Тези книги се четат веднъж в годината

Леденият вятър и студеният камък не предразполагаха към дъл­га и задушевна беседа, но все пак измъкнах експедиционния днев­ник и попитах монаха:

- Вие чел ли сте книгите?

- Да, всяка година.

- Как да ви разбирам?

- Чета ги по един ден всяка година.

- Защо толкова рядко? Аз бих ги чел непрекъснато...

- Бих искал... - монахът замълча за миг, - но ми е разрешено да ги чета само един ден в годината.

- Кой е наредил така?

- Предишният пазител каза, че имам право да ги отварям и да

ги чета само веднъж в годината. Осведомен съм в кой ден ми е разрешено и свято го спазвам. В този ден моите мисли не влияят върху тях и... не ги развалят.

- Знаете ли санскритски?

- Да, разбира се, макар че го ползвам веднъж годишно.

- Много ли книги сте прочели по този начин?

- Не. Видяхте, че те са дебели, а аз съм още млад. Трябва да преживея дълъг живот, за да ги прочета всичките.

- За какво пише в тези, които вече сте успели да прочетете? -продължих да го разпитвам.

- За свещения Кайлас.

- Какво по-точно?

Монахът затвори очи и се замисли. Със завист изгледах мом­четата, които се надигнаха от морените, докато аз бях принуден от деликатност да седя и да охлаждам задните си части. Най-сетне монахът отвори очи и каза:

- В тях е описан пришщпът, по който е изграден комплексът Кайлас. Описани са и Шамбала, и Царството на мъртвите.

- Разкажете по-подробно, моля ви!

- Ами... - смути се монахът - аз чета само веднъж в годината, затова не зная всичко.

- Все пак какво пише?

- Пише - монахът сбърчи вежди, - че целият комплекс на Кай­лас е построен от древните хора по принципа на мандалата, която се нарича Калачакра. Тя е главната мандала на чудодейните сили, наричани Тантра. Посочва се също, че основен съставен елемент на силите Тантра е времето.

- Времето?! Разкажете по-подробно - наострих уши аз.

- Е.., - смутено се усмихна монахът - зная само, че Калачакра управлява времето. Не успях да прочета нищо повече.

О, колко важни бяха за мен тези думи! Колко малко знаех тога­ва! И представа си нямах, че основното тяло в човека е „тялото на времето", което е било създадено тук за... новите хора.

Студенината на камъка, върху който седях, ме изкара от вце­пенението ми. С хриптящ глас помолих монаха да продължи раз­каза си.

- в древни времена целият този град...

- Градът на боговете? - не се сдържах аз.

- Ние го наричаме по-иначе. В книгите пише, че в този прекра­сен някога град освен големите архитектурни монументи са били построени около хиляда фигури, части от които можем да видим и днес под формата на каменни стълбове. Най-често те са подре­дени в групи или в редица и образуват квадрат или кръг. Върху някои дори са се запазили изображения. Били са изключително красиви и са впечатлявали дори боговете.

- А какво се споменава за Шамбала?

- Много е написано, но не успях да го прочета. Още съм млад!

- А за Царството на мъртвите?

- Също много е написано, но и него не успях да прочета. Зная обаче, че недалеч оттук се намира пещера, която предишният па­зител смяташе за един от входовете към Царството на мъртвите.

- Можем ли да я посетим? - повдигнах с недоверие вежди.

- Да. Съвсем наблизо е...