промени предвижда заявленията за финансиране да се разглеждат вече от комисия само от медицински специалисти и представители на държавната администрация. Тя ще взима решения по молбите, ще предлага размера на отпуснатите суми, болницата, в която да се извърши лечението, и ще проследява резултатите. Досега това беше роля на обществения съвет на фонда, в който освен лекари и държавни служители влизаха и представители на Българския червен кръст (БЧК), неправителствени организации и медии. Според поправките съветът вече ще отговаря за изработването на принципи и правила, по които се набират и разходват финансови средства във фонда, за мероприятия по набиране на средства и за популяризиране на дарителството.

"Броени дни преди оставката на правителството Министерството на здравеопазването предлага промени, които изглеждат единствено като цензура и реваншизъм към гражданските организации и медиите", категорични са от Българския дарителски форум, чийто директор Красимира Величкова е член на обществения съвет на фонд. На пресконференция тази седмица представителите в съвета на гражданския сектор и на медиите заявиха, че ще излязат от него, ако правилникът бъде приет в този му вид. Същото съобщиха и от БЧК няколко дни по-рано. "Отнема се гласът на гражданските организации да вземат решения по заявленията на децата", категорична е Величкова и допълва, че от тях се очаква да набират дарения, без да имат контрол върху разпределянето на средствата във фонда. Идеята на министерството да отнеме правото на глас на неправителствените организациите и медиите подозрително изглежда като отмъщение. През годините точно те бяха тези, които сигнализираха за проблеми в работата на структурата и предлагаха мерки за подобрение. Изключването им от взимането на решения сега звучи като шамар за критиките им срещу някои от действията на екипа на министерството и на предишния директор на фонда.

"Идеята е да се работи по-ефективно от медицинска гледна точка. Никой няма намерения да работи на тъмно", категоричен е проф. Владимир Пилософ, член на обществения съвет на фонда и председател на работната група по промяна на правилника. Той коментира пред "Капитал", че "на входа на документацията няма достатъчно компетентен медицински контрол, който възможно най-бързо да придвижи преписката". Затова работната група е предложила експертна комисия от лекари да разглеждат молбите на децата веднага след подаването им и само при нужда да ги изпращат на външни специалисти (в момента молбите се гледат първо от администрацията на фонда, която ги изпраща на външни специалисти и след това ги дава за обсъждане на обществения съвет). Идеята на работната група обаче явно е придобила по-различен вид в проекта на министерството. "С промените в правилника се цели оптимизиране работата на фонда, като във връзка с това едно от предложенията е за промяна в структурата", коментират от пресцентъра на МЗ.

Според проф. Пилософ "взаимоотношенията между експертната комисия и обществения съвет не са достатъчно изяснени" в проекта. Той е на мнение, че общественият съвет трябва да има достъп "до всеки един момент от придвижването на документацията" и че проектът не е окончателен.Полъх от тъмното минало

Изключването на гражданския сектор от взимането на решения не е единственото спорно предложение в проекта за нов правилник. Той предвижда експертната комисията да "предлага при необходимост максимални стойности за финансиране на съответните дейности", без да е ясно по какви критерии ще се случва това. Макар и МЗ и проф. Пилософ да отричат, че става въпрос за въвеждането на лимит при финансирането на лечението, текстовете могат да се тълкуват точно по този начин. Такъв беше в сила по време на управлението на ГЕРБ и доведе до смъртта на шестмесечно бебе.

Като крачка назад звучи и регламентацията формуляр S2 за планово лечение в ЕС да се издава само за случаите на трансплантации. Този документ намалява значително цената на лечението в болници в съюза и улеснява както родителите, така и бюджета на самия фонд. "Ще има завой към клиники извън ЕС, където лечението е по-скъпо", коментира на пресконференцията журналистът от БНТ Мария Чернева, която също е част от обществения съвет на фонда. Проф. Пилософ обяснява, че по закон фондът няма как да издава този документ, а трябва да го подпише министърът. По думите му досега формулярът се е използвал, като "си затваряхме очите", а в бъдеще фондът ще трябва да го праща на министъра, който да го подпише в най-кратък срок. От пресцентъра на МЗ също обясниха текста с действащи нормативни актове. Не е ясно обаче защо, след като лечението с този формуляр в ЕС вече отдавна е доказано успешна практика във фонда, министерството просто не е помислило за нормативна промяна, която да го узакони.

В крайна сметка опитите на министерството да обърка работата на фонда са необясними. Структурата управлява малък бюджет от около 10 - 12 млн. лв. на година, от който нито може да се спести особено много, нито да остане достатъчно за големи корупционни схеми. През последните години се видя кои практики работят и кои не. Екипът на фонда натрупа опит и действа добре в екип с медицинските специалисти и гражданския сектор. Лошата новина е, че всяко връщане назад ще се отрази отново на болните деца и техните родители.

Подарък за общините под формата на десетки декари имоти, басейни, калонаходища, минерални бани, собственост на държавните санаториуми, е едно от последните действия на здравното ведомство. Въпреки че санаториумите - "Специализирани болници за рехабилитация", са в забранителния списък за приватизация, министерството измисли схема, с която отписва от активите на дружеството несвойствени активи и ги подарява на кмета. Той от своя страна е свободен да ги продава и дава под наем. Първият подарък е факт - санаториумът в Шипково вече е собственост на община Троян, която месец преди да получи имотите от правителството, дори обявява конкурс за басейна и минералната баня и той вече е спечелен от фирма. В проект за раздаване са имоти в Костенец, Момин проход, Пчелина и Поморие. Тъй като бордът на санаториумите не е съгласен с идеята, той беше сменен.

Определение и алгоритъм кой болен е спешен и кой не няма. Затова на линейките звънят 2 млн. неосигурени, които имат право само на тази помощ, болни, които не намират личния си лекар, пациенти с болки в ухото и такива, които са в тежко състояние. И докато екипът може да спаси инфаркт или инсулт, се получава така, че преглежда настинка в ромската махала, като освен това често медиците са бити и ругани, защото не са дошли навреме.

Екипи на Спешна помощ няма и това е така в цялата страна. Мобилните екипи са общо 357, а санитарните автомобили, с които разполага системата, са 663, като последните 159 са купени през 2009 г.

Причината за недостатъчния брой екипи е прозаична - срещу огромното натоварване хората там получават най-ниските заплати в целия здравен сектор и са трудно защитими от емоцията на разгневени заради бавното пристигане пациенти и техните близки. Линейките са на повече от пет години, а в част от тях няма достатъчно апаратура и лекарства. Лекарите там за кратко получиха възможност да специализират каквото искат, за да се съгласят да работят в линейка, но ВАС отмени тази възможност. Последното, което се случи, е увеличение на заплатите с 10% от началото на тази година.

Като начало не пише, че ще има алгоритъм кой пациент е спешен и кой не, за да могат екипите да се съсредоточат към онези, които наистина имат нужда от помощ. Не пише и как ще бъдат стимулирани лекарите да останат да работят в Спешна помощ. Не е отбелязано как ще се регламентира работата на парамедиците. Напротив, пише, че системата на линейките няма да се реформира, а към нея отново ще бъдат присъединени спешните приемни отделения на болниците. Не само това -за заплати в линейките не пише нищо, но е отбелязано, че министерството е започнало процедура по покупката на нови коли. И още нещо важно - че се правят ремонти в 35 спешни отделения в болниците с държавни средства. Тези отделения обаче още не са собственост на Центъра за спешна помощ.

През 2007 г., по времето на управлението на проф. Радослав Гайдарски, тези отделения бяха към Спешна помощ. Тогава те се финансираха от държавата и от болниците, но издръжката им беше скъпа и бяха прехвърлени на болниците. Сега за всеки преглед те получават средно 20 лв. на пациент от здравното министерство. Изследванията и прегледите обаче са по-скъпи от тази сума и всяка клиника със спешно отделение трупа огромни загуби точно от него, особено когато пациентите само се преглеждат и си отиват.

В новата концепция е предвидено тези отделения да станат част от Спешна помощ, като един от мотивите е, че така ще се преодолее кадровият дефицит.

"Това няма как да се случи - нито лекарите от спешните отделения ще отидат в линейките, нито обратното. В момента и на двете места има свободни места. Въпросът е другаде - Спешна помощ ще трябва да плаща на болниците наем за помещения, да им плаща за изследвания на пациентите, за консултации с лекари. Отделенията трябва да си купят легла и апаратура и да преговарят с болницата да приема техните пациенти. Как ще стане всичко това с годишен бюджет от 90 млн. лв.", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на Сдружението на работещите в Спешна помощ.

По думите й, вместо да намери адекватен начин за остойностяване на лечението и прегледите на спешните пациенти, министерството предлага връщане към старата схема, която също ще бъде недофинансирана, като освен това се изгради с европейски пари и система от спешни болници - т.нар. малки пироговчета. В концепцията за цялостна система за Спешна помощ е заложена и мечта за специална авиация за тежко болните, като в момента ведомството ползва хеликоптери и самолети на военните под наем, но предлага да се създаде специален фонд, в който средствата да бъдат набавяни от гражданска отговорност, от винетни стикери, от здравни осигуровки и др.

"Смятаме, че тази концепция е абсолютно сгрешена и не трябва да се приема в този й вид. Тя не решава проблемите на спешната помощ, а просто създава нови задължения, които не са покрити с финансов ресурс", смята д-р Кателиева.
Как се убива институция от глупост

С преструктурирането на центъра по наркомании министерството замита безотговорността си към зависимите

Зорница Стоилова
Да убиеш вестоносеца. Така можем да обобщим кашата, която здравният министър Таня Андреева забърка с предложението си Националният център по наркомании да бъде поставен под шапката на Националния център по обществено здраве и анализи и така на практика да бъде закрит.

Освен че мотивацията й остана неясна, а изказванията й по темата бяха, меко казано, объркващи, ако влезе в сила, това решение може да предизвика сериозен хаос в системата за борба със зависимостите. Всъщност това е поредният проблем, който министърът залага като бомба за следващото управление в "12 без 5" .

Накратко и просто обяснено, историята изглежда така. Националният център по наркомании съвместно с експерти на своя работодател - Министерството на здравеопазването (МЗ), извършва проверка на 30 метадонови програми и установява сериозни нарушения в работата им. Вместо да санкционира самите програми обаче, МЗ решава да... накаже националния център, който е съобщил за неспазването на правилата, като изцяло разбърка дейността му. Звучи нелогично? Не и според здравния министър.

В интервюто си за сутрешния блок на БНТ тази седмица Таня Андреева заяви: "Центърът по наркомании е една структура, която съм категорична, че в годините не е работила. Първо, защото няма положителни резултати по отношение на излекувани наркозависими пациенти и, второ, защото проверка там не е правена от пет години. Проверката, която ние направихме, показа стряскащи нарушения. Дози, които се дават, в пъти по-високи от максимално допустимата, раздава се метадон с дни и седмици напред на пациенти, които продължават да взимат дрога."

В това изказване има няколко смущаващи противоречия. Първо, ако в продължение на пет години министерството не е правило проверка на Националния център по наркомании, как знае, че той е неработеща структура. Второ, проверката, която цитира министър Андреева, не е на дейността на центъра, а на метадоновите програми. Трето, нарушенията са констатирани от НЦН, но не могат да бъдат санкционирани от него просто защото по закон той не може да наказва. Това правят регионалните здравни инспекции и отдел "Наркотици" на МЗ. И четвърто, по определение Националният център по наркомании не се занимава с лечение на пациенти. Той изготвя становища и методически ръководства за това как се лекуват зависимости, как се намаляват вредите от употребата на наркотици, как се прави превенция и т.н.

Тоест министър Андреева, от една страна, вменява на Националния център по наркомании отговорности, каквито той не притежава по закон, а от друга, въобще не коментира отговорността на министерството за нарушенията при метадоновите програми.

Зам.-директорът на Националния център по наркомании Виолета Богданова е категорична, че министерството не чува "фрапиращите нарушения" (по думите на министър Андреева) в метадоновите програми за пръв път. Експертите от центъра са информирали за тях в предишни доклади и са подавали сигнали системно до органите, които могат да наложат санкции - РЗИ, Министерството на здравеопазването и "Медицински одит". "До момента няма издадено нито едно издадено наказателно постановление за нито една програма", казва Богданова.

Какво означава "излекуван" зависим

Обвинението на Таня Андреева към Националния център по наркомании, което събуди най-голямо недоумение сред професионалистите, които се борят със зависимости, е, че няма нито един излекуван наркоза-висим. От една страна, защото Националният център нито лекува, нито работи директно със зависими. От друга, защото издава циничността на държавата към проблема.

"Това е хронично рецидивиращо заболяване според международната класификация на болестите 10 и Световната здравна организация. По тази логика трябва да уволнят ендокринолозите, защото не са излекували диабета", казва Виолета Богданова от НЦН. Използването на думата излекуван, когато става дума за зависимости, е крайно неподходящо, потвърждава и Юлия Георгиева, координатор от фондация "Инициатива за здраве", която работи за намаляване на вредите от употребата на наркотици. "Ако хората са в ремисия, те могат да са добре до края на живота си, но могат да са добре за три месеца. Борбата ни е да са добре, да не употребяват или ако употребяват, да вредят най-малко на себе си и на околните", казва тя.

Нещо повече - не може министърът на здравеопазването да говори за излекуване на наркозависими, ако основната форма на лечение, финансирана от държавата, са метадоновите програми. Този проблем поставя и социалният работник от метадоновата програма към Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм Владимир Димитров. Той е откровен, че в България трудно може да се говори за излекуване, защото министерството не предлага нито среда, нито цялостна програма за лечение на зависими хора. "Лечение в истинския смисъл на думата означава програма за цялостно физическо и психическо възстановяване на човека. Това се случва в терапевтични общности и е една много дълга и сложна психологическа работа по връщане на човека обратно в обществото. Но в България такова нещо няма", обобщава той.

В отговорите на МЗ на въпросите на "Капитал" се посочва, че прехвърлянето на дейността на НЦН към Националния център по обществено здраве и анализи се прави с цел оптимизация. Десет от експертите ще преминат към НЦОЗА, останалите се съкращават. Остава обаче чуденето дали е направена оценка дали спестяването на средства оправдава последствията от закриването на центъра.

Професионалистите, които работят в сферата на зависимостите, са силно притеснени от предстоящата промяна, защото смятат, че това ще разбие системата за зависимости. До този момент срещу нея са се обявили 24 организации. "Това е единствената държавна институция, която отговаря за проблема със зависимостите. Говорим за между 30 и 40 хиляди зависими, които остават без институционална подкрепа", отбелязва социалният работник Владимир Димитров.

Преструктурирането със сигурност ще предизвика хаос в контрола на дейностите по лечение и превенция на зависимости. НЦН проверява не само болници и метадонови програми, но и комуни и НПО-та. През последната година ръководството на центъра неведнъж е информирало МЗ, че капацитетът му не достига. Сега той ще бъде намален наполовина, а уж стремежът е към по-качествен контрол.

Специалистите, които работят в сферата, са разтревожени, че ще се изгуби и експертният капитал, натрупан през годините от Националния център по наркомании. Те търсят НЦН не само за методологически насоки, но и за подкрепа, практически съвети, информация. "Там работят експерти на европейско ниво с визия каква да бъде политиката. Голямото ми притеснение, ако този център бъде затворен, е, че ще трябва да работим с хора, които ще върнат развитието на борбата със зависимости в България петнадесет години назад", коментира Юлия Георгиева от "Инициатива за здраве".

Обясненията защо му е на министерството да разбива тази структура минават през всякакви версии - от апетити към имота, на който се намира центърът, през партийни игри до скрити интереси в метадоновите програми. Извън спекулациите обаче това, което проличава в този казус, е, че институционалният разпад при това правителство достигна колосални размери. А последствията трудно ще могат да се излекуват от следващите.

Парламентарните политически сили БСП, ГЕРБ и ДПС "в името на народа" уж щяха да се съберат, за да гласуват актуализацията в бюджета на касата. Така щяха да осигурят поне измамно спокойствие в твърде "чупливата" и чувствителна здравна система. Вместо това подопечените на триото Станишев-Местан-Борисов спретнаха поредица от политически фарсчета, която може да доведе здравеопазването до фатален край.

Всъщност, проблемът не е толкова в неполучените от касата допълнителни 225 млн. лева. Липсващите 25 млн. лв. за лечение на онкоболни могат да се осигурят с леки вътрешни корекции на наличните към милиард и половина в бюджета на институцията. Останалите 200 млн. лв. за второто шестмесечие на 2014-а болниците могат да компенсират, като затегнат приема на леките случаи, а ако ножът допре до кокала, са напълно в правото си и да искат доплащане от пациентите. Това и сега правят успешно частниците, които работят с касата. Възмутителното е друго. През последните пет години здравната каса напълно умишлено е водена към фалит, без да има фонд, който да я замести. С глупави политически прийоми тя бе трансформирана в нещо средно между фонд за гарантиране на стабилността на бюджета и касичка за източване от приятелски кръгове с големи икономически интереси в здравния сектор.

Здравноосигурителното ведомство бе унищожавана бързо, методично и с хирургическа точност. Първо беше изсмукан резервът му, но за сметка на това бюджетът година след година си оставаше все същият - 2.8 млрд. лв., плюс-минус жълти стотинки. Същевременно се "клонираха" десетки нови болници, които безпрепятствено седнаха на публичната хранилка, цените на заплащаните от касата лекарства се вдигаха, разширяваше се и обхватът на скъпите лечения, които тя всеки месец бе принудена да поема. Както сполучливо се изразява един коментатор в популярен здравен форум, "все едно да ти дадат един литър боя и с нея да те накарат да боядисаш 200 кв. м стена. А когато това не се случи, да те обвинят, че крадеш или си некадърен". В тази ситуация дори гениални мениджъри и политически комбинатори биха се провалили. А последните двама управители на касата съвсем не попадат в тези категории. Отделно от това властимащите, независимо кои са, създаваха конфликти и напрежение между назначените от тях здравни министри и управители на принципа "разделяй и владей", а после гледаха сеира от удобните си кожени кресла.

Ако се върнем по стъпките на очертаващия се банкрут, той бе планиран с "аферата Дянков". Тя беше впечатляващо цинична и нелепото е, че остана безнаказана въпреки сипещите се закани за процеси и присъди. Провалилият се финансов министър на ГЕРБ с един замах стопи резерва на касата като прехвърли 1.4 млрд. лв. към продънения си държавен бюджет през 2010-а. Година по-късно от сметките на осигурителния фонд към тези на Министерството на здравеопазването изтекоха 340 млн. лв. за дейности, които ведомството е задължено да финансира. В пакета бяха и онкологичните лекарства. През 2012-а касата се отчете само със 100 млн. лв. за министерството, но за сметка на това все същите управляващи й прехвърлиха още дейности, които натовариха нетния й бюджет с други 240 млн. лева. Като теглим чертата, резултатът е липсващи над 2 млрд. лв. от здравни осигуровки. Ако тези пари си бяха на мястото, изобщо нямаше да се стига до днешните протести и дебати дали бюджетът на касата да бъде актуализиран с 225 млн. или с 328 млн. лева.

На фона на този пладнешки обир бившият управител на здравната каса - "герберът" д-р Пламен Цеков, имаше наглостта в средата на 2013-а да се изтъпанчи пред народните представители и да каже, че не само не очаквал притеснителен дефицит до края на годината, но дори надсъбрал 82 млн. лв. от здравноосигурителни вноски. По същото време надзорниците на институцията почти нелегално отпускаха десетки милиони, за да покриват преразходите на болниците. Редица експерти посочиха, че в касата е натрупан огромен преразход от 103 млн. лв. по перото за лекарства, който Цеков умело крие. Съвсем разбираемо е защо касата влезе в 2014-а с дефицит от 160 млн. лева.

Независимо от ясните индикации за предстоящия колапс депутатите от управляващото мнозинство гласуваха бюджет с абсолютно същите параметри (2.82 млрд. лв.), които стигнаха само за 10 месеца от предишната година. Остана един финансов буфер от 279 млн. лв., който бързо бе стопен главно за покриването на наследените задължения. Други 104 млн. лв., заложени в държавния бюджет за здравноосигурителни плащания, трябваше да бъдат освободени с условие. А Министерството на здравеопазването да представи пакет от мерки за оптимизиране на контрола върху харчовете в системата и да предложи нови медицински стандарти и механизми за договаряне и заплащане на лекарствата. Финансовият министър Петър Чобанов заяви, че и до ден днешен това не се е случило. Очевидно колежката му - д-р Таня Андреева , или е била твърде заета с други неща, или и тя и екипът й просто не стават за тази работа.

Мандатоносителите нарекоха приетото недоносче "справедлив и гъвкав" бюджет, а управителката на касата д-р Румяна Тодорова допълни, че е единственият възможен. "Парите за болниците - изтъкна тя - са колкото за 2013-а, като се вземат предвид гласуваните допълнителни 29 млн. лв. и увеличението от 5%, което ще се прибави от оперативния резерв." Така запасите бяха изразходвани в аванс. Но за изненада на управляващите нито болниците се вместиха във финансовата си рамка, нито медикаментите останаха на досегашните цени. Причината е проста - и двете се увеличават. Неясно остана само защо експерт като Тодорова не успя да предвиди това, което би могла да направи всяка редова медицинска сестра? Трябваше ли здравната каса да чака шест месеца, за да установи, че харчовете на лечебниците са скочили от 105 млн. до 140 млн. лв. месечно? След като самата Тодорова казва, че плащаните от касата илачи всяка година се увеличават, не можа ли да пресметне "на пръсти", че няма да й достигнат поне 100 млн. лв. за лекарства за домашно лечение и онкомедикаменти? А при правилно планиране имаше възможности за адекватна реакция, Например държавата да започне да плаща пълния размер от 8% здравни вноски за осигуряваните от нея 9 категории, в резултат на което до края на 2015-а щяха да бъдат събрани 900 млн. лева. Самите здравни осигуровки можеха да бъдат увеличени поне с един процент, което едва ли ще се приеме толкова трагично от обществото, за разлика от евентуалното вдигане на пенсионните вноски. Позитивният лекарствен списък можеше да бъде "замразен" през 2014-а, с изключение за животоспасяващите медикаменти. Новите болници пък трябваше да бъдат оставени да се самоиздържат, докато не бъде въведена здравната карта. Но когато се обърне колата, пътища много...