Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България ( Част I )


Раздел IX Опазване на околната среда



страница3/16
Дата03.12.2017
Размер3.02 Mb.
#35931
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
Раздел IX
Опазване на околната среда

Чл. 94.
(1) Военнослужещите са длъжни да опазват околната среда, природните ресурси, културното и историческото наследство.


(2) Военнослужещите, които умишлено замърсяват или увреждат околната среда, се привличат към отговорност съгласно действащото законодателство по опазване на околната среда.
(3) Командирът (началникът) отговаря за:
1. опазването на околната среда в поделението съгласно действащото законодателство и приетите вътрешноведомствени документи в тази област;
2. екологичното възпитание и подготовката на личния състав по опазване на околната среда;
3. изготвянето на периодичен и годишен анализ по опазването на околната среда (в общия анализ на периода/годината), отстраняването на допуснати слабости, както и за подобряването на екологическата обстановка в районите (обектите) на поделението;
4. състоянието и експлоатацията на природозащитните съоръжения за предотвратяване на негативното въздействие на войсковата дейност върху околната среда.

Чл. 95.
(1) За организиране опазването на околната среда командирът (началникът) на поделението със заповед ежегодно назначава постоянно действаща комисия с председател - заместник-командирът (началникът) на поделението по логистиката, и членове - екологът на поделението (офицерът по ЯХБЗ и Е, нещатен еколог) и/или други офицери по негово решение.


(2) Комисията по ал. 1 е длъжна:
1. да разработи екологичен паспорт на поделението, като ежегодно внася необходимите корекции в него;
2. да разработи периодични и перспективни планове по опазване на околната среда по време на ежедневната войскова дейност;
3. да разработи "Програма за управление на отпадъците" в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците;
4. да организира наблюдението на възможните източници на вредни вещества и замърсители;
5. да води на отчет природозащитните съоръжения;
6. да осъществява екологичен контрол при строителни и ремонтни дейности, както и на обектите за събиране и съхранение на отпадъците в района на поделението.
(3) С плана за опазване на околната среда и програмата за управление на отпадъците се запознава целият личен състав на поделението.
(4) Дейността на комисията по опазване на околната среда се съгласува с органите на държавната и местната власт.

Чл. 96.
(1) Методическото ръководство при изпълнение на мероприятията по опазване на околната среда в поделението се осъществява от щатен или нещатен еколог на поделението.


(2) Екологът на поделението:
1. ръководи екологичното възпитание и подготовката на личния състав по опазване на околната среда;
2. участва в разработването на плановете за опазване околната среда и програмата по управление на отпадъците;
3. организира превантивната екологична дейност;
4. контролира спазването на изискванията на нормативните документи;
5. участва в организирането на екологосъобразно управление на отпадъците в поделението;
6. участва в планирането на необходимите финансови средства за изпълнение на дейностите по опазване на околната среда.

Чл. 97.
(1) При провеждане на учения и бойни стрелби на полигоните се изготвя план за опазване на околната среда за времето на учението (стрелбата), а в организационните указания задължително се включват и указания по опазването и възстановяването й.


(2) Използването на райони за провеждане на учения извън полигоните задължително се съгласува с местните власти, като се изготвя протокол за екологичното състояние на районите преди и след учението.
(3) След завършване на учението местността задължително се възстановява в състояние, в каквото е била преди това.

Чл. 98. При възникване на предпоставки за опасно увреждане на околната среда по време на учения, бойни стрелби или други дейности длъжностното лице, отговорно за провеждането им, ги спира и незабавно докладва по команден ред за вземане на окончателно решение.

Чл. 99. При участие на формирования от въоръжените сили в мисии, операции и учения, провеждани извън територията на страната, задължително се спазват изискванията на действащото законодателство по опазване на околната среда на страната домакин и приетите съюзни стандартизационни споразумения в тази област.

Раздел X
Привеждане в по-високи състояния на бойна готовност и обявяване на сбор

Чл. 100.
(1) Привеждането в по-високи състояния на бойна готовност на поделението (подразделението) се извършва от командирите (началниците) по ред, определен в плановете за нарастване на готовността за изпълнение на бойни задачи и мобилизация.


(2) По установен сигнал съгласно плановете за бойна готовност длъжностните лица от денонощния наряд изпълняват задълженията си в съответствие със стандартните оперативни процедури или правилата, утвърдени от командира (началника).
(3) При привеждане в по-високи състояния на бойна готовност личният състав се оповестява по установения сигнал съгласно плановете за бойна готовност и се явява на определените места, като действа по ред, определен в стандартните оперативни процедури или правилата, посочени в бойния разчет.

Чл. 101.
(1) Сбор на поделението (подразделението) се обявява от командира (началника) на поделението или от оперативния дежурен (дежурния по поделение).


(2) Обявяването на сбор се извършва в случаите на излизане на поделения (подразделения) за ликвидиране на последици от бедствия, аварии и в други случаи по решение на командира (началника) на поделението или оперативния дежурен (дежурния по поделение).
(3) По регламентиран от командирите (началниците) сигнал личният състав се явява на определените места в поделението (подразделението) и действа по определените стандартни оперативни процедури или правилата, утвърдени от командира (началника) на поделението.
(4) В поделението се установява единен постоянно действащ сигнал за сбор.
(5) При дислоциране на повече от едно поделение в един войскови район се установява единен сигнал.
(6) Забранява се обявяването на сбор при привеждане в по-високи състояния на бойна готовност.

Глава втора
ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ТЯХ

Раздел I
Военнослужещи. Етични норми на поведение

Чл. 102.
(1) Военнослужещите са лицата, които изпълняват военна служба.


(2) Изпълнението на договора за кадрова военна служба започва от датата на заповедта на командира (началника) на поделението, с която се обявява явяването на военнослужещия на мястото на назначението.
(3) На военнослужещия в началото на службата се издава метален жетон с единния граждански номер и кръвната група, съобразен с кода за алергии или за непоносимост, който той носи на шията си.

Чл. 103. Организацията, редът за преминаване на военната служба и редът за водене на отчета на военнослужещите се определят с Правилника за кадрова военна служба и с този устав.

Чл. 104.
(1) Наименованията на военните звания на военнослужещите от въоръжените сили на Република България са, както следва:
 
    В Сухопътните войски и     Съкратени     Във Военноморските сили     Съкратени       
    Военновъздушните сили     наименования         наименования      
 
I. Войнишки звания      
 
1     Редник     р-к     Матрос     м-с       
    Ефрейтор     ефр.     Старши матрос     ст. м-с      
 
II. Сержантски звания      
 
    Младши сержант     мл. серж.     Старшина II степен     с-на II ст.       
    Сержант     серж.     Старшина I степен     с-на I ст.       
    Старши сержант     ст. серж.     Главен старшина     гл. ст.       
    Старшина     с-на     Мичман     м-н       
    Офицерски кандидат     оф. канд.     Офицерски кандидат     оф. канд.      
 
III. Младши офицерски звания      
 
    Младши лейтенант     мл. лейт.     Младши лейтенант     мл. лейт.       
    Лейтенант     лейт.     Лейтенант     лейт.       
    Старши лейтенант     ст. лейт.     Старши лейтенант     ст. лейт.       
    Капитан     к-н     Капитан-лейтенант     к-н лейт.      
 
IV. Старши офицерски звания      
 
    Майор     м-р     Капитан III ранг     к-н III р.       
    Подполковник     подп.     Капитан II ранг     к-н II р.       
    Полковник     полк.     Капитан I ранг     к-н I р.      
 
V. Висши офицерски звания      
 
    Бригаден генерал     бриг. ген.     Бригаден адмирал     бриг. адм.       
    Генерал-майор     ген. м-р     Контраадмирал     к. адм.       
    Генерал-лейтенант     ген.-лейт.     Вицеадмирал     в. адм.       
    Генерал     ген.     Адмирал     адм.      
(2) На лицата, приети за обучение във висшите военни училища по специалности за въоръжените сили, се присвоява военно звание "курсант".
(3) Военнослужещите, приети за обучение в колежи (модули за професионално развитие) запазват военното си звание по време на обучението.
(4) Когато военнослужещите притежават научните степени и звания, те се изписват след военното звание, например: "Полковник доцент доктор Иванов (Иванова)".

Чл. 105.
(1) В зависимост от заеманата длъжност и притежаваното военно звание взаимоотношенията между военнослужещите могат да бъдат като между началници и подчинени или между старши и младши.


(2) Началници са тези военнослужещи, които заемат по-висока длъжност по щата. Те имат право да отдават заповеди или разпореждания в изпълнение на функционалните си задължения.
(3) Гражданските лица, на които военнослужещите са подчинени по щата на поделението, са техни началници.
(4) Началниците, на които военнослужещите са подчинени по йерархическата структура на поделението, отразена в неговия щат, както и по йерархическата подчиненост между военните поделения, са техни преки началници.
(5) Най-близкият на подчинения военнослужещ пряк началник е негов непосредствен началник.

Чл. 106. В зависимост от военното им звание началници са:


1. военнослужещите, притежаващи висши офицерски звания (генерали и адмирали) - на всички военнослужещи с офицерски, сержантски и войнишки звания;
2. военнослужещите, притежаващи офицерски звания - на всички военнослужещи със сержантски и войнишки звания;
3. военнослужещите, притежаващи военно звание "старшина" ("мичман") или "офицерски кандидат" - на войниците и матросите от тяхното подразделение.

Чл. 107.
(1) Военнослужещите, които в зависимост от заеманата длъжност и притежаваното военно звание не са спрямо другите военнослужещи техни началници или подчинени, могат да бъдат старши или младши.


(2) Старшите имат право да правят бележки на младшите и да изискват от тях спазване на военната дисциплина, обществения ред и правилата за носене на униформата, правилата на военна вежливост и етични норми на поведение, като младшите са длъжни да ги изпълняват.

Чл. 108. При съвместно изпълнение от военнослужещи на задължения по военната служба и когато един спрямо друг те не са началници или подчинени, както и в случая, когато служебните им взаимоотношения не са определени от техния непосредствен началник, началник е този от тях, който притежава по-високо военно звание, при еднакви звания - този от тях, който заема по-висока длъжност, а при равни звания и длъжности - този от тях, който е престоял повече време в съответното звание.

Чл. 109.
(1) Военнослужещите при изпълнение на задълженията си по военната служба и в обществения си живот се ръководят от етични норми на поведение, включващи морални ценности, норми и правила на лично поведение.
(2) Етичните норми на поведение са задължителни за всички военнослужещи, независимо от техните пол, длъжност, звание и място за изпълнение на военната служба.

Чл. 110. При изпълнение на служебните си задължения военнослужещите се ръководят от следните морални ценности:


1. да приемат чувството за дълг като водещо при изпълнение на функционалните си задължения;
2. да поставят мисиите, операциите и задачите на войсковата единица пред собствените си интереси;
3. да проявяват смелост и храброст при изпълнението на поставените задачи, като оценяват реално степента на риска в своята дейност;
4. да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания;
5. да проявяват творчество и инициатива за качествено изпълнение на поставените им задачи;
6. да уважават своите колеги и да се стремят заедно да изпълняват задачите си, като проявяват колективност и другарство;
7. да са прями в отношенията си, да са нетърпими към лъжата и да се стремят честно, искрено, с достойнство и чест да преодоляват собствените си грешки и тези на колегите си;
8. да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените сили.

Чл. 111. Военнослужещите са длъжни да спазват следните норми на поведение:


1. животът и здравето на всеки отделен човек (личност) е тяхна неотменна грижа;
2. при осъществяването на воинската дейност високо да ценят живота и здравето на колегите си, както и собствения си живот;
3. готовността за саможертва като висша проява на воинския дълг;
4. зачитане на човешките права и свободи на всички граждани и недопускане на дискриминационно поведение във взаимоотношенията;
5. уважение и вежливост към всеки и към всички;
6. преклонение пред паметта на загиналите и пострадалите при изпълнение на войнския им дълг и грижа за техните семейства;
7. развиване на военните традиции и издигане престижа на родината и въоръжените сили;
8. уважение към държавните символи и институции;
9. недопускане на корупция, корупционни практики и злоупотреба с власт и служебно положение.

Чл. 112. Във взаимоотношенията си военнослужещите са длъжни да спазват следните правила на лично поведение, произтичащи от военната професионална етика:


1. да проявяват уважение към длъжността, званието и отговорностите на командирите (началниците) и колегите си и да не отправят публична критика към тях;
2. да уважават и да ценят стремежа към самоусъвършенстване;
3. да не се ръководят от доноси, клевети и интриги и да съдействат за разрешаването на проблеми или конфликтни ситуации между отделните военнослужещи и войсковите колективи;
4. да зачитат правото на личен живот на колегите си и да проявяват толерантност към различните по раса, етнос, религия, пол и убеждения личности (общности);
5. да не допускат словесен, психически, физически или сексуален тормоз, заплашване, малтретиране или сексуално посегателство;
6. да спазват утвърдените правила за действие при участие в мисии, операции и учения на територията на други държави и да се съобразяват със специфичните аспекти на историята, културата, обществено-политическото и религиозното устройство на съответната страна.

Раздел II
Общи задължения на военнослужещите

Чл. 113. Статутът и отговорностите на военнослужещите са регламентирани в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 114. Военнослужещият е длъжен:
1. да спазва военната клетва;
2. да пази и защитава бойното знаме;
3. да бъде на разположение по всяко време на денонощието за изпълнение на задълженията си по военната служба;
4. да пази честта на пагона;
5. да опазва класифицираната информация;
6. да се подчинява безпрекословно на командирите (началниците) си и да ги защитава в боя;
7. да бъде дисциплиниран, честен, правдив, храбър и да не щади силите и дори живота си при изпълнение на военния си дълг;
8. да усъвършенства постоянно военните си знания и умения;
9. да познава до съвършенство и да пази повереното му въоръжение, техниката, боеприпасите, военното и държавното имущество;
10. да проявява инициатива;
11. да понася твърдо несгодите и лишенията на военната служба;
12. да цени военното другарство и с личен пример, с думи и дела да предпазва колегите си от недостойни постъпки;
13. да съдейства на командирите (началниците) за поддържането на войсковия ред и дисциплината, за изпълнението на военната служба, за спазването на правилата на военната вежливост и отдаване на чест;
14. да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните задължения, за забелязани нередности, неуставни взаимоотношения и направените му забележки от по-старши, от органите на службите за сигурност, както и за допуснатите от него инциденти в извънслужебно време.

Чл. 115.
(1) На военнослужещия се забранява:


1. да разгласява факти, сведения и предмети, представляващи класифицирана информация, както и да изразява публично отношение по въпроси, съдържащи класифицирана информация;
2. да използва устройства за заснемане, аудио- и видеозаписи при изпълнение на функционалните им задължения, при учения, тренировки, военни игри, при носенето на караулната и патрулната служба както на територията на Република България, така и при участие в мисии и операции извън територията на страната;
3. да отказва изпълнението на служебните си задължения и на военната клетва по религиозни мотиви;
4. да организира и участва в хазартни игри в района на поделението;
5. да употребява алкохол в районите на военните поделения и обекти;
6. да притежава, употребява и разпространява наркотични и други упойващи вещества в поделението и извън него;
7. да нарушава законите и обществения ред в страната.
(2) На военнослужещия, когато е в униформа, се забранява:
1. да държи ръце в джобовете си по време на движение и в присъствието на по-старши;
2. да стои и да се движи в строй без шапка;
3. да носи други украшения, знаци и емблеми освен утвърдените за носене с униформата;
4. да седи в присъствието на по-старши без негово разрешение;
5. да пуши по време на движение и в присъствието на по-старши без негово разрешение.
(3) Забранява се на военнослужещите в строй да се движат в крак във войсковите помещения и по мостовете.

Раздел III
Правила за военна вежливост, поведение и отдаване на чест

Чл. 116.
(1) Военнослужещите са длъжни в отношенията помежду си да бъдат вежливи, сдържани и да се обръщат един към друг на "Вие".


(2) Подчиненият (младшият) е длъжен да се обръща към началник (старши) с обръщението "Господин" ("Госпожо"), като добавя военното му звание.
(3) Началникът (старшият) е длъжен да се обръща към подчинен (младши), като назовава военното му звание, например: "Господин (госпожо) редник" или "Редник Петров (Петрова)".
(4) Когато военнослужещите не са един спрямо друг началници и подчинени или старши и младши, те се обръщат един към друг с обръщението "Господин" ("Госпожо"), като добавят военното звание.

Чл. 117.
(1) Когато военнослужещите се обръщат един към друг по служба, те са длъжни да заемат положение "Мирно" и да отдадат чест с ръка.


(2) Редът за отдаването на чест от военнослужещите със и без шапка е регламентиран в Строевия устав на въоръжените сили на Република България.

Чл. 118.
(1) Военнослужещите се явяват при своите началници по заповед, по служба или по личен въпрос.


(2) В случаите по ал. 1, когато военнослужещият се явява при своя началник в присъствието на по-старши началник, той е длъжен да поиска разрешение за това от по-старшия, например "Господин (госпожо) майор, явявам се по служба. Разрешете да се обърна към капитан Иванов (Иванова)". След получаване на разрешение се обръща към по-младшия, например "Господин (госпожо)капитан, явявам се по служба (по заповед, по личен въпрос)". След приключване на разговора военнослужещият е длъжен да иска от по-старшия разрешение да напусне, например "Господин (госпожо) майор, разрешете да напусна".
(3) Военнослужещите, които началникът не познава, са длъжни да му се представят с рапорт, например "Господин (госпожо) майор, командирът на 1 мр от 101 мбр капитан Иванов (Иванова) се явява по заповед (по служба, по личен въпрос)".
(4) Военнослужещите, които искат да влязат в строя или да останат в канцелария, учебен кабинет или в друго помещение, в което има по-старши, са длъжни да поискат разрешение, например: "Господин (госпожо) майор, разрешете да остана (да вляза в строя)". В случай че началникът не го познава, той е длъжен да поиска разрешение и да се представи, например: "Господин (госпожо) майор, ефрейтор Иванов (Иванова), разрешете да остана (да вляза в строя)."
(5) При рапорт рапортуващият и приемащият рапорта отдават чест с ръка, която снемат със завършване на рапорта. Когато преди рапортуването е подадена команда "МИРНО!", рапортуващият снема ръката си по командата "СВОБОДНО!".
(6) Военнослужещият се явява при своя началник, който е гражданско лице (с изключение на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя на Република България и министъра на отбраната на Република България), спазвайки общоприетата етика, без да му рапортува и иска разрешение за оставане или напускане. Например: "Добър ден, господин Петров (госпожо Петрова)", "Здравейте, господин Петров (госпожо Петрова)", а когато началникът не го познава, се представя. Например: "Добър ден (здравейте), господин Петров (госпожо Петрова), аз съм капитан Иванов (Иванова) (след което съобщава и длъжността си)."

Чл. 119. Военнослужещият е длъжен по служебни и лични въпроси да се обръща към своя непосредствен началник и само с негово разрешение към по-старшия пряк началник.

Чл. 120.
(1) Военнослужещият дава утвърдителен отговор с думите "Тъй вярно".
(2) Военнослужещият дава отрицателен отговор с думите "Съвсем не".
(3) При осъзната виновност военнослужещият отговаря с "Виновен".
(4) Старшите началници могат да отговарят с кратки отговори "ДА" и "НЕ" и други по подразбиране.

Чл. 121. Военнослужещият трябва да бъде вежлив с гражданите и да им оказва помощ при инциденти, бедствия и аварии.

Чл. 122.
(1) Всички военнослужещи, когато са в униформа, при среща си отдават чест съгласно определени от уставите на въоръжените сили правила.
(2) Подчинените и младшите отдават чест първи.
(3) При среща и при невъзможност свободно да се разминат подчиненият (младшият) е длъжен да даде път на началника (старшия) и да му отдаде чест.
(4) Когато подчиненият (младшият) е затруднен да се размине или да задмине началник (старши), той е длъжен да поиска разрешение за това.

Чл. 123.
(1) Военнослужещите, когато са в строй или извън него, са длъжни да отдават чест по определените правила в случаите:


1. при изпълнение на химна на Република България;
2. при вдигане и спускане на знамето на Република България;
3. на гроба на Незнайния воин;
4. на гробовете на воините, загинали в боевете за свободата и независимостта на Република България;
5. на бойните знамена (военноморския флаг);
6. на погребални процесии, придружени от войски.
(2) Военнослужещите са длъжни да отдават чест и когато преминават покрай обектите по ал. 1 и ги виждат.
(3) Намиращите се в строя военнослужещи са длъжни по команда, а тези извън строя - самостоятелно, да отдават чест на:
1. президента на Република България;
2. председателя на Народното събрание;
3. министър-председателя на Република България;
4. министъра на отбраната на Република България;
5. началника на Генералния щаб на Българската армия;
6. генералите и адмиралите;
7. всички преки началници военнослужещи;
8. началника на комисията, назначена да извършва проверка на поделението (подразделението).
(4) Когато военнослужещите по ал. 1 и 3 са с оръжие, се изпълнява командата "За почест!".

Чл. 124.
(1) Когато на занятия, съвещания или на други мероприятия извън строя присъстват само офицери за среща на командира (началника), старшият от тях подава командата "ГОСПОДА ОФИЦЕРИ!". Команда може да подаде и офицерът, който пръв го е видял.


(2) Когато на занятия, съвещания или на други мероприятия извън строя присъстват и други лица освен офицери, се подават командите "СТАНИ!" и "МИРНО!".
(3) В случаите по ал. 1 и 2 старшият от присъстващите подхожда към командира (началника) и рапортува. Командирът (началникът), след като приеме рапорта, подава командата "СВОБОДНО!" или "ГОСПОДА ОФИЦЕРИ!". Рапортуващият повтаря тази команда и присъстващите заемат положение "СВОБОДНО".
(4) На занятия, съвещания и служебни събирания, когато присъстват само офицери или само сержанти, военнослужещият, на когото е предоставена думата, започва изказването си към аудиторията с обръщението: "Господа офицери" или "Господа сержанти", а когато има други присъстващи - с "Господа офицери, сержанти, госпожи и господа".
(5) Преди да докладва по даден въпрос, военнослужещият се обръща към когото трябва да докладва, например: "Господин (госпожо) майор" (ако началникът не го (я) познава, първо се представя) и след това докладва. При присъствие само на офицери или само на сержанти се докладва, например: "Господа офицери" или "Господа сержанти" и се разглежда даденият въпрос.
(6) Началниците, които са граждански лица, на съвещания и на други мероприятия, в които участват военнослужещи, се посрещат, без да им се командва, като присъстващите самостоятелно ги приветстват със ставане на крака, след което заемат местата си.

Чл. 125.
(1) При всяко посещение на командира (началника) на поделението (подразделението) на военнослужещите се подава командата "МИРНО!", а се рапортува само при първото посещение за деня. Когато няма други военнослужещи, само се рапортува.


(2) Не се подава команда по ал. 1, а старшият рапортува на пристигналия началник в случаите:
1. при привеждане в по-високи състояния на бойна готовност, сбор, бедствия и аварии;
2. при извършване на марш и на тактически занятия и учения;
3. при изпълнението на бойно дежурство на командните пунктове и свързочните възли;
4. при провеждане на стрелби на огневия рубеж и на огневите позиции;
5. при провеждане на полети на летищата;
6. през време на изпълнение на домакински работи и по време на специални занятия и работа в работилниците, парковете, хангарите и лабораториите;
7. при извършване на подготовка за бой и поход на тактическите единици от корабния състав на Военноморските сили;
8. по време на спортни състезания и игри;
9. при хранене и след сигнала "Отбой" до сигнала "Ставане";
10. при посещение в помещенията за болни, в хигиенните и санитарните възли;
11. по време на спектакли, концерти, събрания и др.
(3) В присъствие на старши командир (началник) команда за отдаване на чест не се подава и не се рапортува на по-младши от него освен с разрешението му.

Чл. 126.
(1) Когато началник (старши) се обръща към военнослужещ, последният (с изключение на болните) е длъжен да заеме положение "Мирно" и да назове своите военно звание, фамилия и длъжност.


(2) Началникът (старшият) или началникът, който е гражданско лице, не търси отговорност и не предявява взискания от военнослужещи в присъствието на по-младши и граждански лица.

Чл. 127.
(1) Когато началник (старши) приветства военнослужещ извън строя с например: "Здравейте, господин (госпожо) сержант", той е длъжен да отговори, например: "Здраве желая, господин (госпожо) майор".


(2) Началникът (старшият) се сбогува с военнослужещи в строя или извън строя, например: "Довиждане, господин, госпожо (господа) сержант(и)"; "Довиждане, господа войници (матроси)" и т. н., а военнослужещите са длъжни да му отговорят, например: "Довиждане, господин (госпожо) майор".
(3) Началникът (старшият) приветства военнослужещите, намиращи се в строя, например: "Здравейте, господа офицери (сержанти, войници, матроси)" или "Здравейте, артилеристи (танкисти, разузнавачи, моряци и т. н.)", или "Здравейте, бойци (герои, юнаци)", военнослужещите отговарят, например: "Здраве желаем, господин (госпожо) президент на Република България" или "Здраве желаем, господин (госпожо) майор" и т. н.
(4) Началникът (старшият) може да поздрави военнослужещите, намиращи се в строя, в зависимост от повода и конкретния случай, например: "Поздравявам Ви по случай 3-ти март - Националния празник на Република България" или "Поздравявам Ви по случай тържественото полагане на военна клетва" и т. н. Военнослужещите отговарят с: "Ура!"

Чл. 128.
(1) Когато командирът (началникът) изказва благодарност на военнослужещ, той е длъжен да отговори: "Служа на Република България."


(2) Когато командирът (началникът) поздравява строя на военнослужещите от военното поделение (подразделение), те отговарят с продължително "Ура!", а когато им благодари - със "Служим на Република България!"

Чл. 129. Правилата за военна вежливост, поведение и отдаване на чест са задължителни за военнослужещите от резерва, когато носят военна униформа.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница