8
Аристотел (384 г. пр.н.е. – 7 март 322 г. пр.н.е) е знаменит древногръцки философ, един от най- големите гении на древното време. Ученик на
Платон и основател на прочутата Ликейска школа.Аристотел е сред
малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията
той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, риторика, теология и управление. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.
Етиката е философска наука, чийто обект на изследване е човешкия морал (нравственост). Тя представлява съвкупност от
нравствени норми и оценки, а също така и самите морални отношения.
Моралът (
от латински mosmorale – обичаи, нрави) е съвкупност от принципи и норми, които регулират поведението на личността във взаимоотношенията и с другите личности в обществото.
Етиката е една от най-старите философски дисциплини, която е призвана да решава нравствените проблеми, възникнали пред човека в живота. Затова още от древността е било прието етиката да се счита за „практическа философия”.
Етиката дава знания, а моралът определя действията. Връзката им се състои в това етиката да предоставя рационални критерии и норми на поведението при решаване на проблемите.
От една страна етиката прави философско изследване на морала и неговия произход, същност и развитие или това е т. нар.
теоретична етика. От друга изследва как този морал се прилага в обществото, как той регулира взаимоотношенията между хората и какви са нормите на поведение –
нормативна етика. Медицинската
етика е част от общата етика, насочена към разрешаване на практически проблеми, свързани с ценностни противоречия и морални конфликти, възникващи в професионалната дейност на медицинския специалист.
9
Медицинската етика може да бъде разглеждана от една страна като наука, а от друга като дисциплина.
Като
наука тя разисква философската същност на актуални въпроси при практикуването на медицина, като например активната евтаназия, абортите, клонирането и др.
Като
дисциплина медицинската етика е свързана с преподаване на професионализъм в медицинските училища и води до формиране на норми на поведение и добродетели у медицинския специалист.
Полският изследовател Збигнев Шаварски разграничава два модела на медицинската етика.
1.
Първият модел се базира на Хипократовата клетва и има характера на етичен кодекс –
сбор от морални принципи, задължаващи лекарите в професионалната им дейност, определящи какво е позволено и какво не от гледна точка на благото на пациента и лекарската професия. Така разбирана медицинската етика е тясно ограничена и сведена до третиране на проблемите, възникващи в резултат на практикуването на медицината.
2.
Развитието на новите технологии, според Шаварски, налага нов модел на медицинска етика, която акцентира на философския анализ на основните понятия и начина на разрешаване на моралните спорове възникнали в медицината днес. Така се оформя нова дисциплина наречена Биомедицинска етика или Биоетика.
Целта на биомедицинската етика е да направи причинен анализ на вероятните етични проблеми, които ще възникнат на фона на бурното развитие на биологичните науки.
По
този начин, функционалното различие между тях се състои в това, че биоетиката разглежда въпросите за човешкия живот като цяло, ориентира се към защита на правата на всяко живо същество.
Медицинската етика от своя страна се стреми да защити човешкия живот и здравето, като въвежда стандарти на етично поведение в медицината, свързани с отношенията между медицинския специалист и пациента.
10
Терминът биоетика е въведен преди малко повече от четвърт век и
буквално преведен означава “
наука за оцеляване”, “етично ръководство”. Биоетика се появива в Съединените щати. Основни предпоставки за появата й са: технизацията на съвременнтата медицина,
появата на нови технологии, необходимостта от провеждането на експерименти с човешки същества, комерсализацията в медицината, нарастване на ролята и влиянието на движенията за права на различните социални групи, в това число и за правата на пациентите.
За първи път В. Потър въвежда в употреба понятието
биоетиката. В своята книга "
Биоетиката: мост към бъдещето" той пише, че не случайно е
избрал двете понятия био и
етика.
Това съчетание обозначава връзката на биологичното познание, науката за живот от една страна и човешките ценности от друга.
Според представите на Потър биоетиката е призвана да набележи опасностите за индивида от непрекъснато навлизащия научно- технически прогрес. По този начин, първоначално доминира тенденцията биоетиката да се свързва с екологията.
Сподели с приятели: