В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

8

Аристотел (384 г. пр.н.е. – 7 март 322 г. пр.н.е) е знаменит древногръцки философ, един от най- големите гении на древното време. Ученик на
Платон и основател на прочутата Ликейска школа.Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, риторика, теология и управление. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Етиката е философска наука, чийто обект на изследване е човешкия морал (нравственост). Тя представлява съвкупност от нравствени норми и оценки, а също така и самите морални отношения.
Моралът (от латински mosmorale – обичаи, нрави) е съвкупност от принципи и норми, които регулират поведението на личността във взаимоотношенията и с другите личности в обществото.
Етиката е една от най-старите философски дисциплини, която е призвана да решава нравствените проблеми, възникнали пред човека в живота. Затова още от древността е било прието етиката да се счита за „практическа философия”.
Етиката дава знания, а моралът определя действията. Връзката им се състои в това етиката да предоставя рационални критерии и норми на поведението при решаване на проблемите.
От една страна етиката прави философско изследване на морала и неговия произход, същност и развитие или това е т. нар.
теоретична етика. От друга изследва как този морал се прилага в обществото, как той регулира взаимоотношенията между хората и какви са нормите на поведение – нормативна етика.
Медицинската етика е част от общата етика, насочена към разрешаване на практически проблеми, свързани с ценностни противоречия и морални конфликти, възникващи в професионалната дейност на медицинския специалист.

9
Медицинската етика може да бъде разглеждана от една страна като наука, а от друга като дисциплина.
Като наука тя разисква философската същност на актуални въпроси при практикуването на медицина, като например активната евтаназия, абортите, клонирането и др.
Като дисциплина медицинската етика е свързана с преподаване на професионализъм в медицинските училища и води до формиране на норми на поведение и добродетели у медицинския специалист.
Полският изследовател Збигнев Шаварски разграничава два модела на медицинската етика.
1.
Първият модел се базира на Хипократовата клетва и има характера на етичен кодекс – сбор от морални принципи, задължаващи лекарите в професионалната им дейност, определящи какво е позволено и какво не от гледна точка на благото на пациента и лекарската професия. Така разбирана медицинската етика е тясно ограничена и сведена до третиране на проблемите, възникващи в резултат на практикуването на медицината.
2.
Развитието на новите технологии, според Шаварски, налага нов модел на медицинска етика, която акцентира на философския анализ на основните понятия и начина на разрешаване на моралните спорове възникнали в медицината днес. Така се оформя нова дисциплина наречена Биомедицинска етика или Биоетика.
Целта на биомедицинската етика е да направи причинен анализ на вероятните етични проблеми, които ще възникнат на фона на бурното развитие на биологичните науки.
По този начин, функционалното различие между тях се състои в това, че биоетиката разглежда въпросите за човешкия живот като цяло, ориентира се към защита на правата на всяко живо същество.
Медицинската етика от своя страна се стреми да защити човешкия живот и здравето, като въвежда стандарти на етично поведение в медицината, свързани с отношенията между медицинския специалист и пациента.

10
Терминът биоетика е въведен преди малко повече от четвърт век и
буквално преведен означава “наука за оцеляване”, “етично
ръководство”. Биоетика се появива в Съединените щати. Основни предпоставки за появата й са: технизацията на съвременнтата медицина, появата на нови технологии, необходимостта от провеждането на експерименти с човешки същества, комерсализацията в медицината, нарастване на ролята и влиянието на движенията за права на различните социални групи, в това число и за правата на пациентите.
За първи път В. Потър въвежда в употреба понятието
биоетиката. В своята книга "Биоетиката: мост към бъдещето" той пише, че не случайно е избрал двете понятия био и етика.
Това съчетание обозначава връзката на биологичното познание, науката за живот от една страна и човешките ценности от друга.
Според представите на Потър биоетиката е призвана да набележи опасностите за индивида от непрекъснато навлизащия научно- технически прогрес. По този начин, първоначално доминира тенденцията биоетиката да се свързва с екологията.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: