Уважаеми господин председател

Уважаеми господин председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Уважаеми госпожо БАНКОВА,

За отговор на трите въпроса във Вашето писмено питане и тяхното устно представяне сега е необходимо значително повече време от определеното ми по правилник. Освен това от неговото поставяне изминаха три месеца, което допълнително затруднява отговора днес. Независимо от това, че няма да мога да им отговоря изчерпателно и аргументирано, аз Ви благодаря за тяхното поставяне. Те се отнасят до важни направления в дейността на Министерството на културата. Сега ще съсредоточа вниманието към отговор на основното във Вашето питане – за Програмата на ЮНЕСКО „Живите човешки съкровища”.

Програмата на ЮНЕСКО „Живите човешки съкровища” е разработена в унисон с Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, приета на 17 октомври 2003 г. от Генералната конференция на ЮНЕСКО в Париж. През 2006 г., Конвенцията бе ратифицирана от българския парламент, а Националната програма „Живи човешки съкровища – България” стартира през м. декември 2007 г. През 2006 г. ЮНЕСКО призна за живи човешки съкровища уникалните „Бистришки баби”. България е сред първите европейски страни, която има своя Национална представителна листа - регистър на „Живите човешки съкровища ”, разработен от екип на Института за фолклор при БАН, в активно сътрудничество с дирекция „Регионални културни дейности” на Министерството на културата. В него вече записахме първите пет свои номинации. Това са:

-„Нестинарството – българската магия с огнена жарава” – традиционни обреди и празници - с. Българи, общ. Царево, обл. Бургас.

-„Калуша – стародавен обред, запазен за поколенията” – обредно танцуване - с. Хърлец, общ. Козлодуй, обл. Враца.

-Дянко Дянков – майстор на старинни оръжия – традиционни занаяти, гр. Априлци, обл. Ловешка.

-Двугласното пеене в гр. Неделино” – традиционно пеене и свирене - гр. Неделино, обл. Смолян.

-„Традиционна василишка сватба” – традиционни обреди и празници; традиционни танци - гр. Момин проход, общ. Костенец, обл. София.

Изборът на тези представители стана след като по точно определена процедура, обявена публично през месец февруари 2008 г. читалища и музеи от цялата страна номинираха лица или групи за „Живи човешки съкровища”. Кандидатурите бяха представени с типова документация, показваща тяхната уникалност и подкрепящо писмо от отдел „Култура” на съответната община. Предложенията се събираха от Регионалните експертно-консултантски и информационни центрове „Читалища” /РЕКИЦ/ и постъпваха в Регионалните исторически музеи /РИМ/. В периода 14-20 март 2008 г. сформираните 29 регионални комисии разгледаха постъпили над 160 кандидатури, от които за следващия, последен кръг, бяха номинирани 25. Всичките те бяха придружени с кратки (до 7 минути) клипове, които бяха излъчени по Българската национална телевизия. В началото на юни 25-те кандидатури бяха разгледани от национална комисия, в състава на която бяха Надежда Захариева – зам.министър на културата и зам.председател на Националният съвет по нематериално културно наследство, проф. Мила Сантова – директор на ИФ при БАН, Румяна Митрева – ген. секретар на Националната комисия на ЮНЕСКО, акад. Николай Кауфман, проф. Ана Илиева, проф. Иваничка Георгиева, доц. Валентина Райчева, д-р Николай Ненов, Елена Божкова, д-р Венцислав Велев и др. Предложенията на националната комисия бяха утвърдени от Министъра на културата и обявени публично на 24 юни 2008 г., на знаковия за българския фолклор Еньов ден. Читалищата и музеите, номинирали първите пет в списъка „Живи човешки съкровища – България” получиха парична премия от 2 000 лв., за да изпълнят плана за действие за съхраняване и продължаване на обреда или обичая.