Дематериализация или пренасяне в друго измерение
Докато гледах грамадната каменна плоча, ясно осъзнах, че за да я създаде и премести, Миларепа е използвал силата на мисълта, като е прехвърлял триизмерното вещество на камъка в чети-риизмерния свят, а не е предизвиквал дематериализация на камъка в рамките на триизмерния свят, тоест не го е трансформирал в енергия. Ако беше използвал ефекта на дематериализация, то този процес би предизвикал отделянето на голямо количество енергия - нещо като взрив, който със сигурност би намерил отражение в легендите.
В крайна сметка стигнах до извода, че след като е „рисувал" в гранитната скала обемния мисловен образ на „изрязваната" пло-
ча, йогата е прехвърлял в четвъртото измерение само най-близките до него каменни слоеве. В резултат триизмерното вещество на скалата около плочата е изчезвало в безкрайните далнини на четвъртото измерение. А каменната плоча е „паднала" от скалата в готов вид. Изглежда по същото време той е размахвал ръце, произнасяйки заклинанията, което вече е намерило отражение в преданията - „обработвал е плочата с ръце".
Антигравитацията
А как Миларепа е пренесъл плочата? Ако това наистина е станало с помощта на „очите", изглежда се е проявил антигравита-циянният ефект на силата на мисълта. Трудно беше, скъпи читатели, да повярвам на друго обяснение, защото грамадната плоча лежеше пред мен, пренесена тук преди 1000 години, когато не е имало нито трактори, нито кранове. Но какво е гравитация и ан-тигравитация?
По-горе вече отбелязах, че според мен веществото е изкривено пространство, вътре в което е заключена енергията на времето. Под думата „заключена" разбирам спирането на хода на времето. Добавих обаче и думите: „или почти е спряло". Точно това „почти", което доста дълго се задържа в моите размисли, започна да играе главна роля при анализирането. Според мен точно това „почти" е гравитацията.
Отново нищо не мога да твърдя категорично, но ми се струва, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло напълно. Повтарям - напълно! И няма... тегло. Което означава, че всяка хилядотонна скала може да стане по-лека и от пухче, ако в нейното вещество времето спре напълно... без онова „почти". Но в реалните условия то съществува. „Почти" означава малък, много бавен ход на времето във веществото. А ходът на времето, както вече обсъдихме, е енергия - подобна на електричеството или... гравитацията например.
Гравитацията, струва ми се, е енергия, определяна от бавния ход на времето. Разбира се, енергията на гравитацията е по-слаба, отколкото например енергията на ядрения разпад. Но тя присъства навсякъде, където има вещество.
С помощта на силата на мисълта, тоест на енергията на свободното време, изглежда може да се спре ходът на времето във веществото и да се получи антигравитационен ефект, при който веществото става по-леко от пух. Енергията на свободното време е такава енергия, която е способна да влияе върху времето в различните му състояния. А благодарение на това може да се извършват чудеса, за които дори не подозираме. За тази цел обаче трябва да знаем заклинанията, които свято се охраняват от Царството на мъртвите. Миларепа-йога очевидно е знаел някои от тях и ги е прилагал. Не бива да се изключва възможността той наистина да е пренасял тежести с „очите си", когато силата на мисълта е предизвиквала не само спиране на времето във веществото на камъка и го е олекотявала, но е притежавала и телекинетични свойства. Това е ставало вероятно по следния начин: Миларепа е вдигал във въздуха „ошлайфаната с ръце" грамадна каменна плоча с погледа си и пак с него я е пренасял по въздуха на такова разстояние, докъдето му стигал погледът, а после още и още...
Освен това, скъпи читатели, ще се повторя, като кажа, че в град Пемза живее човек, който е в състояние да повдига чугунени плочи и да ги задържа над гърдите си. Изглежда той умее да използва силата на мисълта и да предизвиква антигравитационен ефект. Може би дори не знае, че умее да спира времето във веществото за сметка на своята енергия на свободното време или силата на мисълта.
Самият тунел, тоест пещерата, която Миларепа облицовал с каменни плочи, е била изградена навярно по следния
начин. Той е „нарисувал" мисловния образ на тунела и всяко вещество, което е изпълвало вътрешната част на тунела, е прехвърлил със силата на мисълта в четвъртото измерение. Така в триизмерния свят е останал само тунелът.
Филипинските лечители
Изглежда те също владеят силата на мисълта и знаят заклинания, с помощта на които им се удава да направят горе-долу това, което е правил Миларепа-йога. Именно по време на медитация лечителят „рисува" мисловния образ на своята ръка, с която трябва да проникне в човешкото тяло. После „рисува" и пространството около ръката, в което ще „работи". Ширината на това пространство е познато само на него. Той знае също, че мисловното пространство трябва да се премества заедно с ръката му.
В това мисловно пространство се разиграват основните събития. Той концентрира силата на мисълта си точно в пространството около своята ръка. Може би разбира, че неговата мисъл е енергия на свободното време, може би не. Според мен обаче той изпълва триизмерното вещество на мисловното пространство с енергия на времето. Концентрирайки се все повече и произнасяйки заклинанията наум, той пълни с тази енергия веществото около ръката си, докато във възбуденото му подсъзнание не се чуе жадуваното прещ-ракване, което маркира преминаването на тетраедрически изкривената материя в октаедрически изкривена. С една дума, след прещ-ракването триизмерната материя се превръща в четириизмерна само в очертаното чрез мисълта пространство около ръката. После лечителят смело вкарва ръката си в човешкото тяло и тя свободно преминава през него. Той разбира, че е извършил чудо и то благодарение на своята собствена сила на мисълта. Вдига очи към небето и произнася наум: „Благодаря ти. Боже! Благодаря ти, че ме дари със силата на мисълта! Че в главата ми неизвестно откъде изплува това изпълнено със страст заклинание и се появи призивът да лекувам хората, като вкарвам в телата им ръката си, за да „напипам болестта" и да я извлека от тях."
Лечителят знае, че заклинанието е предадено лично и само на него. Че няма право да разкрива тайната, защото така му е наре-
дил свръхчовекът. Ако го каже някому, веднага ще умре. Трудно му е да осъзнае кой е този свръхчовек, но чувства, че той присъства незримо в него самия - в мъничкия филипински човечец с невзрачна фигура, който по негова воля е станал лечител. И само понякога дълбоко в душата му, като ярък сноп светлина, се появява мисълта, че той, лечителят, е нещо като „изложбен експонат". Задачата му е да демонстрира силата На мисълта, която все още не може да бъде поверена на човечеството заради злобните, завис-
тливите, алчните и подлите хора, които не дават възможност на другите да осъзнаят напълно смисъла на красивия, страстен и дразнещ въображението символ -Чистата душа.
Съмнявам се, че той знае нещо за четириизмерната материя, която създава със своята сила на мисълта в очертаното около ръката му пространство. Той знае обаче, че именно това пространство дава свобода на ръката му „да прониква навсякъде". Той сигурно се чуди на своите способности, а после, след като излезе от състоянието на медитация или транс, хвърля поглед към бедните филипински колиби и още по-
вече се чуди защо Бог не е дал на всички останали хора, бездарно съществуващи в тях, способността да използват силата на мисълта. С нейна помощ те биха могли да правят чудеса и да превърнат живота си в истинско вълшебство. Лечителят естествено не знае, че ако на хората, които хранят свинете си близо до бамбуковата колиба, им се разреши да използват на воля силата на мисълта, то повечето от тях ще се превърнат в демони и ще се унищожават един друг в угода на долнопробните си стремежи. О, колко вода трябва да изтече, докато хората започнат да живеят с кристално светли мисли в душите си.
Размърдах се на пейката, като се опитах да се отърва от тъжните мисли, и отново потънах в света на филипинските лечители. По принцип разбирах, че ръката му, „облечена в зона", в която триизмерното вещество се превръща в четириизмерно, може безпрепятствено да влезе в тялото на човека. Изглежда процесът на преминаване на триизмерното вещество в четириизмерно се извършва мигновено. Затова накъдето и да посегне той вътре в тялото на болния, тъканите и органите му, намиращи се в зоната около ръката му, моментално стават четириизмерни. Зоната, която лечителят е „заредил" с енергия на свободното време, действа безотказно. Изглежда зоната има малка ширина. Поне в документалните филми за филипинските феномени не се вижда около ръцете им широка прозрачна ивица.
Пак погледнах към каменната плоча на Миларепа. Внезапно ме обзеха съмнения. „Нещо не е така! - възкликнах наум. - Нещо не пасва! Когато разсъждавах за евентуалния механизъм на „работа" на Миларепа-йога, излизаше, че той е прехвърлял триизмерната почва от мисловния образ на тунела в четириизмерния свят, където тази почва е изчезвала в безкрайните далнини на паралелния свят. Тогава защо тъканите на човека, които лечителят също прехвърля в паралелния четириизмерен свят, не изчезват?"
Отново се почесах по плешивината. Нейната двуизмерна полирана повърхност ми беше неприятна. Мисловният ми апарат се напрегна и почти изправен, си казах: „Петте елемента! Само петте елемента - водата, огънят, вятърът, земята и човекът, могат да преминават от един свят в друг и да се връщат обратно. Всичко
друго остава там, след като бъде прехвърлено в паралелния свят. Само петте елемента се връщат обратно! Затова тъканите на човешкото тяло, прехвърлени от лечителя в друго пространствено измерение, могат да се върнат обратно в нашия свят, където живеем и... боледуваме."
Главата ми клюмна от умора. Мислите ми течеха плавно и спокойно. Всичко се подреждаше в една обща система. Вече разбирах, че енергията на свободното време, тоест силата на мисълта, може да действа в зоната около ръката на хилъра, като за миг изпълва триизмерните тъкани на болния и след прещракването променя качественото им състояние в четириизмерна материя. После, следвайки ръката на хилъра, „зоната" се премества и прехвърля нови тъкани на болния в четириизмерното състояние. Докато тъканите, напуснали влиянието на „зоната", с обратно прещ-
ракване се връщат в триизмерното състояние. Този процес - прехвърлянето на материята от триизмерния в четириизмерния свят и обратно - се извършва мигновено.
Съмнявам се, разбира се, че тези краткотрайни преминавания от единия свят в другия са под съзнателния контрол на лечителя. Известно е, че в подобни моменти той почти изключва своето съзнание. Някакъв създаден от Бога механизъм, намиращ се в подсъзнанието, ръководи този процес, като засилва или намалява зареждането на „зоната" с енергията на свободното време. О, колко загадки се крият още в баналното на пръв поглед понятие време!
Спомних си, че по някое време лечителят извлича с ръката си от човешкото тяло някакво парченце месо. Какво е то? Очевидно е болестотворният агент. Предполагам, че лечителят „вижда" болните участъци точно в четвъртото измерение, където те сигурно
излъчват особена светлина и се възприемат от него с подсъзнанието му, в което той е потопен.
Обаче тогава остава, образно казано, „дупка" или дефект на мястото на премахнатия болен орган. Но човешкият организъм не търпи вътре в себе си „дупки". Това ми е известно като хирург. „Дупката" (или дефектът) задължително трябва да бъде запълнена - най-добре с регенерирала здрава тъкан, в най-лошия - с шев. Познавам неколцина хора, които са се лекували при филипинските лечители. Те нямаха никакви белези от шевове по тялото си, а един хирург - повярвайте - винаги би ги различил. Следователно, вадейки болестотворната телесна част, лечителят веднага „зашива дупката", останала на това място, с нормална здрава тъкан, без да прави шев. Как става това?
Замисляйки се над тази тема, усетих такова напрежение, че инстинктивно се изправих от пейката, където седях.
Файлът на регенерацията
Докато слушах обичайната препирня между Селиверстов и Юсупов, отново потънах в мислите си. Разсъждавах по темата за различните възможности тъканите на мястото на даден дефект да регенерират. Неочаквано за самия себе си стигнах до извода, че в света на четвъртото измерение е възможно тъканите да регенерират мигновено!
В този миг си спомних приказките и фантастичните филми, в които раните на пришълци от Космоса зарастват пред очите ни. Като лекар зная, че механизмът за зарастване е доста сложен и дълъг. Необходимо е в раната да се появят базисни клетки, а те да се превърнат в други клетки, които да започнат да се делят, образувайки себеподобни. Нужно е също така „фабриката за колаген" - фиброобластите, да произвеждат колаген, който да образува снопчета от влакънца и т.н. Ако в паралелния четириизмерен свят регенерирането протича мигновено, то това означава, че механизмът е съвсем различен.
Регенерирането на тъканите в нашия триизмерен свят стартира и протича под контрола на непозната нам програма, която според мен се локализира в човешкото биополе. Тя ръководи неверо-
ятно сложния процес на самостоятелно възстановяване на тъканите. Тогава тече балансирано възпроизвеждане не само на клетки, но и на влакънца, молекули, матрици и ред дрзти елементи, съставящи тъканта. Програмата сякаш нарежда на клетките и молекулите: „Размножавайте се и растете според този план!" А клетките и молекулите се подчиняват на този „файл на регенерацията". Те съзидателно работят, за да може след няколко месеца на мястото на дефекта, тоест „дупката", да се създаде новата тъкан. Човешкото съзнание е неспособно да възприеме съществуването и действието на този биополеви „файл на регенерацията". Човешкото подсъзнание обаче знае за него всичко и ръководи работата му, без да затормозява съзнанието, което и без друго е претрупа-но с многобройните проблеми на изхранването, поддържането на хигиената, задоволяването прищевките на любимата и други подобни.
И тъй, в триизмерния свят „файлът на регенерацията" стартира процеса на естествения растеж на тъканите, за да може след няколко месеца (повтарям - след няколко месеца!) гордо да рапортува пред подсъзнанието: „Край! Дупката е затворена, тъканите са възстановени!" Подсъзнанието на триизмерния човек сигурно кима утвърдително, но сигурно му е малко тъжно, понеже знае как работи неговият четириизмерен събрат. Убеден съм, че в загадъчния и призрачен четириизмерен свят също съществува биополеви „файл на регенерацията", чието предназначение, образно
казано, е „да затваря дупките". Но той работи на друг принцип и е по-съвършен. Не започва процес на деление на клетките, а мигновено стартира... процес на материализация. Как става това?
Хайде да се опитаме да проникнем в тайните на хипотетичния четириизмерен свят. Разбира се, там бушуват по-мощни енергии и потенциалът на силата на мисълта, тоест на енергията на свободното време, е по-висок. Естествено е в този по-наситен с енергия на времето свят да съществуват онези феномени, за които ние, по-слабо заредените с енергия триизмерни хора, говорим като за чудеса - антигравитация, материализация, дематериализация. Сигурно има и много други процеси, за които дори не можем да се досетим. Сигурно и медицината там е съвсем друга.
Най-вероятно тя също се базира върху силата на мисълта на тамошните хора. Техните лекари приличат повече на шамани и според мен лекуват не толкова с лекарства, колкото със силата на мисълта. Най-силните им хора се удостояват със званието лекари. Кой, ако не те, ще знаят, че в основата на лечението лежи създаденият от Бога „файл на регенерацията", по чиято програма мигновено може да се „отгледа" нова тъкан на мястото на наранената, благодарение на възможностите за материализация.
Лекарите и учените в четириизмерния свят разбират, че най-важната енергия е енергията на времето. По учебните предмети „Енергия на времето" и „Светът на мислите" трябва задължително да имаш отличен, понеже те градят основата на всички знания. В тяхното училище сигурно преподават определени заклинания, които трябва да бъдат наизустени. Без да се знаят те, е невъзможно да се живее в свят, чиято енергетика се базира върху силата на мисълта.
Разбира се, в медицинските институти бъдещите лекари изучават заклинанията, помагащи да се дематериализират патологичните обекти и веднага, на същото място, да се материализира нормална човешка тъкан.
Може би в четириизмерния свят лекуват рака по следния начин. Притежаващият екстрасензорни способности лекар намира в четириизмерното тяло на пациента тумор с метастази. Той концентрира и насочва своята сила на мисълта точно натам, като произнася няколко заклинания. „Файлът на регенерацията" се задейства веднага, като отначало дематериализира неотговарящата на програмата на файла туморна тъкан и на секундата чрез материализация „отглежда" на мястото й нова нормална тъкан. Така бившият онкоболен си тръгва здрав.
Лекарят, разбира се, знае, че мисълта е енергия на свободното време. За сметка на силата на своята мисъл, многократно умножена и пренасочена от заклинанието, той ускорява хода на времето в патологичния участък на тъканите. В резултат веществото се превръща в енергия. (Изглежда в четириизмерния свят съществуват различни заклинания за дематериализация. Сигурно лекарят избира онова, при чието използване се отделя безвредна за организма енергия.) Веднага следва друго заклинание - за материализация, след което силата на мисълта почти спира хода на времето в биополевата програма на дадения участък или във „файла на регенерацията", където има точни енергийни копия на здрави клетки и всички останали органи. Щом като времето в енергийните копия на клетките спре или почти спре, те веднага стават веществени, тоест се материализират.
Не мисля, че лекарят всеки път шепне заклинания. Най-вероятно ги казва наум или те сами се подреждат едно след друго, докато той е изпаднал в състояние на транс, освобождавайки от бремето на съзнанието своето божествено подсъзнание. Ето защо процесът на регенерация протича светкавично.
Мнозина от четириизмерните хора навярно сами се лекуват, понеже Бог им е разрешил да използват светите заклинания. Той ги е въвел в тяхното подсъзнание, затова е достатъчно само да си пожелаят и... раната сама зараства пред очите им. А Бог ги е до-
пуснал до тях, защото разцветът на обществото им се дължи на Чистата душа.
По-малко ли тежат четириизмерните гиганти
Може би Бог е направил за тях още едно благо дело - намалил е теглото им. За тази цел мъничко е увеличил скоростта на локалното време във веществото на октаедрически изкривеното пространство на четириизмерния свят, за да намали силата на гравитацията.
Главата ми съвсем клюмна. Нямах сили дори да се почеша по тила.
- Шефе, за какво мислиш? - прекъсна ме гласът на Селиверс-тов.
- За филипинските лечители.
- Аз пък гледам ръцете на Рафа-ел Гаязович. Виж какви са костеливи и загребващи, с такива ръце само из чужди тела да лазиш.
- Защо пък да са загребващи? -възмути се Рафаел.
- Костеливата ръка винаги е загребваща - мъдро обобщи Селиверс-тов.
- Какви ги дрънкаш! Аз съм само един безкористен учен! - скочи срещу него Юсупов.
- Казват, че в Америка такива костеливи като вас ги поставят на специална диета със сандвичи и пица. Не ги оставят, докато не напълнеят толкова, че не само корем да им порасне, а и пръстите им да се покрият с мазнина. Там имало поверие, че костеливата ръка е загребваща. Затова има толкова тлъсти американци. Те просто прикриват своята страст да
загребват. Иначе никой от тях няма да успее да прецака съседа. А ако не го прецака, каква радост му остава? И що за живот е това -без подобна радост? Принуждават се да пълнеят, за да прикрият любовта си към парите. А костеливият... той направо си издава алчността - поучително приключи монолога си Селиверстов.
- Какво искаш да ми внушиш? Че защото съм костелив, обичам парите, така ли?
- Без преки аналогии! Може би говоря за костеливостта в преносен смисъл. А вие, Рафаел Гаязович, всичко възприемате буквално! Човек може да си помисли, че главата ви е само от кости! - поомекна Селиверстов.
- Я се погледни! Тук направо на вейка заприлича. Къде ти е коремът? Къде?! Няма го! Тибет те изсмука...
- Кой ме е изсмукал? - ококори се Селиверстов.
- Тибет до такава степен изсмука тлъстините ти, че и твоите ръце станаха костеливи като моите. А за страстта да загребват няма какво да приказваме. От тебе като от касиер-домакин на експедицията човек не може да изпроси нито стотинка. Всички пари си скатал в чантичката на кръста.
- Да, поотслабнах малко. И коланът на чантичката преместих с шест дупки. Затова пък тя не се смъква от корема ми и не ми увисва между краката, както при някои...
Светът на мислите и пространствата
Огледах с вътрешния си взор всички свои размисли за силата на мисълта и допуснах хипотезата, че светът се състои, общо взето, от две части:
• Свят на мислите, в който съществува и управлява свободната от пространството мислеща енергия на времето, ръководена от Главното начало на свободното време, тоест от Бога;
• Свят на пространството (по-точно - на пространствата), където времето - Божественото начало - е заключено вътре в материята, съобразно строгата система на изкривените пространства на различните светове, като по този начин оформя многобройните и систематизирани варианти на материален живот, в основата на които лежат веществото и енергията.
Главата ми забръмча от пренапрежение. Каменната плоча на Миларепа лежеше пред мен. Едва повдигнах глава и си прошепнах: „Благодаря ти. Боже, че ми прати тези мисли!"
Още веднъж ще изброя какво може да постигне силата на мисълта. Списъкът е доста дълъг: да прехвърля от едно пространствено измерение в друго, да преобразува енергията на едно пространствено измерение в енергия на друго, да дематериализира, да материализира, да създава антигравитация... А колко още феномени може да роди мисълта, която ни посещава и денем, и нощем! Колко чудеса биха се осъществили, ако я освободим от натиска на заблудените души! Та нали тя се ръководи непосредствено от... самия Бог!
В този миг осъзнах, че хаотичните ми предположения се бяха подредили в стройна система. Това чувство ми беше познато! То никога не ме е подвеждало! Щом възникнеше, аз се надигах, отивах в операционната и смело пристъпвах към операцията. След като приключех с последния шев, откъсвах поглед от микроскопа и за да не ми се присмеят операционните сестри, тайно отправях
взор към небето. Лицето ми бе скрито под хирургичната маска и аз тихичко прошепвах: „Благодаря ти, Боже!"
- Той дълго мисли - каза монахът и ме посочи, когато излязохме от манастира. - Това е добре.
После разказа вече известната ми легенда за борбата между Ми-ларепа-йога и Бонпо-йога, когато двамата стигнали до върха на свещения Кайлас и по време на двубоя разрушили северната му страна.
- Миларепа-йога е допуснал грешка, като е влязъл в двубой с Бонпо-йога - разказваше той. -Заради нея не са му простили и не са го пуснали в Царството на мъртвите. Освен това са изличили от паметта му заветното заклинание. Затова Миларепа сам е започнал да прокарва отделен вход натам... където са Вечният живот и щастието...
Правото на грешка
Сведох очи и си помислих за правото на човека да греши. Спомних си за едно момиче, чиито родители до такава степен го
надзираваха и се страхуваха да не направи нещо фатално през пубертета, че тя в крайна сметка им се възпротиви. И пожела да греши. Мечтаеше да греши.
Веднъж ми разказа следното: „Изпаднах в истерия. Започнах да чупя чинии. Замерях с всичко, което ми попадаше под ръка!
Котката се скри в ъгъла! Родителите ми се втрещиха! А аз им викам: „Вие какво, гледате ме като писано яйце! Предпазвате ме от грешки, така ли? Да не би вие самите никога да не сте грешили?! Та нали сте събрали акъл точно чрез грешки! И аз искам, искам да получа своите синини и да се науча да живея, а не да следвам вашите указания като някаква безлична мухла! А може би точно това искате, за да демонстрирате пред мен своята „мъдрост"? Показвайте я, ама не пред мен - сополанката, а пред другите, които също са се поучили от своите грешки! Май няма да ви мине номерът! Страх ви е да го сторите пред тях! Опасявате се, че вашата „мъдрост" ще се окаже пълна глупост! Пред мен, недозрялата, може, така ли?! Не мен предпазвате от грешки, а удовлетворявате своето самолюбие! Аз пък искам да допускам грешки! Искам, искам, искам..."
Скоро момичето напусна семейството си, отиде да живее под наем и започна така да греши и да отмъщава на родителите си. После навакса изпуснатото истерично, пресилено, усещайки дълбоко удовлетворение от всяка своя грешка. Разбира се, родителите й отначало се възмущаваха и дори се отрекоха от нея. След време родителският дълг отново ги върна към дъщеря им. Тя обаче ги измерила от главата до петите със студения поглед на чужд човек.
- Остарели ми изглеждате - отбелязала сухо.
Запълнило дефицита от грешки, момичето благопристойно сключи брак с напълно приличен, леко пълничък и мекушав младеж, с когото заживя в нашия триизмерен свят, пълен с противоречия и контрасти, където няма само бяло, а задължително се появява и черното, за да можем чрез взаимния им контраст да се радваме на широкия свят.
Мъжът й се оказа домошар и абсолютно образцов съпруг, който винаги кимаше одобрително и никога не й възразяваше. Веднъж тя не изтърпяла и му тръснала: „Ех, Ваньо, да беше отишъл някъде да се позабавляваш с други жени! Защо все вкъщи седиш?!"
Щом излязохме от манастира на Миларепа и разреденият въздух на височина 5000 метра изпълни дробовете ми, си спомних още един подобен случай. Живяло едно красиво момиче. С едри
гърди, с дълга плитка и елегантна походка. То имало безброй обожатели. Започнало обаче да се среща с един мъж и скоро забременяло. Гинекологът „зарадвал" бъдещата майка, като й казал, че ще има близнаци. Тя обаче бързо разбрала, че не обича бащата на своите деца. А поставяла любовта на първо място в живота си, в това число и към децата, които носела в утробата си. Тогава напуснала мъжа, с когото имала връзка, и станала самотна майка на две прекрасни дечица - момченце и момиченце. Пристигнала с тях в дома на родителите си. „Какво пък толкова!" - казали те и взели на ръце двете напикани и врещящи бебета. Родителите й разбирали, че дъщеря им е допуснала грешка и че не е постъпила „като хората". Но те я обичали и знаели, че тя поставя любовта на първо място.
След няколко години неочаквано срещнах младата майка на улицата и я попитах как са децата.
- Растат - отговори тя, озарена от майчинското си щастие.
- А как е личният живот? Срещна ли някого...
- О! - смути се тя. - Срещнах. Много ме обича, истински, по мъжки...
- А ти него? -Да.
- Заедно ли сте?
- Не. Той е женен. Но нали не е задължително. Казват, че първата жена е от Бога. Затова пък...
- И всичко това в името на любовта?
- А как да живея, ако не изпитвам любов! Само за да постъпя „като хората"? Ако майката не усеща любов в душата си, то и децата й ще пораснат неспособни да обичат.
- Виждам, че изобщо не се разкайваш - погледнах я с добри очи.
- Бог ми изпрати тази грешка, за да изпита любовта в моята душа - отговори тя, свеждайки поглед.
Тези думи се бяха врязали в паметта ми. Осъзнах, че грешката е преди всичко изпитание, изпратено от миналото по твоята кар-мична линия. Разбрах също, че критерий за оценка на поведението е любовта, която си длъжен да съхраниш в душата си. „Нима
наистина са се свършили мъжете, заслужаващи да бъдат обичани истински?", помислих си с негодувание.
Спомних си и предсказанието на Елена Блаватская, че човечеството вече излиза от „материалната яма" и че в по-нататъшното му развитие ще се засилва духовният компонент в човешката душа. В това отношение ние, мъжете, като че ли изоставаме от жените. Тях природата ги е дарила с по-голям чувствен потенциал. Те често скучаят с нас, защото преизпълнената им с чувства
душа се нуждае да ги отдаде, а не да съзерцава тъпо планината от мускули, върху които е опъната тениска с твърде къси ръкави, за да се демонстрира цялото „мъжко достойнство". Получава се така, че много жени предпочитат да са самотни, но верни на мечтата си. Други стават самотни майки, за да възпитават момчетата като истински мъже на бъдещето - антиподи на планините от мускули в прилепнали тениски, а момичетата - като принцеси на бъдещето, които с един поглед ще облагородяват всичко наоколо и ще внушават на хората, че скоро ще настъпи „чувственият век". Сигурно много грешки ще допуснат хората, следвайки този път, но те все по-добре ще разбират, че не бива да живеят ограничени от понятието „като хората", а според това, което им „повелява душата". А грешките - тези вездесъщи душевни изпитания, упорито и деликатно ще ги подтикват да осъзнаят основополагащото понятие Чиста душа. Някой ден, нека дори да е в далечното бъдеще, те ще усетят великата радост да бъдат Чисти. После ще започне новата ера - ерата на чудесата, на онези чудеса, които се намират например тук, в Града на боговете, но не са създадени от нас, поне не и засега.
Отново погледнах камъка, обработен от Миларепа. Сигурно той е владеел технологиите на Чистата душа. Защо тогава е допуснал грешката да влезе в двубой с Бонпо-йога? Нима и такива хора могат да грешат? Нима и боговете грешат? Защо светът е така устроен, че винаги и навсякъде всички да се учат от грешките си? А уважението към възрастните не е ли всънщост уважение към „цицините", получени при преодоляването на грешките? Нима внезапното издигане на един млад и талантлив учен е само озарение, което не е минало през житейските изпитания, а творчеството на побелелия учен е упорит труд „под сянката на цицините"?
Сподели с приятели: |