Съдържание:
Анестезия- определение
Предмет и задачи на анестезията
Анестезиология
Видове анестезия
Задължения на медицинската сестра при видовете анестезия
Увод в анестезията
Анестезията е времено и обратимо отсраняване на на болковата чувствителност, което може да бъде съпроводено с изключване на съзнанието чрез прилагане на специални лекарствени средства и техники за предизвикване на състояние в анестезия и последващо възстановяване.
Анестезия- определение
Думата анестезия от гъцки означава липса на сетивност или по- точно липса на допир, натиск и температура. Анестезията е наука, която изучава и прилага обезболяването, представя методи за обезболяване , мускулна релаксация, промяна в съзнанието, подтискане на ЦНС с цел извършване на различни лечебни и диагностични намеси
Предмет и задачи на анестезията
Анестезиологията е наука за общото и местното обезболяване. Влючва подготовката на пациента за анестезия и грижи след това, поддържане на жизнените функций по време на анестезията както и реанимацията и терапията на оперирани и консервативно болни
Анестезиология
Местна-при нея няма загуба на съзнание.Анестетика въздейства върху по-голяма или по-малък участък от периферната НС и бива обезболявана само част от тялото-например от кръста надолу. Прилагат се локални анестетици, които временно прекъсват предаването на нервни импулси от оперативната зона към мозъка.
Обща анестезия-при нея анестетика въздейства върху ЦНС и пациента е в безсъзнание. Обезболяващите средства достигат до ЦНС и перифирната НС главно чрез кръвообращинието по пряк и непряк път.
Видове анестезия
Уводът в общата анестезия обхваща периода от време, от инжектиране/ инхалиране на избрания анестетик до достигане на пълното отнемане на съзнанието( анестезия) и пълно обезболяване ( аналгезия)
Увод в анестезията
Уводът в анестезията е от голямо значение както за пациента, така и за екипа, от голямо значение има и:
преданестезиологичната консултазия, която дава оценка за оптималното състояние на пациента
Инхалаторен увод в анестезията се използва наи- често за деца, преди поставяне на венозна канюла и при необходимост от поддържане на спонтано дишане. Пациентът се преогсегенира. Запчва се с ниска концентрация на инхалаторен анестетик( Халотан, Севафлуран, Изофлуран), която се увеличава на всеки 3-5 вдишвания в комбинация с кислород и райски газ( диазотен оксид). Необходим е постоянен мониторинг и готовност за интубация и изкуствена вентилация.
Инхалаторен
Интрамускулен и ректален увод се прилагат в ситуаций, когато не е възможно да се осигури венезен път. Често след увода анестезията може да се поддържа по венозен или инхалаторен път при продължителна интервенция. Интрамускулно се прилага най- често Кетамин. Ректално се използва Метохекситал.
Интрамускулен и ректален
Проверяване изправността на техническите средства и апаратурата
Подготвяне на необх.документация
Осъществяване на психологическа подготовка на пациента за снижаване прага на тревожност
Следване на алгоритъма за канюлиране на траен венозен източник
