В обятията на шамбала

Приближихме се към малкия манастир, разположен като ор­лово гнездо високо сред скалите. Като стигнахме до него, устано­вихме, че по-скоро е отшелническа килия.

- Хей, има ли някой? - извикахме в хор.

Насреща ни излезе монах в пъстър пуловер. С помощта на Та-ту помолих за разрешение да поговоря с него и да посетя манас­тира.

- Добре. Само че вътре можете да останете само няколко ми-нути. Ще беседваме на друго място - отговори монахът.

- Защо?

- Древните книги не обичат чуждите хора - обясни отшелни­кът.

- Как така?

- Ами те долавят човешките мисли.

- Долавят мислите? - пак се спогледахме ние.

- Да - кимна монахът, - усещат ги. Мислите на чуждите хора са опасни за тях, защото могат да променят написаното.

- Да не би тук да са някои от златните плочи на лемурийиите? - прошепна Равил.

- Тези книги дебели ли са, или са под формата на плочи? - попитах аз.

- Дебели са, много са дебе­ли - отговори монахът. - Ня­ма други като тях.

- С букви ли са написани? -реши да уточни Равил.

- Да, на санскритски.

- Смятате, че мислите на чуждите хора могат да проме­нят буквите и думите в книгата. Не вярвам, че е възможно

- Не - спокойно възрази монахът, - думите и буквите ще си останат същите, но бъдещият читател няма да разбира правилно текста.

Спомних си за изследванията на професор Степанов, че всяка снимка съдържа финоенергиен отпечатък от заснетия човек. По тази логика всеки запис би трябвало да съдържа в себе си отпеча­тък от мислите на човека, който го е съставил.

- Значи ли това, че вътре в хранилището не бива да мислим? -Рафаел Юсупов иронично присви очи.

- Да, не бива да се мисли - невъзмутимо отговори монахът. Влязохме в хранилището, като се стараехме... да не мислим.

То представляваше доста голяма стая. Край две от стените й бяха изправени високи рафтове за книги, а пред третата - олтар със статуи на богове. Във всяко отделение на рафтовете се помества­ха по четири книги с дебелина около 20 сантиметра. Кориците им бяха изработени от красив ажурен жълт, червен или виолетов плат. Равил бързо измъкна апарата и щракна, макар да знаеше, че в храмовете и манастирите е забранено.

- Не, не бива да снимате! - извика монахът.

Равил виновно сведе глава, прикривайки доволната си усмивка. Когато излязохме от хранилището на древните книги, Рафаел Юсупов попита Селиверстов:

- Сергей, май мислеше за нещо?

- Не и за вас, Рафаел Гаязович!

Монахът предложи да отидем до извора в склона на каньона, за да поговорим. Половин километър се лутахме покрай огромни морени, докато стигнахме до него и седнахме.

- Защо трябваше толкова да се отдалечаваме? - учуди се Се­ливерстов.

- За да не нарушат нашите мисли спокойствието на древните книги - обясни монахът.