www.spiralata.net 72
Има още един много често срещан израз: „Най-ценното в нашия век е информацията.“ Но дали е така? Например, получил си информация, че някъде е заровено имане. Е, и? Първо,
трябва да го намериш, и второ, да го използваш в живота си. А ако ти вътрешно не си готов за богатството, то ще ти донесе толкова много проблеми, че просто ще те разруши.
Колкото и книги да сте чели, докато четете, вие никога не знаете истината. Книгата не съдържа знания, а информация. Тя е удобен за възприемане носител на информация - като например дискетата. Ако тази информация ви е харесала, вие ще я приложите в живота си.
Тогава ще знаете нещо, т.е. ще го познавате.
Не се учудвайте, ако ваш познат откаже да прочете книга, която на вас ви е харесала и която ви се струва много полезна. Не настоявайте. Пощадете неговата психика. Най-добре е да приложите знанията, които сте получили от книгата, в своя живот. И тогава вашият познат сам ще ви поиска тази книга. Личният пример винаги е заразителен.
Когато издадох книгата си „Възлюби своята болест“, ми беше интересно да наблюдавам реакцията на хората. Заставах близо до рафта, на който беше изложена моята книга, и наблюдавах.
Поведението и реакциите бяха най- различни.
- „Възлюби своята болест“ - това е интересно - казваха
едни и вземаха книгата в ръце, за да я разгледат.
- „Възлюби своята болест“ - как ли пък не! Достатъчно ми е да прочета само това - казваха други.
Тогава си помислих, че щом като книгата ми предизвиква толкова полярни реакции, значи има подходящо заглавие. Тя ще попадне в ръцете на онзи човек, на когото е много необходима. Другите ще прочетат други книги, които са им по-близки по идеи.
За какво са нужни книгите и изобщо информацията от всякакъв вид?
Те са като опознавателен знак на житейския ви път. Ако вие приемете опознавателния знак на пътя за истина, така и ще останете да си стърчите край него през целия си живот. А това означава, че ще изоставите своя път.
Така и книгата не е път, а е знак на пътя, сигнал.
Да си представим следната стандартна ситуация. Даден човек не е удовлетворен от нивото си на живот и на реализация, на което се намира в дадения момент. Той започва да търси нови пътища и възможности. Включва се в група за психологическа помощ, купува нови книги, посещава клуб или църква. Обикновено на този етап човек започва да се увлича от духовното, като забравя за семейството и за живота. И мисли, че това именно е Истината.
Сподели с приятели: