АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ (2007 – 2013)

3.1. Цели на анализа

Основните цели на анализа са да очертае настоящата ситуация, и да дефинира настъпилите промени (да определи тенденции) в периода между 2007 и 2012 г., както по отношение на социално-икономическото развитие, така и по отношение на екологичното състояние на общината. Анализът ще съпостави различията в състоянието и тенденциите в развитието на общината със средните показатели за Софийска област, ЮЗР и България като цяло. Ще бъдат идентифицирани основните конкурентни възможности и потенциали на общината. Тази част от плана ще бъде разработена в пълно съответствие с т. 2.2.1, част Пета на „Методическите указания...” на МРРБ. Ще бъдат представени обобщени данни и изводи по отношение на количеството и вида на реализираните проекти, съфинансирани от различните инструменти на Кохезионната политика. Ще бъде поставен фокус и върху реализираните инициативи за териториално сътрудничество. Анализът ще се извърши върху следните области:

• 
  Обща характеристика/профил на общината;
  
• 
  Състояние на местната икономика;
  
• 
  Развитие на социалната сфера и човешките ресурси;
  
• 
  Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията;
  
• 
  Екологично състояние и рискове;
  
• 
  Административен капацитет.
  

3.2. Методология на анализа.

• 
  Определящ е системният подход;
  
• 
  При обработването на данните и анализа се прилагат количествени и качествени методи;
  
• 
  Прилагат се и специализирани методи;
  
• 
  Общоприет принцип при провеждане на икономически анализи е количествените характеристики да са получени "при равни други условия”;
  
• 
  Статистически методи за анализ:
  

• 
  Изводите и прогнозите се формират в условия на непълна информационна осигуреност;
  
• 
  Отчетните данни често са непълни, недостоверни и неактуални;
  
• 
  Липсата на достатъчно дълги статистически редове от съпоставими данни не позволява безрезервното използване на статистически методи;
  

• 
  Сравнителен анализ на състоянието;
  
• 
  Анализ на силните и слабите страни;
  
• 
  Ситуационен анализ;
  
• 
  Екстраполация и интерполация;
  
• 
  Прилагане на модел (напр. линеен трендов модел – за прогнозиране);
  
• 
  Индексен и коефициентен методи;
  
• 
  Конверсия;
  
• 
  Еквивалентност.
  

SWOT-анализът като качествен аналитичен и прогностичен метод дефинира действието на вътрешните и външните фактори за развитие на общината и възможностите за избор на подходяща стратегия за постигане на целите на развитието. Приложима е общата матрица за този вид анализ, отразяваща взаимодействието на вътрешните фактори (силни и слаби страни), и външните фактори (възможности и заплахи).

• 
  Местоположение и географски дадености;
  
• 
  Природни и културно-исторически ценности;
  
• 
  Конкурентни икономически предимства;
  
• 
  Материални, финансови и човешки ресурси;
  
• 
  Опит, познания и умения;
  
• 
  Налична информация;
  
• 
  Модерни технологии и иновативност;
  
• 
  Ефективно управление и капацитет;
  
• 
  Устойчивост.
  

• 
  Дефицити, дисбаланси и системни проблеми;
  
• 
  Липса на конкурентоспособност;
  
• 
  Трудна достъпност;
  
• 
  Финансово състояние и осигуреност;
  
• 
  Управленски капацитет и контрол;
  
• 
  Липса на данни и информация;
  
• 
  Достатъчна прозрачност и предсказуемост;
  
• 
  Уязвимост;
  

• 
  Други.
  

• 
  Глобални влияния;
  
• 
  Развитие на пазарите;
  
• 
  Благоприятни тенденции на макро-ниво;
  
• 
  Развитие на технологиите и иновациите;
  
• 
  Регламентиран достъп до финансиране;
  
• 
  Разширен достъп до информация;
  
• 
  Партньорства и сътрудничество;
  
• 
  Други
  

• 
  Политически ефекти;
  
• 
  Законодателни ефекти;
  
• 
  Ефекти в областта на околната среда;
  
• 
  Засилена външна конкуренция;
  
• 
  Нерегулиран достъп до финансови схеми, технологии и информация;
  
• 
  Негативни демографски тенденции;
  
• 
  Икономически и финансови кризи;
  
• 
  Сезонност;
  
• 
  Други.
  

• 
  Съответствие на плана с принципите и правилата за прилагане на структурните инструменти в областта на регионалната политика на ЕС;
  
• 
  Координация и съгласуваност с европейските, националните и местните политики за конкуренция, опазване и подобряване на околната среда и равните възможности;
  
• 
  Осигуряване на информация и публичност на процесите на планиране и програмиране, финансиране, изпълнение, наблюдение и оценка в областта на интегрираното регионално и местно развитие;
  
• 
  Методологическите работни документи на ЕК за използване на индикатори и извършване на оценки;
  
• 
  Спазването на принципа на съфинансиране и допълняемост на местните собствени финансови ресурси за развитие със средства от държавния бюджет, фондовете на ЕС и други публични и частни източници.
  

От особено важно значение е общинският план за развитие да бъде разработван и прилаган като част от общата система за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, установена със законодателните разпоредби и в рамките на националната политика за регионално развитие. Необходимо е и постигане на хармонизация с регионалната и кохезионната политика в ЕС. Този подход не трябва да се разглежда като нарушаване на самостоятелността на общината сама да определя стратегията си за развитие и средствата за нейното изпълнение. Чрез прилагането на единен поход и стандарти на планиране и програмиране на развитието, взаимната обвързаност на стратегиите и плановете на различните териториални нива, използването на механизми за широко партньорство и координация между органите и институциите, бизнеса и гражданскотообщество, както и на общи инструменти за финансово подпомагане се постига по-значим ефект и ефикасност за реализация на целите на местното развитие. От тази гледна точка общинският план за развитие може да се разглежда като интегрален елемент от националната система за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие в България, като адекватността му по отношение на цялата система се оценява в следните направления:

Общинският план за развитие следва да интерпретира и да отразява приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие по отношение на ключовите области на регионалното и местното развитие, свързани с повишаване на конкурентоспособността и заетостта, инфраструктурното развитие и достъпността, устойчивостта и социалното включване.

В Регионалния план за развитие са отчетени специфичните дългосрочни цели и приоритетите за развитие на областите и общините, включени в териториалния обхват на района. На ниво общински план за развитие следва да се гарантира връзката между регионалния и местния стратегически контекст за развитие, като на практика се интегрират плановите подходи „отдолу-нагоре” и „отгоре-надолу”. Важен момент е общинската стратегия за развитие да отразява пространствените перспективи на територията на общината на основата на икономическите и социалните фактори на развитието, като се отчитат възможностите за преодоляване на различията между градските и селските територии и се създадат предпоставки и условия за оптимизиране на функциите на общинския център, който играе все по-важна роля за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината.

Необходимо е в значителна степен да бъде постигнато съответствие на целите и приоритетите за общинско развитие с приоритетите на областно ниво, като се отчитат стратегическите насоки за разработване и общинските планове за развитие, представени в Областната стратегия за развитие. Това съответствие осигурява допълнителни ефекти ипотенциални ползи, свързани с осигуряване на достъп до финансови схеми и развитие на териториалното сътрудничество между общини и региони. За да финансират инвестиционните си разходи за развитие, местните власти трябва да имат достъп до националния и регионалния пазар на капитали. Допълнителен механизъм в тази насока се осигурява чрез предлаганите мерки и средства от централния бюджет за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа съгласно действащото национално законодателство за регионалното развитие (ЗРР). Териториалният обхват на районите за целенасочена подкрепа на общинско ниво се определя в областната стратегия за развитие и на тази база следва да се търсят възможности за допълнително финансиране на конкретни общински проекти, насочени както към интегрираното развитие на общината, така и към преодоляване на социално-икономическите различия между общините и вътрешнорегионалните диспропорции.

Общинският план за развитие следва да интегрира в значителна степен стратегическата рамка на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване и регионално развитие след 2013 г., основаващи се на общия стремеж за интелигентен икономически растеж чрез технологично обновление и иновации, развитие на знанията и уменията, устойчиво развитие на базата на използване на “зелени” технологии и енергии и постигане на социална интеграция и социална включеност.

В посочения контекст могат да бъдат препоръчани няколко основни приоритетни области на политиката за устойчиво интегрирано местно развитие, които да бъдат отразени в общинския план за развитие. Ефективен инструмент за разработване, координация и изпълнение на конкретни инициативи и проекти в подкрепа на определените цели и приоритети могат да бъдат местни групи за действие, създадени на принципа на партньорството, като дейността на тези групи се очаква да бъде подкрепа и на ниво ЕС.

Приоритетна област 1: Създаване на условия за развитие на местни общества на знанието

Бъдещото икономическо развитие на ЕС ще зависи от способността за създаване и развитие на икономически сектори, генериращи висока добавена стойност, произвеждащи иновации и основаващи се на научни изследвания. Увеличаването на разходите за изследователска и развойна дейност е едно от задължителните условия за ускоряване нарастването на производителността. Понятието за общество на знанието обхваща всички аспекти на съвременната икономика, в която знанието е сърцевината на добавената стойност – от високотехнологичното производство и ИКТ, през услугите, изискващи значителен компонент на съвременно знание, до подчертано творческите отрасли, свързани с културата и традициите. Сравнителните предимства на България и българските общини следва да бъдат обхванати пълноценно от високопродуктивни “общества на знанието” на местно ниво, където потенциалът може сравнително лесно да бъде мобилизиран и координиран за постигане на определени интегрирани цели на развитието. Досегашният опит в създаването на местни инициативни групи (МИГ) в селските райони с помощта на средствата от ЕС може да бъде полезен в тази насока.

При анализа за определяне на политиките са взети под внимание структурните (вертикалните) политики за Развитие на България за периода до 2020 г.:

1. „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите” - Иновационната активност и развитието на научните постижения са два фактора, които не само създават заетост и добавена стойност, но и допринасят за подобряване качеството на живот чрез развитието на здравеопазването, технологиите, образованието, екологията. Огромен неизползван потенциал съществува в областта на установени практики и традиции на взаимодействие и сътрудничество между научните среди и бизнеса, както и реализацията на общи иновационни идеи и научно-изследователски платформи. България е на предпоследно място по стойност на иновационния индекс в Европа и се намира в групата страни, изоставащи най-съществено в своето иновационно развитие. В тази връзка се очаква акцентът за периода 2014-2020 да бъде развитието и използването на иновации от предприятията и изграждане на устойчиви връзки между научноизследователските и образователни организации и бизнеса с цел постигане на устойчив икономически растеж; развитие на инфраструктура и капацитет.

2. „Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и на тяхното използване и качество” - ИКТ са идентифицирани като приоритетна сфера в Националната стратегия за развитие на научните изследвания и в проекта на Стратегия за интелигентна специализация. Предвид все по-силната зависимост от ИКТ и тяхната универсална приложимост във всички сфери на социално-икономическия живот, като член на ЕС България може да използва ИКТ като мощен двигател на икономическия растеж, иновациите и производителността. Поради това следва да бъдат предприети целенасочени действия в рамките на тази политика за насърчаване изграждането, въвеждането и широкото използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като основно средство за достъп до знания, повишаване на заетостта и производителността, подсилване потенциала за иновации, модернизирането на публичната администрация, и в отговор на социалните и бъдещите предизвикателства за електронно здравеопазване и ползването на други електронни услуги.

3. Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР)” - Като държава-членка на ЕС България следва активно да участва на европейския пазар. Малките и средните предприятия представляват „гръбнака на икономиката”, осигурявайки основния двигател за социално-икономически растеж – работни места. За България частният сектор осигурява над 90% от заетостта, поради което е необходимо да се реализират мерки, свързани с насърчаване на предприемачеството и реализацията на начални бизнес идеи; инвестиции за пазарна реализация на нови идеи и резултати от научни изследвания; създаване на повече сфери на дейност, базирани на знанието и съобразени с нуждите на МСП; инвестиции в създаване на условия за реализация на добавена стойност, трансфер на нови технологии, като и създаване на възможности за достъп до нови пазари.

4. „Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори” - Към момента България се движи около средното ниво на ЕС по дял на ВЕИ от крайното потребление на енергия, но с цел 16% през 2020 г., България ще е под средното за ЕС, тъй като средното за ЕС целево ниво е 20%. В България елементите на ниско-въглеродната икономика и енергийна ефективност са все още подчертано слабо застъпени както в областта на бизнес практиките, така и при комуналните и транспортни услуги. Един от най-значимите проблеми на страната е ниската енергийна ефективност във всички сектори, като поставената национална цел от 25% увеличение на енергийната ефективност. Така изборът на тази политика е обоснован от необходимостта за финансиране на енергийна ефективност (за домакинства, малък и среден бизнес, администрация и индустрия), инвестиции за производство на ВЕИ и използване на ВЕИ, подкрепа за развитието на био-икономика и био-иновации.

5. „Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска”По данни на ЕК българските райони са оценени като едни от най-уязвимите в ЕС пред глобалните климатични предизвикателства. Някои от основните рискове, свързани с климатичните изменения, са засушаванията, предизвикани от бъдещо намаляване количеството на валежите; и свлачищата, които могат да бъде катализирани от климатичните промени и свързаните с тях процеси на ускорена ерозия. Изключително застрашителни за човешкия живот и за икономиката на страната са рисковете от наводнения. Честотата и разрушителната сила на тези бедствия показват нуждата от системен подход за тяхното предотвратяване и ограничаване. Климатичните промени заплашват най-вече сектора на селското стопанство, особено растениевъдството. За управлението на тези рискове и ограничаване на щетите от тях е необходимо те да бъдат предварително описани и моделирани, както и да се създаде необходимата организация, и да се направят своевременно съответните инвестиции за тяхното прогнозиране, идентифициране, управление и справяне с ефектите. Това е възможно да бъде реализирано в рамките на тази политика.

6. „Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност” - Основна част от законодателната рамка е свързана с опазването на околната среда и устойчивото развитие в икономически и териториален план. В тази насока българското правителство избира да работи по тази политика, чийто акцент е върху превръщането на екологичните предизвикателства във възможности за растеж чрез ефикасното използване на националните ресурси, още повече, че нивото на ресурсна ефективност в България остава подчертано ниско в сравнение с другите страни-членки. Чрез подкрепата по тази тематична цел се очаква да бъде засилена съгласуваността и допълняемостта с политиките за регионално и териториално развитие и изпълнението на поетите от страната задължения в областта на опазването и качеството на околната среда. Тази цел също е основна по отношение изпълнение политиките за интегрирано градско развитие, както и по отношение оползотворяване на териториалните фактори за растеж, каквито са обектите на културното и природно наследство.

7. „Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури” - Достъпът до европейските и световни пазари зависи от нивото на транспортната инфраструктура и услуги. Освен нуждата от нови транспортни мрежи и подобряване на съществуващите, страната е изправена през предизвикателствата за развитие на устойчиви видове транспорт, на местата където това ще носи висока добавена стойност. Страната има нужда да създаде условия за пълната интеграция на транспортната система в единното европейско пространство в съответствие с новите европейски документи за транспорт: Стратегия „Транспорт” 2050 и Бяла книга 2011 г. Изборът на тази политика цели точно да насърчи изграждането на интегрирани транспортни мрежи с интермодални връзки и високо ниво на външна и вътрешна достъпност.

8. „Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила” - Високото равнище на дългосрочната безработица, особено сред уязвимите групи, включително сред младежите и лицата с нисък образователен ценз, както и общо регистрираният нисък коефициент на икономическа активност, показват наличието на сериозна нужда по отношение подобряване на общата ситуация на пазара на труда. В допълнение, несъответствието между квалификацията на работната сила и нуждите на пазара на труда е слабост, която изисква предприемането на допълнителни мерки. Стартиралите реформи и предприетите вече мерки в областта на пазара на труда и повишаване на заетостта се нуждаят от приемственост и продължаване с цел постигането на устойчивост и приобщаващ икономически растеж. Затова България избира да продължи с целенасочените интервенции в рамките на тази политика.

9. „Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността” - демографската ситуация в България се характеризира с няколко неблагоприятни тенденции, особено застаряването и влошения здравен статус на населението. Много е висок рискът от бедност и социално изключване (49% от населението). Социалното подпомагане е сериозно обвързано с активната политика на пазара на труда. Дейностите за трайно завръщане на пазара на труда на лица в трудоспособна възраст, получаващи месечни социални помощи, могат да допринесат за фокусиране на системата за социално подпомагане към най-нуждаещите се (деца в риск, самотни родители, хора с увреждания, самотни възрастни хора, маргинализирани общности).

Тази политика насочва усилията към подобряване на качеството на живот на населението чрез достъп до устойчиви и качествени социални услуги, включително здравеопазване и образование; насърчаване на социалната икономика и социалните предприятия; инвестиции в здравната и социалната инфраструктура за подобряване на достъпа до здравни и социални на услуги и намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването; активно включване и интеграция на маргинализирани общности; целенасочени инвестиции в инфраструктура в подкрепа на прехода от институционални грижи към грижи в общността (де-институционализация).

10. „Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот” - в доклада за глобална конкурентоспособност 2012-2013 на Световния икономически форум, разглеждащ 144 страни, България е класирана на 49-то място по качество на основното образование, на 63-то място по качество на висшето образование и обучението и на 67-мо - по отношение на качеството на началното образование. Образователното и професионално ниво на населението е предпоставка за наличието на качествена работна сила и висока производителност на труда. От друга страна, населението с нисък образователен ценз представлява рискова група за изпадане от активен социално-икономически живот и попадане в зависимост от системите за

социални помощи. В областта на образованието и обученията също са предприети редица реформи, които следва да бъдат продължени и обвързани със заетостта, така че да се ползват възможностите предоставяни чрез реализацията на тази политика за преодоляване на съществуващите пречки.

11. „Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация” - институционалната рамка и административния капацитет се разглеждат като доминиращи фактори при вземане на решение за инвестиране в България. Намаляването на регулаторната и административна тежест, стимулирането на високи стандарти на прозрачност, интегритет и отчетност на публичната администрация е предпоставка за повишаване на продуктивността и засилване на конкурентоспособността. Планираните и започнати реформи в множество сектори на социално-икономическия живот на страната изискват стабилна, отговорна, компетентна и последователна в своите намерения администрация на всички равнища и във всички области. Стабилна, компетентна и и професионална администрация е необходима на всички нива и във всички сектори. В тази връзка е необходимо да се работи за повишаване на прозрачността, почтеността и качеството на предоставяните публични услуги, както и за ефективността и ефикасността на провежданите политики – мерки, които се залагат за изпълнение на тази политика. Още един аргумент в подкрепа са и наблюденията от Европейската комисия в доклада за България за належащи реформи в някой ключови сектори, най-вече съдебната система.
5. ФОРМИРАНЕ НА ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020

Формирането на политиките за периода до 2020 г. е направено на базата на анализ на тенденцията за развитие на общината за периода 2007-2013 г., определяне на визията за развитие на общината до 2020 г. и спазване на логическата взаимовръзка между стратегическите цели, приоритетите за действие и техните специфични цели.

Тези елементи трябва да са едновременно тясно обвързани както с националните и регионални цели и приоритети (заложени в Националната програма за развитие „България 2020”, Националната програма за реформи на РБ, секторните стратегии, НСРР, НКПР, РПР на ЮЗР и др.), с целите на Кохезионната политика на ЕС (новите регламенти за фондовете на ЕС), така и със стратегическите документи на ЕС (стратегията „Европа 2020”, Териториалния дневен ред на ЕС 2020, Общата стратегическа рамка на ЕС до 2020 г).

Новите политики отговорят на основните глобални предизвикателства пред които е изправена общината на прага на новия планов период - негативни демографски тенденции, трудности пред малкия и среден бизнес, климатични промени и засилваща се енергийна зависимост.

Акцентът е поставен върху ограничен брой, ключови за общината сфери на въздействие, като са отчетени изведените като приоритетни за икономическия растеж на ЕС области:

• 
  Подкрепа и стимулиране на малкия и среден бизнес, повишаване на инвестиционната активност в общината;
  
• 
  Развитие на аграрния сектор - селско стопанство и горско стопанство;
  
• 
  Енергийна ефективност;
  
• 
  Развитие на туризма.
  

При изпълннето на политиките ще се прилагат принципите на стратегическото планиране и ефикасното използване на наличните ресурси и ще бъдат застъпени следните принципни постановки:

• 
  координация на отделните интервенции;
  
• 
  ограничаване на приоритетите и концентрация на ресурсите;
  
• 
  интегрираност на интервенциите (хоризонтална, вертикална и териториална);
  
• 
  устойчивост на целите и приоритетите.