Приложение и ефективност на някои психотерапевтични техники елка Божкова

Психотерапевтични техники

В изследването са включени най-често използваните от терапевтите техники. За повечето от тях тук няма да даваме подробно описание или примери, тъй като те могат лесно да бъдат намерени в литературата. Някои от похватите са общи за повечето психотерапевтични методи. Към тях принадлежат: успокояване и облекчаване; изолация; поддръжка и подкрепа; сугестия; психотерапевтична анализа (вентилация, кларификация, конфронтация, интерпретация и др.); гратификация; декондициониране; наказания и похвали (Алексиев, А., 1990). Универсален характер имат и описаните от Д. Божинова (2001) техники: психологичен резонанс, стимулиране на афективната експресия, пренасочване на вниманието и създаване на нови стимули.

ФРКТ има свои специфични инструменти – въпрос “Чудо”, скала на прогреса, степенуване на целите, първа стъпка, откриване на изключения, копинг-въпроси и др. Подробно описание на тези техники, примери за използването им и обосновка от гледна точка на общата психология могат да се намерят в статията “Структура на ориентираното към решения интервю” (Божкова, Е., Бостанджиев, Вл., 2001). Често се прилага поставянето на поведенчески задачи, като те са в пряка зависимост от досегашния опит на клиента и са в по-голяма степен индивидуализирани, отколкото в когнитивно-поведенческата терапия.

Техниката “парадоксално намерение”, описана от Виктор Франкъл, се основава на “двойния факт, че страхът довежда до онова, от което се страхуваме, и хиперинтенцията прави невъзможно онова, което желаем” (Франкъл, В., 1994). В кратка терапия парадоксът се използва често, а благоприятното му въздействие се оказва по-голямо от очакваното. Ето един пример за приложението му: “Кл: Много силно желание имам да се оправя. Т: И как се справяте с това силно желание?” (Бостанджиев, Вл., под печат).

Останалите техники (признания, преплетени с възможности; използване на езика на клиента; оползотворяване; хумор; депатологизиране; оформяне на трудността като етап; нормализиране и др.) са описани от Бил О’Ханлън и Сенди Бидъл (1999). Те са съвсем конкретни и практически ориентирани. Особено значение има депатологизирането, което откъсва човека от мислите за болести и разширява кръгозора му за търсене на добри възможности: “Т: За няколко дни можеш да спреш и психофорина ... Той е антидепресант, но не е единственото средство за развеселяване.” (Бостанджиев, Вл., 1997).

Макар и разнообразни, тези техники се базират на обща философия, близка до идеите на Карл Роджърс (1994): клиентът се приема като самостоятелна личност, със свой собствен опит, ценности, цели и ресурси, които повлияват решаващо върху изхода от терапевтичния процес. Личността в своето естествено състояние е процес, а не застинала структура. Всеки човек е творец на своя живот и носи отговорност за постъпките си. Неговият вътрешен опит е много съществен и трябва да се изследва и използва за подпомагане на личното му развитие. В това изследване могат да бъдат много ценни познанията от общата психология и по-конкретно анализите на въображението, мисленето, емоциите и волята (Трифонов, Тр., 1996; Мадолев, В., 1996, 1999). Познаването на особеностите на психичните процеси във връзка с провеждането на терапевтично интервю допринася за усъвършенстване на механизмите за лечебно психологическо въздействие.

• 
  Да се установи честотата на използване на психотерапевтичните техники, включени в изследването;
  
• 
  Да се направи сравнение между общите техники, характерни за всички видове психотерапия, и специфичните за ФРКТ техники;
  
• 
  Да се направи сравнение между различните психотерапевти по отношение на използването на предпочитани техники;
  

• 
  Използването на общите за всички психотерапевтични методи техники (успокояване, сугестия, психологичен резонанс, анализа, стимулиране на афективната експресия) влияе положително върху успеха на терапията;
  
• 
  Използването на специфичните за ФРКТ техники (въпрос “Чудо”, скала, парадокс, търсене на изключения от проблема) влияе положително върху успеха на терапията;
  
• 
  Няма пряка зависимост между продължителността и успеха на терапията
  

5 (23%) – агорафобия;

4 (18%) – паническо разстройство;

3 (14%) – конверзивно разстройство;

2 (9%) – шизофренно разстройство;

2 (9%) – обсесивно-компулсивно разстройство;

2 (9%) – хероинова зависимост;

1 (4,5%) – алкохолна зависимост;

1 (4,5%) – ситофобия;

1 (4,5%) – параноялно разстройство

и двама са без диагноза.

В 19 от случаите (86%) е приложена Фокусирана към решения кратка терапия със средна продължителност 4,6 срещи.

1. 
   начало на подобрение;
   
2. 
   сериозно подобрение;
   
3. 
   напълно постигнати цели;
   
4. 
   липса на разлика;
   
5. 
   влошаване на състоянието.
   

Данните са обработени статистически за изясняване на съществуващите зависимости.

1. 
   Успех на терапията. Той е представен с помощта на кръгова диаграма на графика № 1. Подобрение е настъпило в 91 % от случаите. Тъй като подборът на казусите е направен от самите терапевти, които ни предоставиха информация от практиката си, настоящото изследване не си поставя за цел изследването на ефективността на терапията, а по-скоро изследване на ефективността на техниките, използвани при успешна терапия.
   

В следващата таблица е даден броят на случаите, в които е приложена всяка от техниките.

Таблица № 1

Изследването показва, че най-често се използват откриването на изключения, парадоксът, поставянето на поведенчески задачи и сугестията.

3. 
   Честота на използваните техники в зависимост от успеха на терапията (в случаите на успех).
   

1. 
   - начало на подобрение;
   
2. 
   - сериозно подобрение;
   
3. 
   - напълно постигнати цели;
   

Таблица № 2

Резултатите от табл. № 2 са онагледени на графики № 2 и № 3.

3. 
   Честота на изпозването на техниките от двата екипа. Данните показват, че психотерапевтите могат да имат различни предпочитания към използването на техники в рамките на един и същи метод, което не влияе определящо на резултата от терапията.
   
4. 
   Не се наблюдава корелация между успеха и продължителността на терапията.
   

Таблица № 3

1. 
   Най-често употребяваните психотерапевтични техники са: откриването на изключения, парадоксът, поставянето на поведенчески задачи, сугестията, психологичния резонанс, пренасочването на вниманието и др. Те помагат за създаване на нов поглед към проблемната ситуация и фокусиране на вниманието към позитивната промяна и премахването на затруднението.
   
2. 
   Съществува корелационна зависимост между по-честата употреба на универсалните техники и успеха на терапията, което потвърждава първата хипотеза на изследването. Този резултат не е отчетен особено категорично, поради невъзможността да се проследи непосредствения ефект на техники като: успокояване, анализа, психологичен резонанс, гратификация и др. (за разлика например от въпроса “Чудо”, скалата и др., при които веднага се отчита дали има резултат).
   
3. 
   Втората хипотеза: “специфичните за ФРКТ техники влияят положително за успеха на терапията” се потвърждава по-категорично, като под “успех на терапията” разбираме сериозно подобрение или напълно постигнати цели.
   
4. 
   Провеждането на по-продължителна терапия не води задължително до по-добър резултат, което потвърждава думите на големия български психиатър Никола Шипковенски (1965): “Трябва да се изтъкне, че дълговременното страдание не винаги изисква дълговременна терапия”.
   

1. 
   de Shazer S. Clues: Investigating Solutions in Brief Therapy. New York: Norton, 1988
   
2. 
   de Shazer S. Putting Difference to Work. New York: Norton, 1991
   
3. 
   de Shazer S. Words were Originally Magic. New York: Norton, 1994
   
4. 
   Бостанджиев Вл. Езикът, който лекува. София: УИ “Св. Кл. Охридски”, 1997
   
5. 
   Бостанджиев Вл. Психотерапия на игра и наистина. (под печат)
   
6. 
   Атанасов Г., Младенов Т., Стаменов Д. Психотерапия в страната на решенията. София: Интервю прес, 2001
   
7. 
   Алексиев А. Психотерапия. София: Медицинска академия, 1990
   
8. 
   Божинова Д. Въведение в консултативната психология. София: Фенея, 2001
   
9. 
   Божкова Е., Бостанджиев Вл. Структура на ориентираното към решения интервю. Психологични изследвания 2001; 2 (под печат). София: АИ “Проф. М. Дринов”
   
10. 
    Франкъл, В. Смисълът в живота. София: Отворено общество, 1994
    
11. 
    О’Ханлън Б., Бидъл С. Пътеводител из страната на възможностите. София: ПИК-Б.С., 1999
    
12. 
    Роджерс К. Взгляд на психотерапию. Становление человека. Москва: Прогрес, Универс, 1994
    
13. 
    Трифонов Тр. Обща психология. ИК “Памет”, 1996
    
14. 
    Мадолев В. Обща психология. Благоевград: Пирин-принт, 1996
    
15. 
    Мадолев В. Емоции. Воля. Поведение. Благоевград, 1996
    
16. 
    Schipkowensky N. Jatrogenie oder befreinde Psychotherapie. Leipzig: Hirzel, 1965