Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин костов

НДК е признат за световен конгресен център и притежава най-голямото сценично оборудване в Източна Европа. Там преди години беше инсталирано и най-модерното звукозаписно студио, изградено от екипа на Херберт фон Караян.

Националният дворец на културата е построен с държавни средства, но в една четвърт от стойността на обекта са вложени лични средства от парите на всички софиянци, отчислени от техните заплати. Това означава, че без съгласието на столичани никой не може да посяга на символа на българската култура. Сградата на НДК няма да бъде МОЛ, няма да бъде и приватизирана, каквито опасения имаше неотдавна.

Само сградата и прилежащите й обекти се оценяват на над един милиард лева. През 1984 година Министерството на културата е платило 12 милиона лева, съгласно тогавашните цени, за административната сграда на НДК. В този период се изграждат новите зали 11 и 12 и всички т. нар. топли връзки в комплекса.

През 1990 г. Статутът на НДК е изменен с разпореждане на Бюрото на Министерски съвет, съгласно което той получава статут на творческо-стопанско обединение, юридическо лице със седалище София, на бюджетна сметка. През 1991 г. с Разпореждане № 43 на Министерски съвет е преобразувано в няколко еднолични търговски дружества, а с цел намаляване на бюджетните разходи пряката му издръжка е преустановена. С Постановление № 44 финансовата дейност на обединението се осъществява по специална извънбюджетна сметка. На основание на тези разпореждания са образувани еднолични дружества с държавно имущество – „Фестивален и конгресен център „Варна” ЕАД и с държавно имущество „Информационно-изчислителен център” ЕООД със седалище гр. София. Със същото разпореждане е възложено на тогавашния министър на финансите в едномесечен срок да предприеме необходимите действия по учредяването на Акционерно дружество „Конгресен център „Национален дворец на културата”, с акционери държавата и Столична община. До момента разпореждането на Министерски съвет от 1991 г. за преобразуване на ТСО „Национален дворец на културата” в еднолични търговски дружества не е изпълнено. Още повече, че в годините на прехода част от помещенията в подземията на комплекса и околното пространство, в това число и подземният паркинг за 2000 коли, бяха продадени и препродадени и този процес сега е необратим.

Съгласно Заключителните разпоредби имуществото на ТСО „НДК”, до учредяването на акционерното дружество между държавата и Столичната община, се управлява по първоначалния ред.

В заключение ще кажа, че в организационно и правно отношение в момента НДК е Творческо-стопанско обединение, което е една архаична структура, предоставена на няколко души. Държавата не участва в управлението, макар формално НДК да е под „шапката” на Министерския съвет.

С оглед на изложеното е предприет цялостен анализ на казуса, за да бъде постигнато законосъобразно уреждане на статута и стопанисването на Националния дворец на културата, нещо което не е направено през последните 20 години. За Министерството на културата е важно НДК да бъде културен комплекс, даващ възможност за изява на творци и изпълнители от България, Европа и света, както и да запази особено значимата си роля в културния живот не само на София, но и на страната и региона като цяло. До уреждане на правния казус дейностите под егидата на Министерство на културата ще бъдат защитавани като приоритетни за реализиране пред ръководството на НДК.