57
Отделих се от групата и по навик започнах да обикалям възвишенията, за да направя максимално обемен вариант на скицата.
Докато рисувах, забелязах върху латиноамериканския монумент нещо като човешки фигури.
— Дайте бинокъла! — провикнах се аз.
Легнах, за по-удобно опрях бинокъла на камъка до мен и внимателно разгледах изображенията.
— Сякаш са четирима. Върху рамото на най-високия се вижда малко дете. Да не би да се размножават чрез пъпкуване? А ония двамата сякаш са
седнали в позата на Буда, което е характерно и при феномена сомати. А това да не би да е летяща чиния? Близо до нея има четири кръга. А тази „примка“, изобразена в горната част на монумента? Отстрани, в западната част, има нещо като стълба. Отдолу сякаш е достроена стъпаловидна пирамида — мърморех си аз и скицирах. И си представях, че някога монументът е бил извънредно красив и е искрял в багри — сякаш върху пано е посочвал възловите моменти от формирането на живота.
Беше ми
напълно ясно, че такава „художествена изработка“
може да е работа и на творчески настроения вятър, но все пак нямах правото да си позволя лукса да бъда скептичен.
Като учен бях длъжен да анализирам видяното, дори да допусна в разсъжденията си и доза фантазия. Още повече че е логично подобен грандиозен монумент да е покрит с древни фрески. С каква цел обаче са били изобразени?
Приседнах и се опитвах да накарам мозъчните си гънки да заработят по-ефективно.
Сподели с приятели: