ПЪРВИТЕ ПИРАМИДИ В ГРАДА НА БОГОВЕТЕ „Дано времето е хубаво, дано…“, повтарях си наум, докато помагах да прикрепим раниците към яковете, взети под наем от местните говедари. Бяха ни препоръчали да тръгнем с леки раници, защото походът ще е на височина 5000–6000 метра, а при такива условия тежките товари щяха да ни забавят. Яковете, както твърдяха тибетците, не само мъкнели големи денкове, но и умело преодолявали каменните плата и дори с лекота се катерели по по-полегатите склонове. — Край! Разтоварвайте! Не забравяйте как сте връзвали раниците, за да не провисва после товарът — нареди водачът Тату. — Утре тръгваме рано, по изгрев-слънце. Яковете ще товарим по тъмно. Вдигнах глава и с тревога огледах черните облаци, затулили района на свещената планина. Та нали вчера Кайлас се виждаше съвсем ясно, а днес… Нима времето ще ни погоди номер? Ако не се оправи, нищичко няма да видим! Дори няма и да зърнем Града на боговете, който е някъде тук. И тогава цялата експедиция ще се окаже напразна!
Сподели с приятели: |