233
не знаете отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят като крайности, с които Природата си служи, никога на можете да разберете живота. Младост и старост,
светлина и тъмнина, бял и черен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и белия цвят. Всички възможности на ума, на сърцето и на волята се движат между червения и белия цвят. Черният цвят съдържа възможности за
изгубване на онова, което човек е постигнал. Когато изгуби всичко, което е придобил, човек почернява. Щом почернява, той не може повече да се развива и да върви напред. Ако искате да се развивате правилно, работете с музиката. Пейте, свирете, да трансформирате състоянието си.
„Закони на Доброто“2, „Показване“, стр. 179-180.Например, ако искаш да облагородиш някой човек, ти не трябва да
му говориш с меки думи, не трябва да проявяваш по отношение към него мекушавост. Ако ти си мекушав, това ще произведе в него резултати на червения цвят. Някои казват, че трябва да бъдем към хората меки, в смисъл мекушави, отстъпчиви. Направете този опит с едно дете и наблюдавайте резултата. Започнете да галите това дете и ще видите, че цветът на
лицето му почва да става розов, червен. В него се набира електричество – една енергия на червения цвят, и материята става неустойчива. Тази материя е още в своето първоначално развитие. При най-малкото побутване на тази материя може да стане експлозия. Такова избухване става и в животните, а някога даже и в растенията. Ще кажете: „Защо това нещо не се забелязва в растенията?“ Защото червеният цвят понякога е пасивен, а някога – активен. Вие трябва да посещавате планинските местности, за да видите на опит как стават даже и най-малките отклонения на светлината, когато пада при известни условия.
Само така ще схванете, че и най-малките колебания на светлината, и най-малките светлинни енергии са вълни с различни дължини. Щом тия вълни срещнат известно съпротивление, веднага се пречупват. С този закон именно – пречупването на светлината – се обяснява образуването на скалистия път, който умът извървява в живота.
Сподели с приятели: