В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| ПЛОЧАТА НА МИЛАРЕПА Монахът ме изгледа внимателно със своите тъжни очи и не отговори. С жест ни прикани да се приближим към малкия олтар, където горяха свещи и бяха подредени десетина статуетки, изобразяващи божества. Докато се приближавах, някой ме дръпна за лакътя. Обърнах се — беше Равил. — Шефе — прошепна той, — внесох под якето си видеокамерата. Искам тайно да снимам. Аз му кимнах заговорнически. — А къде е входът към пещерата? — прогърмя басът на Селиверстов. — Не ти ли е ясно, че входът е преграден от олтара, за да не могат хората да влизат там и да попадат под влиянието на психоенергийната бариера на пещерата, която според легендата води към Царството на мъртвите — скастри го Юсупов. — Вече се сетих — отвърна Селиверстов. — Щях да мина и без вашето подсказване. — Тогава защо питаш? — Всеки има право да пита? — На такова свято място е по-добре да се мълчи — с поучителен тон заяви Рафаел Юсупов. — Още повече на място, свързано с мъртвите, защото те обикновено мълчат. — Аз пък съм жив. А вие, Рафаел Гаязович, като си сложите бялата маска… — Хайде без евтини намеци — разсърди той. — Това съвсем не означава… 200 — Шефе — Равил оглеждаше олтара, — отзад се вижда стена, изградена от камъни, която прикрива входа към пещерата. Селиверстов разгледа стената и подхвърли: — Не само олтарът прегражда входа! Видяхте ли, Рафаел Гаязович… Спомних си разказа на непалеца Туктен. Според него пещерата на Миларепа е изградена от огромни каменни плочи, които не могат да повдигнат дори хиляди хора вкупом. — А къде са каменните плочи? — попитах аз. — Ето ги. — Монахът посочи лошо осветената част от стената над олтара. В полумрака наистина видях огромна плоча, поставена хоризонтално на височина 2,5 метра. — Може би ще разрешите да снимаме плочата? — обърнах се към него. — Не, не, не — категорично запротестира той. — Не е разрешено! — Но защо? — Шефе, успях да снимам с видеокамерата. Да се надяваме, че е станало — прошепна в ухото ми Равил. Монахът ни разказа, че квадратната плоча е широка 4 метра и с дебелина 40 сантиметра. Поставена е върху две шлифовани гранитни скали, в горната част, на които са направени специални правоъгълни вдлъбнатини за плочата. Ширината на прохода между скалите е 2,5 метра. Преди 20 години неговият учител построил каменната стена, която прегражда прохода, за да не може хората да влизат вътре в пещерата и да загиват. Пак той наредил олтарът да бъде поставен пред преградната стена. Приближих се към олтара и наистина видях встрани от него две обработени скали с вдлъбнатини за поставяне на плочата. Тя явно се отличаваше от другите по своята структура и цвета на гранита. Лежеше върху тях неподвижно, сякаш беше напасната идеално. Определих на око тежестта й — беше някъде около десет тона. — А истина ли е, че Миларепа е обработвал плочата на друго място? — обърнах се пак към монаха. — Да, това място е високо в планината — отговори той. — Обработвал я е с ръцете си и я е пренесъл тук с помощта на очите си? — подсмихнах се. 201 — Да, да — закима монахът. — Искам само да добавя, че великият йога Миларепа е направил много такива плочи и ги е пренесъл тук, за да прегради с тях входа към пещерата, която пак той е изградил сам. — С какво е „направил“ пещерата? Пак ли с ръцете? — Разбира се. С какво друго? — почуди се монахът на моята недосетливост. — Не е ли разполагал с някакви уреди? — Не, уреди не е имало. — Да не би с ръцете си да е направил цял тунел в скалистата почва? — усъмни се Рафаел Юсупов. — Разбира се — невъзмутимо отговори монахът. — Да… — избоботи Юсупов, — при това прераждане едва ли ще разберем точния смисъл на израза „работа с ръце“. Напълно възможно е в следващия живот… — Разбира се, вие, Рафаел Гаязович, пак няма да го разберете — някъде отстрани подхвърли Селиверстов. — Защо пък? — Ами защото не се прераждате твърде сполучливо! — авторитетно произнесе Селиверстов. — Несполучливо!? Аз ли не съм сполучлив? — Да, несполучлив сте! — Ти да не би да си нещо повече! Да ти имам прераждането… — Добре де — подаде ръка за помирение Селиверстов, — в този свят всички не сме много сполучливи… нито можем тунели да копаем с ръцете си, нито с очите си да пренасяме плочи. При това положение ще твърдите ли все така, че сме сполучливи? Единственото, което можем, е да вдигнем камък от земята и да го използваме като оръжие на пролетариата. Надявам се, че при следващото прераждане ще имаме по-голям късмет. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|