В обятията на Шамбала
КОЙ Е ПОСТРОИЛ ГРАДА НА БОГОВЕТЕ
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| КОЙ Е ПОСТРОИЛ ГРАДА НА БОГОВЕТЕ Керванът тръгна напред. Вървяхме в красив каньон. Липсата на „нашия“ як, който вечно ми закриваше гледката, изглежда зарадва всички. И само Сергей Анатолиевич изглеждаше леко обезпокоен. Крачех бавно и се вглеждах внимателно в обкръжаващите ни скали. Не виждах обаче изображението на лицето. Явно вчера не бях запомнил съвсем точно местоположението му. — Струва ми се, че трябва да е ей там… Не, не, може би там… — повтарях аз. — Да не би пък да ми се е сторило? Най-сетне издадох победоносен вик: — Ето го! — Къде? — закова се на място Селиверстов. — Виждаш ли поредицата от скални фигури. Едната половина на лицето е разрушена, но другата се е запазила. Поне изглежда сносно. Личат устата, носът, брадичката и едното око. Дори и едното ухо се вижда. — А-а-а! — извика Селиверстов. — Видях го най-сетне! Преди гледах в другата посока. Наистина е впечатляващо! Лице на мъжествен човек, истински атлант! Това не е някакво съвременно хлапе с мека китка! — Естествените пукнатини в камъка понякога образуват странни съчетания, които имитират очертанията на различни предмети — скептично отбеляза Рафаел Юсупов. — На предмет — да. Но на лице — не! — възрази Селиверстов. — И откъде сте толкова сигурен, Сергей Анатолиевич? — Защото лицето изразява мъжественост и сила. Виждали ли сте предмет, който да изразява мъжественост и сила? Това лице е одухотворено от творческия порив на скулптор. Затова е белязано от духовност и всеки, който го гледа… — Какво гледа? — Него, разбира се! — възкликна Селиверстов, разглеждайки лицето на Рафаел Юсупов. — Искам да кажа, че човек не само 55 разглежда, но и усеща скулптурата. — Какво общо има обаче барелефът със съвременните момченца с меки китки? — Рафаел Юсупов изгледа накриво Селиверстов. — Нищо, разбира се. С това сравнение се постарах да подчертая мъжествеността в израза на каменното лице. — Половин лице — уточни Рафаел Юсупов. — Каква е разликата!? Едната половина е разрушена, но втората запазва общото излъчване. — Да, разбира се. Дори половин лице може да предаде мекостта на китката — язвително го парира Рафаел. — Какво общо има пък това? Искам да кажа, че изображението на каменното лице… — На половината лице… — Добре, де… Изобразеното върху камъка половин лице е одухотворено. Ама престанете да ме прекъсвате! — не на шега се разсърди Селиверстов. — Няма, няма. — Исках да кажа — концентрира мислите си Селиверстов, — че мъжествеността на израза не е присъща за съвременния човек. — Който се отличава с мека китка — язвително го захапа Рафаел Юсупов. — Искам да кажа — Селиверстов го изгледа строго, — че изразът на лицето, издялано в Града на боговете, е съвсем различен от това на съвременния човек. И какъв е изводът, който можем да направим? — Какъв? — Върху скалата е лицето на човек от предходна цивилизация — успя най-сетне да формулира мисълта си Селиверстов. Докато скицирах и слушах техния диалог, си мислех, че скалните пукнатини може би наистина случайно имитираха формата на човешко лице. Но напълно възможна беше и хипотезата върху скалите да са били издялани лица и фигури, а днес да е останало само това единствено лице, по-точно — половин лице. Вятърът и водата са си свършили работата. Така че имахме достатъчно основания да анализираме изобразеното върху скалата и в тази насока. Според резултатите от хималайската експедиция от 1996 година, когато целенасочено реконструирахме външността на хора от 56 предишни цивилизации, излизаше, че изобразеното лице принадлежи или на човек от нашата арийска раса, или на представител на атлантите. Познавах отлично чертите им, но разрешенията не ми позволяваха да конкретизирам отговора на поставения въпрос. Все пак твърдението на Селиверстов за задължителната мъжественост в израза на атлантите според мен не беше достатъчно обосновано. „Жалко, много жалко“, негодувах вътре в душата си, тъй като бях убеден, че най-вероятно лицето принадлежи на някой от строителите на Града на боговете. Но за да отговорим на въпроса дали е атлант или ариец, трябваше да изградим доста на брой хипотези за датирането на градежа, за прилаганите строителни технологии и — най-важното — за предназначението на божествения град. Още веднъж огледах тибетските скали, прибрах експедиционния дневник в сака и изкомандвах: — Да тръгваме! Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|