ЕТИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ЧОВЕШКОТО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО

80
Контрацепция
Понятието контрацепция включва различни методи за предпазване от бременност. Думата контрацепция (contraceptio) има латински произход (contra - против и ceptio –зачатие).
Още в древността в египетските папируси са описани контрацептивни техники. Този интерес е бил предизвикан от желанието за сексуален живот, необременен от последици. Днес обаче като водещи фактори се явяват желанието за определяне броя деца в семейството и съображения от материален характер.
Чрез контрацепцията се осъществява демографски контрол на населението.
Световната Медицинска Асоциация (СМА) формулира основни правила по въпросите на семейно планиране и правото на жената на контрацепция.
1.
СМА одобрява семейното планиране, доколкото целта му е обогатяване на човешкия живот, а не неговото ограничение.
2.
СМА поддържа това, че всяка жена трябва да контролира плодовитостта по избор, а не случайно. Регулирането на плодовитостта е основен компонент на физическото и психическо здраве на жената. Контрацепцията може да предотврати преждевременната смърт на жените от последствията на нежеланата бременност.
3.
В много развиващи се страни съществуват огромни потребности от контрол на плодовитостта. В тези страни, жените не използват контрацептиви, но те желаят да избегнат бременността.
СМА утвърждава, че жената има право, независимо от националност, социална принадлежност или вяра, да осъществява индивидуален избор по отношение на контрацепцията.
4.
СМА препоръчва всички национални медицински асоциации да разширят обучението по семейно планиране, като СМА се ангажира да насърчава провеждането на симпозиуми, конференции и проучвания върху различните аспекти на семейното планиране.
Контрацепцията се разделя на два вида: временна и трайна .
Временната контрацепция се осъществява чрез различни техники и средства за предпазване от бременност. Тя е основен

81 метод за контрол на раждаемостта. Въпреки широко мащабното признаване правото на жената да контролира своята плодовитост, включващо предотвратяване на нежелана бременност, лекарите все още трябва да решават трудни въпроси като употребата на контрацептиви от малолетни и обясняване опасностите от различни контрацептивни средства.
Лекарят трябва да извърши индивидуален подбор на метод за контрацепция, като се съобразява с предимствата и недостатъците на конкретния метод; особеностите на жената – възраст, здравословно състояние, брой деца в семейството, възможни усложнения при прекратяване и опазване на евентуална бременност. Всички тези въпроси задължително трябва да бъдат обсъдени предварително с жената.
Тя трябва да знае за рисковете, усложненията и предимствата на всяка една алтернатива, трябва да имаме информирано съгласие.
Възниква и един друг етичен въпрос, доколко контрацептивните средства могат да се използват от непълнолетни? Опасенията са свързани с насърчаване на ранния и безразборен сексуален живот при лица, които нямат пълно психо-социално съзряване. Ранното начало на сексуален живот поставя пред лекарите редица етични въпроси. Какви контрацептиви са най-подходящи за ранната възраст? Трябва ли да се сподели информацията с родителите?
Трайната контрацепция се осъществява чрез вазектомия и
стерилизация.
Стерилизацията е перманентен метод на контрацепция, който изисква хирургична намеса.
Женската
стерилизация се осъществява чрез връзване на маточните тръби или чрез хистеректомия (оперативно отстраняване на матката).
Мъжката стерилизация (вазектомия) се състои се в прекъсване/ връзване на семепроводите. Благодарение на нея се блокира трайно пътя на сперматозоидите, съдържащи се в спермата.
Необходимо е обаче да се знае, че макар и хирургията да е способна след стерилизция да върне проходимостта на семепроводите, често сперматозоидите губят способността за оплождане по естествен начин. Колкото повече време е минало

82 след стерилизацията, толкова по-малко са шансовете на мъжа да запази фертилността (способността за оплождане).
Стерилизацията се смята за „необратима” контрацепция. Лекарят е длъжен да разпита пациента за мотивите, довели до вземането на това решение. Ако прецени, че решението е емоционално и че може да се промени във времето, е добре да бъде дадено повече време за размисъл на пациента.
В етично и правно отношение въпросът за информираното съгласие прави неприемливо прилагането на стерилизация при психично болни. Неприемлив е аргумента, че при психично болните с подчертана наследствена обремененост стерилизацията е средство да се предотврати предаването на болестта. Такива аргументи не могат да бъдат в никакъв случай основание за принудителна стерилизация. Стерилизацията етично и правно изглежда оправдана само по медицински показания с цел запазване здравето на пациента.
Законовата уредба, свързана със стерилизацията в европейските страни, включва три категории страни.
1.
Няма правни пречки за извършване на стерилизация –
Германия, Холандия, Англия, Италия.
2.
Няма нормативна регламентация, която да създава пречки за стерилизация, но се регламентира извършването на такава само от лекар – Франция, Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния.
3.
Има разработен законов документ за стерилизация. В Австрия,
Дания и Исландия стерилизация се разрешава на лица навършили
25 г, след мнение на специално упълномощена комисия. Във
Финландия разрешението се издава от МЗ на лица, навършили 18 г.
В Швейцария след 25 г. В Словения и Хърватско след 35 г., под тази възраст само ако е застрашен живота на пациента.
В България няма закон за стерилизацията, което означава, че не е разрешена. Може да се извършва само със съгласието на пациента по медицински индикации, в интерес на здравето на пациента.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: