Урок №1 Извори за историята на средновековната българска държава и право
Изтегляне 0.56 Mb.
|
Главата на семейството, мъжът, е имал твърде широки правомощия по отношение на останалите членове на семейството, над които е имал представителна и дисциплинарна власт. Мъжът е можел да налага физически наказания, да изпъжда от дома и да продава в робство децата си. Забранено му е било обаче да налага тежки осакатяващи наказания.
ІІІ. Развод
Не могат да бъдат определени причините за развод по езическото право, но инициатива за такъв е имал само мъжът в семейството. Може би такива основания са били клеветата, определени действия или дори помисли от страна на жената.
Християнските правни норми дават възможност и на жената да поиска развод. Едва ли нейната инициатива обаче е била честа практика с оглед подчиненото й положение по отношение на мъжа. Той е имал и повече основания за развод. а/ само за мъжа е важало като основание за развод прелюбодеянието. Тази норма подчертава още веднъж неравноправното положение на съпрузите в семейството и вероятно е била много по-често прилагана от нормите, предвиждащи специфични бракоразводни основания, от които би могла да се възползва само жената – тригодишна импотентност на мъжа, тежко пиянство на мъжа или изтезание на жената от нейния съпруг. б/ и за двамата съпрузи основание за развод са били опитът за убийство на другия съпруг, тригодишно отсъствие от съпружеското жилище, заболяването от проказа, сифилис или душевна болест. В славянския превод на Еклогата обаче душевната болест на един от съпрузите не е основание за развод. Отклонението от екложната норма вероятно е под влияние на обичайноправните разпоредби.
Урок № 10 Средновековното наследствено право В средновековна България са били познати и двата начина за наследяване – по закон и по завещание. По-широко приложение са имали нормите на обичайното право, но сведения за тях не са достигнали до наши дни. Писаното право установява групи от наследници и специфични правила при наследяването, които с известни отклонения са заимствани от разрешенията на класическото римско право. І. Наследяване по обичайното право Въпреки че няма преки сведения за обичаите в България през Средновековието, свързани с наследяването, изследването на тези обичаи през ХІХ век и аналогични обичаи на други славянски народи обуславя предположението, че право да наследяват са имали само синовете. Това обичайноправно разрешение е така трайно залегнало в правосъзнането на българина, че с него се съобразява дори законодателя в края на ХІХ и началото на ХХ век. ІІ. Наследяване по екложното право
Еклогата определя пет групи наследници на едно починало лице. Към наследяване първи се призовават наследниците от първата група. Само ако такива няма се пристъпва към наследяване от лицата от втората група и т.н. Основанието за подобно групиране на наследниците е степента на кръвната им връзка с наследодателя. а/ низходящите първи се призовават да наследят. Следвайки разрешенията на римското право Еклогата не разграничава синовете и дъщерите на наследодателя. Всички деца имат еднакви и равни права по отношение имуществото на починалия родител. Ако към датата на смъртта на наследодателя някое от неговите деца вече е починало, но е оставило свои низходящи, то те наследяват тази част от новооткритото наследство, която би получил техният починал родител. б/ родителите получават цялото имущество на починалото си дете, ако то няма собствени живи деца или внуци. в/ пълнокръвните братя и сестри, бабата и дядото разпределят помежду си имуществото на починалия, ако той няма наследници от предишните степени. Пълнокръвни са братята и сестрите, родени от една и съща майка и един и същ баща с наследодателя. г/ еднокръвни и едноутробни братя и сестри на наследодателя са тези, които имат или общ баща, или обща майка с него. Те наследяват само ако няма пълнокръвни и пълноутробни братя и сестри. д/ съребрените родниини от по-далечна степен наследяват, ако няма братя и сестри. Еклогата въвежда правилото, че по-близкият по степен роднина изключва по-далечният по степен при наследяване. е/ съпругата може да получи някаква част от наследството на починалия си съпруг само ако той няма живи родственици. Но дори в този случай съпругата ще наследи само ½ от имуществото на мъжа си. По отношение на другата ½ има различни норми във византийската Еклога и в славянските й преписи. Под влияние най-вероятно на обичайноправни разрешения, според славянската Еклога втората половина от имуществото на наследодателя трябва да бъде разделена между църквата и бедните, за разлика от византийския текст, в който същото имущество се разделя между църквата и царското съкровище.
Към определяне на наследниците според правилата на закона се е пристъпвало само в случай, че наследодателят не е определил сам начинът за резпределяне на имуществото му след смъртта, т.е. ако не е направил завещание. а/ Форма Без значение за валидността на завещанието е дали то е съставено писмено или е формулирано устно. Абсолютно необходимо обаче за валидността на едно завещание е то да бъде съставено пред свидетели. Изискваният от Еклогата брой на свидетелите е 7, но когато толкова не могат да бъдат намерени, завещание може да бъде направено и в присъствието само на 5 човека. Двама души са достатъчни свидетели за валидността на завещание, направено от тежко ранен по време на война. б/ Способност да завещават според средновековното писано право са имали пълнолетните (навършили 15 години мъже и жени над 13 години) и душевно здрави хора. Не са можели да правят завещания находящите се в плен и глухонемите. Подвластните са можели да завещават само личното си имущество. в/ Ограничения на завещателя Притежаващият определено имущество поначало е можел свободно да определи начина, по който то да бъде разпределено след смъртта му. Отчитайки обаче възможността поради лекомислие или поради други причини родителят да остави без никакво наследство и възможно без средства за издръжка децата си, законът защитава техните интереси, ограничавайки в известна степен правото на разпореждане с личното имущество на наследодателя. Още римското право установява определена част от наследството като запазена за най-близките. Размерът на тази запазена част според Еклогата зависи от броя на децата и може да бъде загубена само ако е проявена неблагодарност към наследодателя от лице с право на такава част. Еклогата определя една трета от имуществото като запазена част, ако децата на наследодателя са от 1 до 4 и една втора, ако те са повече от 5.
Урок № 11 Изработване и приемане на Търновската конституция Възстановяването на българската държавно-политическа организация след многовековното чуждонационално господство става възможно след завършването на Руско-турската война от 1887-1878 г. Промените, които настъпват в социално-икономическата и политическата структура на нашето общество трябва да бъдат закрепени по юридически начин в основен закон на Княжество България. Това се извършва чрез приетата през 1879 г. от Учредителното събрание, проведено в Търново, първа в историята на българската държава Конституция. С нея се утвърждава обществено-политическото и държавноправното устройство на Третата българска държава. І. Изработване на проекта за Основен закон
Сан-Стефанският /03 март 1878 г./ и Берлинският /13 юли 1878 г./ договори предопределят формата на държавно устройство на България – тя се създава като автономно княжество. Новосъздадената българска държава обаче е „под суверенитета на Н.В. султана” и се задължава да плаща на Високата порта годишен данък. И в двата посочени международни договора се предвижда „едно събрание на първенците /нотабилите/ на България” да изработи основен закон /”Органически устав”/ на Княжеството. Към изработването на проект за този закон в съответствие с правомощията си според Сан-Стефанския мирен договор пристъпват представителите на Временното руско управление в България.
а/ В общата инструкция от 10.04.1978 г. руското правителство възлага на своя комисар за изработи Органически устав, който да бъде приет на събрание на „именити хора на България” б/ Втората инструкция от 15.04.1878 г. е сравнително по-предметна и в нея руското правителство изразява вижданията си за формата на държавата, правомощията на княза, начина на конституиране на представителния орган – Народното събрание и неговите правомощия и др. Конкретно се посочва, че България по своето държавно устройство трябва да бъде монархия, Князът ще назначава министрите, те ще са отговорни и пред Народното събрание, избирателно право трябва да получат всички български граждани, навършили 25 години, които притежават недвижими имоти или плащат данък в определен размер. Като изразява съмнение в способността на българските депутати сами да изработят основен закон, руското правителство дава възможност на княз Дондуков-Корсаков да извърши цялата предварителна подготовка по изработването на проекта.
4. „Особеното съвещание” в Петербург На 06.11.1878 г. проектът за Органически устав на Княжество България е връчен на руския император в резиденцията му в Ливадия, след което е изпратен в Петербург. Там се разглежда от азиатския департамент на Министерството на външните работи и от военния министър. Основно обсъждане и коригиране на проекта се извършва от „Особено съвещание” към императорската канцелария в Петербург. Направени са промени във връзка с избирането на представителните органи – Обикновено и Велико народно събрание и техните компетенции, значително по-добре е формулирана министерската отговорност, пределите на княжеската власт, структурата и правомощията на Държавния съвет. Изменения се извършват и в областта на закрепените в проектоустава политически и лични права и свободи на гражданите. В началото на 1879 г. проектът с направените промени се връща на княз Дондуков-Корсаков в България. ІІ. Учредителното събрание в Търново
Учредителното събрание, което е призвано да приеме Органическия устав, се открива на 10.02.1879 г. В него участват 231 депутата, излъчени измежду българското население чрез три способа. Най-много, 118 на брой, са депутатите по право, които участват в работата на събранието по силата на заеманата от тях длъжност. Сред тях са представители на висшето православно духовенство, Видинският мюфтия и Софийският равин, председателите на губернските, окръжните и търговските съдилища. Чрез избор от населението са излъчени 89 представители. Останалите са назначени пряко от императорския комисар. В работата на Учредителното събрание вземат участие и представител на Рилския манастир, Одеското българско настоятелство и Виенското благотворително дружество „Напредък”.
Учредителното събрание в Търново се открива със слово на руския императорски комисар Дондуков-Корсаков. В него той подчертава трайната позиция на своето правителство учредителите да имат пълна свобода при обсъждането и приемането на основния закон, без да се считат ограничени от представения им проектоустав. Избрани са ръководни органи и правилник за работата на събранието. Една от първите инициативи на събранието била да се изрази протеста на българския народ поради разпокъсването му от Берлинския договор. Оформят се две мнения – едното е събранието да се саморазпусне в знак на протест, а второто е да се изработи мемоар до Великите сили, с който да се изрази възмущението от решенията на Берлинския конгрес, с който се разпокъсват българските земи. Страстите се разгарят в обсъждане текста на Мемоара. На 07.03.1879 г. С. Лукианов е принуден да изрази огорчението на императорския комисар от поведението на учредителите и да ги призове да се занимават с основната си задача – обсъждане и приемане на Органически устав. За улесняване работата на събранието била избрана комисия от 15 члена. Тя приключила работата си с подготовка на Доклад, прочетен пред събранието на 21.03.1879 г. В Доклада се подчертава, че нашата Конституция трябва да възприеме началата на свобода, равенство на гражданите пред законите, на самоопределението и обезпечеността (сигурността). Тези начала са конкретизирани в съответни текстове на проекта за Органически устав и по-късно са доразвити в окончателната редакция на Конституцията. След като декларират тези принципи, следващи идеите на естественото право, авторите на доклада правят предложения за ограничаване на избирателното право посредством въвеждането на имуществен и образователен ценз, за създаването на сенат – орган, стоящ между Княза и народното представителство, предлагат след 5 години да се реализира Конституцията, а от основния закон „да вее един разумен консерватизъм”. Още при дебатите по националния въпрос в Учредителното събрание се оформили две идейни течения, от които по-късно се обособили политическите партии в България. Либералното течение изразявало разбиранията на по-голямата част от населението в България, неговите представители се оказват мнозинство в Учредителното събрание и успяват да наложат възгледите си за устройството на новосъздадената българска държава. Водачи на това течение са П. Р. Славейков, Драган Цанков и Петко Каравелов. Консервативни идеи в Учредителното събрание защитават Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов и др. 15-членната комисия е била съставена основно от средите на консерваторите, голяма част от които са получили солидно образование в западноевропейски университети. Предложеното от комисията държавно устройство на Княжеството било отхвърлено, както и самия доклад, под влияние на емоционалните речи на П. Славейков и П. Каравелов. Учредителното събрание пристъпва към обсъждането и приемането на проектоустава текст по текст. В хода на дебатите по предложение на депутатите се включват нови текстове, с които се разширяват личните и политическите права и свободи на гражданите. Променят се редица текстове, не се вписва изрично зависимостта на България от Високата порта, а вместо Органически устав основният закон се обозначава като Конституция. Въпреки идейните противоречия под влияние на доминиращия в събранието демократичен дух и свободолюбиви настроения са извършени значими промени в проектоустава, при това почти бездискусионно. Съвършено променен е начинът на конституиране на Народното събрание – само чрез избор. Изоставен е имуществения и образователния ценз като обуславящ избирателното право. Премахнат е държавния съвети са извършени редица други промени в либерална и демократична насока. Политическата поляризация се проявява особено силно само при разглеждане на постановленията за първоначално образование, свободата на печата и двукамерната система. Предложението за създаване на Сенат като горна камера на парламента е добре обосновано от Т. Икономов, но е отхвърлено след драматично обсъждане и гласуване в Учредителното събрание. На 16.04. 1879 г. Учредителното събрание приема първата българска Конституция. Търновската конституция установява принципа на разделение на властите и урежда най-важните държавно-правни институции – монархическия институт, правителството, народното представителство и съдебната власт – по един изключително демократичен и прогресивен за времето си начин. Установени в Конституцията са принципите на законност, равенство на гражданите, неприкосновеност на собствеността, законоустановеност на престъпленията и наказанията, прокламирани са личните свободи на гражданите, неприкосновеност на жилището и кореспонденцията, свобода на словото и сдружаванията. Всички те са доказателство за либералния и демократичен дух на Търновската Конституция. Въпроси:
Урок № 12 Държавно устройство на България според Търновската Конституция Правомощия на монарха според Търновската Конституция Според Търновската Конституция българската държава е „монархия наследствена и конституционна с народно представителство”. На монарха чрез Конституцията са предоставени широки правомощия в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Установената монархическа форма на управление налага върховенство на княза /царя/ над останалите органи на държавна власт. Той е върховен представител и глава на държавата. І. Личен статут на монарха според Търновската Конституция
Прекъсването на българската държавно-правна традиция в периода ХV – ХІХ век налага основаването на управляваща династия да се извърши чрез вот от Великото Народно събрание. Избраният владетел черпи своите права от Конституцията. Неговата власт е наследствена по мъжка линия „по реда на първородството”. При непълнолетие на владетеля Конституцията предвижда избор на регенти и настойници.
Според Търновската Конституция от 1879 г. монархът носи титлата „княз”, а след обявяване на Независимостта на България през 1908 г. и промяната на Конституцията от 1911 г. тази титла е „цар”. Като върховен орган на държавата монархът има право да носи определена титла на почит и лично достойнство – „светлост”, „височество”, „величество”.
Конституцията гарантира личният интегритет на монарха, той е освободен от гражданска и наказателна отговорност, осигурена му е цивилна листа – заплащане от бюджета на държавата, освободен е от заплащане на всички данъци и глоби. ІІ. Правомощия на монарха в законодателната власт Според Търновската Конституция законодателната власт принадлежи на Княза и Народното представителство.
ІІІ. Правомощия на монарха в изпълнителната власт Съгласно Търновската Конституция изпълнителната власт принадлежи на монарха. Цялата система от органи на тази власт действа от негово име и под негов надзор.
ІV. Правомощия на монарха в съдебната власт Според Търновската Конституция съдебната власт принадлежи на съдебните места и лица. Те правораздават в името на монарха. В Закона за устройство на съдилищата е определен реда за назначаване на съдебните служители – съдии, прокурори и нотариуси от определен ранг се назначават от монарха, а останалите – от Министъра на правосъдието. Освен тази формална роля в съдебната система, Търновската Конституция предоставя на монарха и някои конкретни правомощия. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|