Урок №1 Извори за историята на средновековната българска държава и право

1. 
   Право да помилва осъдено по наказателно дело лице според Търновската Конституция е имал единствено монархът. Той е можел да смекчава и да заменя наложените от съдебен орган наказания, както и да освобождава осъдения от изтърпяване на наложеното наказание, с изключение на случаите, в които са осъдени министри по реда на чл. 155 и сл. От Търновската Конституция.
   
2. 
   Правото на амнистия според Търновската Конституция принадлежи на монарха и Народното събрание, доколкото амнистията е свързана с промяна на наказателния закон – Народното събрание приема закон за амнистия, а монархът го утвърждава.
   

Въпроси:

1. 
   От къде черпи своите правомощия и какви лични права притежава българският монарх според Търновската Конституция?
   
2. 
   Какво правомощия има монархът в законодателната и съдебната власт?
   
3. 
   Кому принадлежи изпълнителната власт и как се реализира тя според Търновската Конституция?
   

Допълнителни въпроси и задачи:

1. 
   Прочетете глава VІ на Търновската Конституция и отговорете какви са възможните хипотези за смяна на управляващия монарх?
   
2. 
   Прочетете чл. 17 от Търновската Конституция. Какви ограничения въвежда той?
   
3. 
   Защо според Вас са необходими те?
   
4. 
   Защо правото на помилване принадлежи само на монарха, а правото на амнистия е поделено между него и Народното събрание?
   

Урок № 13

1. 
   Активно и пасивно избирателно право. Великото и Обикновеното народно събрание се конституират по възможно най-демократичния начин – чрез всеобщо равно и пряко избирателно право при тайно гласоподаване.
   

Въпреки пределно ясната формулировка на Конституцията, жените са лишени от това важно политическо право. Това ограничение се постига посредством избирателните закони. Едва през 1937 г. в Наредба-Закон за избиране народни представители за Обикновено Народно събрание жените получават правото да избират при условие, че са „омъжени, разведени или вдовици”.

Б) пасивно избирателно право /право да бъдат избирани за депутати/ имат всички български граждани, навършили 30 години, които не са лишени от граждански и политически права и са книжовни /грамотни/.

Лишаването от граждански и политически права е било възможно според наказателното ни законодателство след Освобождението. То е допълнително наказание за определени в Наказателния закон престъпления. Изискването за грамотност не е свързано със завършването на определена степен на обучение и не представлява образователен ценз.

2. 
   Числен състав на Народното събрание. Той зависи от броя на населението. Първоначално за Обикновено народно събрание се избира 1 депутат на 10 000 души. С изменението на Конституцията нормата на представителство се увеличава като за Обикновено народно събрание се избира 1 депутат на 20 000 души от населението. Винаги Великото народно събрание е два пъти по-многобройно от обикновеното.
   
3. 
   Депутатският мандат има продължителност след измененията на Конституцията 4 години /до 1893 г. той е бил 3 години, а до 1911 г. – 5 години/.
   
4. 
   Права на народните представители. Конституцията осигурява свобода на словото и неотговорност за всичко казано от депутатите в Народното събрание. На народните представители Конституцията гарантира депутатски имунитет – 5 дни преди откриването на парламента и докато продължава сесията му неговите членове не могат да бъдат задържани и подвеждани под отговорност за извършени престъпления или за неизплатени дългове. По такъв начин им се дава гаранция за безпрепятствено участие в заседанията на Народното събрание.
   

ІІ. Видове народно представителство

1. 
   Обикновеното Народно събрание заедно с монархха е носител на законодателната власт в страната.
   

Б) Ред на дейност. Народното събрание работи на редовни и извънредни сесии. Редовни се свикват два пъти в годината и времетраенето им е определено в Конституцията. Извънредните сесии се свикват при нужда и техния брой и продължителност не е определен. Заседанията на Народното събрание са открити. Само в изключителни случаи, по решение на Народното събрание, то може да работи при закрити врати.

В) Правомощия. Основното правомощие на Обикновеното Народно събрание е свързано с осъществяването на законодателната власт. То обсъжда и приема законопроектите, внесени в пленарната зала. Наред с монарха и всеки народен представител има право на законодателна инициатива, ако законопроектът му е подписан от поне ¼ от присъстващите депутати.

Обикновеното Народно събрание има важни бюджетно-финансови правомощия като обсъждането и гласуването на държавния бюджет, определяне на данъците в страната и реда за събирането им и др. Обикновеното Народно събрание осъществява контрол над изпълнителната власт като назначава анкетни комисии по управлението, търси парламентарно-политическа отговорност на министрите чрез питания и запитвания и Конституционно-наказателна отговорност по чл. 155 от Търновската Конституция.

2. 
   Велико Народно Събрание се свиква за решаване на конкретни, точно посочени в Конституцията въпроси от изключителна важност за страната. След вземане на решението, за което е свикано, Великото Народно събрание се саморазпуска.
   

Великото Народно събрание се свиква от монарха, регентите или Министерски съвет съобразно конкретния случай.

Б) Правомощия.

Великото Народно събрание е компетентно да:

- изменя и преразглежда Конституцията,

- избира нов държавен глава,

- избира регенти, когато монархът е непълнолетен,

- обсъжда въпроси за отстъпване или размяна на територии от българската държава,

- се произнася по въпроса дали може българският монарх да бъде управител и на друга държава.

Членовете на Великото Народно събрание се ползват с всички права на народните представители в Обикновените народни събрания.

1. 
   Как се формира Народното събрание според Търновската Конституция?
   
2. 
   Какви видове Народно събрание разграничава Търновската Конституция? По какво се отличават?
   
3. 
   Какво е общото в статута на народните представители?
   
4. 
   Какви специфични правомощия има Обикновеното Народно събрание и Великото Народно събрание според Търновската Конституция?
   

Допълнителни въпроси:

1. 
   Как се реализира парламентарно-политическата отговорност на министрите?
   
2. 
   Прочетете член 105 от Търновската Конституция и отговорете какви други правомощия, освен изброените в урока, има Обикновеното Народно събрание?
   
3. 
   Прочетете глава ХVІ на Търновската Конституция и отговорете какъв е редът за разглеждане и приемане на законопроектите?
   

Урок № 14

Конституцията регламентира статута на върховните органи на изпълнителната власт – Министерски съвет и отделните министерства, като определя начина на създаване и някои извънредни правомощия на Министерския съвет, броя и вида на министерствата, различните видове отговорност, която носят министрите.

Неговата основна задача е да организира прилагането на законите и да следи за стриктното им прилагане, като има право да издава подзаконови нормативни актове.

1. 
   Състав
   

2. 
   Конституиране
   

Министър-председателят на свой ред е определял имената на отделните министри, които са били назначавани с Указ на монарха.

3. 
   Правомощията на Министерския съвет са свързани с тези на държавния глава, защото той реализира изпълнителната власт чрез Министерския съвет и Министерствата. В Търновската Конституция са установени не всички, а само отделни правомощия, които се упражняват от Министерския съвет самостоятелно или съвместно с монарха. Такива са например:
   

• 
  сключване на международни договори;
  
• 
  внасяне на законопроекти в Народното събрание;
  
• 
  издаване на наредби със силата на закони в случай на вътрешна или външна опасност;
  
• 
  обявяване на военно положение;
  
• 
  поемане управлението на държавата при смърт на монарха до свикването на Велико Народно събрание, което Министерския съвет е задължен да направи.
  

ІІ. Министерства

1. 
   Същност.
   

Министърът е оправомощен и задължен да организира работата в сферата на дейност на своето министерство.

2. 
   Видове
   

- Министерство на външните работи и изповеданията;

- Министерство на вътрешните работи /и народното здраве след 1911 г./;

- Министерство на народното просвещение;

- Министерство на финансите;

- Министерство на правосъдието;

- Военно министерство.

С измененията на Търновската Конституция от 1893 и 1911 г. броят на министерствата е увеличен с:

- Министерство на търговията, промишлеността и труда;

- Министерство на земеделието и държавните имоти;

- Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството;

- Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

1. 
   Министрите са служебно отговорни пред монарха.
   

2. 
   Пред общите граждански и наказателни съдилища.
   

3. 
   Пред Народното събрание.
   

4. 
   Конституционно-наказателна отговорност.
   

- измяна на Отечеството или на Царя;

- нарушение на Конституцията;

- предателство;

- някаква вреда, причинена на царството в лична полза.

В тези случаи по решение на Народното събрание провинилият се министър се подвежда под отговорност от специален държавен съд, по особен ред, извън рамките на наказателното съдопроизводство.

1. 
   Какво представлява, как се формира и какви правомощия има Министерски съвет?
   
2. 
   Какви видове министерства има според Търновската Конституция? Какви са техните правомощия?
   
3. 
   Пред кои държавни органи са отговорни министрите? Как се реализират различните видове отговорност?