В обятията на Шамбала

205
в манастира на Миларепа и отново се почесах по тила с неприятното усещане за плешивина.
Представих си, че веществото е изкривено и затворено пространство, вътре в което е заключена енергията на времето. В
триизмерния свят тя е заключена вътре в тетраедъра — обемната фигура на триъгълника, в четириизмерния свят — в октаедъра, тоест вътре в обемната фигура на четириъгълника, и т.н. Но макар и заключена, енергията на времето не губи своята сила. Тя само е притаена и се проявява веднага, щом определени обстоятелства й позволяват да излезе навън. Ненапразно например едно банално парче дърво може да гори с ярък огън или гъстата черна течност, наричана нефт, да съдържа в себе си толкова енергия, че почти всички достижения на съвременното човечество се базират върху използването й. Струва ми се, че във всички видове енергии —
независимо дали е топлинна или някаква друга — най-важният елемент е скритата и тайнствена енергия на времето, пусната навън.
Напълно обосновано е в тази връзка да си зададем въпроса какво ще стане, ако за сметка на силите на свободното време (или силите на мисълта) увеличим енергийния потенциал на заключеното вътре време, например на триизмерно изкривеното пространство? Дали изкривеното пространство ще се разпадне, като се разтресе от прекаленото количество на клокочещата в него енергия на времето?
Не зная защо, но ми се струва, че триизмерно изкривеното пространство под формата на тетраедър няма да се разпадне, а ще отреагира автоматично. С едно прещракване то ще превърне тетраедърния тип изкривяване на пространството в октаедърен, тоест в четириизмерен. Вследствие на това триизмерното (или тетраедърното) вещество ще стане четириизмерно (или октаедърно),
тоест ще се превърне във вещество от паралелния четириизмерен свят,
където всичко е различно — други са жабите, дърветата, простете,
жените и много-много… други четириизмерни неща. И трябва да кажем, че това друго е много по-мощно не просто защото е по-едро, а защото във всяка частица на четириизмерното вещество е заключено по-голямо количество енергия на времето.
Преминаването към друг, по-висок паралелен свят е чудо,
разбира се. Но то е достижимо, защото Бог е създал сила, способна да

206
го осъществи. Тя се нарича енергия на свободното време или сила на мисълта.
Колко важно е да владеем мислите си, да ги чистим от налепите на вездесъщите призиви на алчния, завистливия или подлия характер.
Когато успеем да заредим със своята мисъл (или с енергията на свободното време) баналното триизмерно вещество и чуем желаното прещракване, сигнализиращо за преминаването му в четириизмерно вещество, тогава внезапно ще усетим своята лична сила на мисълта.
Тогава пред теб — бившия триизмерен човек, ще се отвори новият четириизмерен свят, където може би ще откриеш своята нова…
четириизмерна любов!
Как обаче триизмерната енергия може да бъде превърната в четириизмерна?
Разбирах, че триизмерната енергия е тетраедрически изкривено пространство, в което — за разлика от веществото — времето тече, а не е заключено. Въпреки това не можех да си представя как времето може да тече в тетраедрически изкривеното пространство. Все мислех и мислех, като от време на време прекарвах длан по плешивината си.
Не си го представях образно. Дори ми се стори, че от многобройните почесвания си бях направил мазол на плешивината. И тогава осъзнах,
че понеже съм триизмерен човек, никога няма да мога да си го представя. За тази цел би трябвало да стана най-малкото четириизмерен, а може би и петизмерен.
Понамръщих се, когато установих, че плешивината ми не може да оправдае своето предназначение като „признак за голям ум“.
Съвсем ясно си представих обаче как човек с висока степен на силата на мисълта е способен да „зареди“ с мисълта си, тоест с енергията на свободното време, триизмерното време, тоест онова,
чието течение е ограничено от триизмерно изкривеното пространство.
Щом „зареждането“ достигне определено ниво, нещо прещраква и преобразува триизмерните „рамки“ на хода на времето в четириизмерни. После станалата вече по-мощна след зареждането енергия на времето тече в новия четириизмерен „коридор“,
изчезвайки завинаги от триизмерния свят и запълвайки новия четириизмерен.
Тогава си помислих, че хората от по-висшите паралелни светове биха могли, ако пожелаят, да „източат“ нашия триизмерен свят, като

207
преобразуват триизмерните енергии в своите четири-пет — или шестизмерни светове. Те никога няма да го сторят обаче, защото разбират, че силата на мисълта, способна да прехвърля енергиите и веществата от един свят в друг, им е дарена от Бога. А той е създал тези светове и е вдъхнал на хората в тях способността да мислят, като използват енергията на свободното време. Но сигурно чистотата на техните четириизмерни или петизмерни помисли е по-голяма.
Тилът ме засърбя. Стана ми жал за невидимите двуизмерни хора, принудени да живеят в плоския свят. Нямаше как да им изразя съчувствието си, защото не притежавах онази сила на мисълта, която би могла да ме прехвърли в техния неприятен свят, който прилича на равна гладка плешивина. А още по̀ жал ми стана за едноизмерните хора, принудени да живеят в една линия, от която им е толкова трудно да слязат. Или… хората на нулевото измерение, които пребивават в една точка — те пък изобщо не могат да се измъкнат. Нещо повече —
нямах никакво желание да попадам там дори от любопитство или съчувствие.
Стори ми се, че едноизмерният свят е създаден, за да претърпяват там наказанията си онези, които са заменили чистотата и силата на мисълта срещу свръх сит тумбак или клокочеща омраза. С
една дума, този свят е бил създаден като ад. Естествено, едва ли някой умира от желание да се озове там.
— Е-е-ех! — изпъшка Селиверстов, докато се опитваше да повдигне плочата, поставена навремето от Миларепа точно на това място.
— Няма да стане! Слаби са ни силиците! — изкоментира Рафаел
Юсупов.
— А вие, Рафаел Гаязович, да не би да сте по-силен!? —
възмути се от думите му Селиверстов. — Аз, за разлика от вас поне се опитах!

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: