Ванга казва: „Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере.”

А. Я., писател от Италия. Ванга: „А, ти си почитател на жените и не си добър човек. И много си стиснат, като „смоларски кестен”. Ти ще намериш пак жена (писателят има няколко брака - б. а.), но да знаеш от мен: „Куче за тровене си!” Като ще търсиш съпруга, трябва да търсиш или много умна, или много глупава жена. Но тъй като това го има във всички хора, не зная дали и този път ще сполучиш.”

Именитият оперен певец Н. Г. посети Ванга през 1982 г. и сподели с нея, че е много уплашен, защото изведнъж, както изпълнявал една ария, онемял. Той смяташе, че това е нещо много сериозно. „Не е това, което мислиш, каза Ванга, но в момента на пеенето умишлено си прескочил една фраза, в която се е говорило за Бога, затова гласът ти на часа секна. Впрочем ти не само усети как ти спира гласът, но и видя нещо.” „Да, потвърди певецът, видях една ръка, която ми махна да спра.” „Сега, каза Ванга, ще направиш следното: ден преди следващото ти излизане на сцената ще купиш кошничка с бели цветя и ще я оставиш пред олтара на някоя църква. След това спокойно можеш да пееш.”

Към певицата А. Т.: „Ти си много умна и много даровита. Оказвай на съпруга си много голямо внимание и уважение, защото той работеше денонощно, за да можеш ти да се изучиш и да се прочуеш. Като отидеш в Италия, иди в Римската катедрала, купи едно птиче играчка, което пее, и го остави там, без никой да те види, за да имаш успех.”

На двама братя певци: „Единият от вас е голям чистник, а другият е много мързелив. Единият ще вземе жена, която ще е голяма развратница, а другият ще вземе много добро момиче и много ще го обича.”

Интересен е и разговорът с една актриса от СССР - Л. С. Ванга й каза: „Ти имаш двама мъже.” Не, нямам нито един -каза актрисата. Ванга: „Не, имаш. Имаше и го имаш. Твоят мъж е жив и съществува и ти знаеш това много добре, но живееш, сякаш не съществува. Този, който сега е при тебе, не ти е мъж и е много болен, отделителната му система не е в ред. Ще вземеш оттук билката червен риган и ще му даваш от нея да пие. А с твоя мъж работата стои така: когато тръгвал за фронта, той ти е казал, че ако остане жив, но осакатен, ще обикаля отдалеч, тайно да те вижда, но няма да ти се появява в този вид.” Актрисата каза, че преди да дойде при Ванга, един познат й казал: „Мисля, че видях твоя съпруг. Поинтересувах се и разбрах, че е без крака и живее в Дома на инвалидите и никога няма да се срещне с теб.”

Известен атомен физик е дошъл при Ванга, защото синът му много е пропаднал и той не знае какво да прави с него. Ванга: „Е, как така, ти си учил толкова много, а сина си не си научил на нищо!” физикът: „Аз учих дълго време в чужбина и като се върнах, детето вече беше изпуснато.” Ванга: „Синът ти ще влезе в пътя, когато отиде войник, за него не ме питай, но ти там, където работиш, знаеш ли каква беля може да докарате на хората? Ако сте учени, ако можете, ако знаете, направете така, че хората да се гордеят с вас. Съзнавате ли цялата отговорност, която носите за хората?”

Сестра ми следваше в Москва и там се беше запознала с прочутата Джуна Давиташвили - най-големия екстрасенс в СССР. Майка ми реши да отиде и да види сестра ми, но каза на Ванга, че има желание да се запознае и с Джуна. Ванга каза: „Поздрави я от мен и й кажи винаги да помни своята 13-та, 16а, 19а и 21а годишнина.” Майка ми предала поздрава точно, а Джуна, безкрайно удивена, защото с Ванга никога не са се виждали, разказала нещо наистина невероятно:

При Ванга идваха и други „важни” гости. Пратеници на Брежнев, Андропов, Черненко и други величия от близкото минало също я уважаваха с присъствието си и с въпросите си. Разговорите обикновено се организираха в София, на неизвестно за любопитните очи и уши място, но Ванга не отделяше тези срещи като нещо изключително. За нея всички хора бяха равни а ако някой беше „облечен” във власт, беше просто човек, който е натоварен с повече отговорности и трябва да работи повече от другите, защото властта му е дадена от Бога с определена цел и той е отговорен пред Твореца, ако не разбере своята важна мисия и не служи на доброто на всички хора.

Ванга, както е известно, получава много подаръци, но задържа само тези, които напомнят някого. Повечето от тях подарява. На църкви, на манастири, на бедни хора. Чувала съм я често да казва: „Даром получихте, даром давайте.” Направило ми е впечатление и нещо друго в тази връзка. Когато подари нещо, на другия ден й се подарява в двойно количество. Ванга има много почитатели, приятели, но има и такива хора, които търсят нейната близост с користна цел. Някои искат да се облагодетелстват, използвайки името й или като афишират познанството си с нея.

От тази нейна сила се интересуват не само посетители. Идват учени, журналисти, разпитват я как е ослепяла, как е започнала да предсказва. Ванга не обича тази тема за своето нещастие и често ги отпраща. „Не раздухвайте пепелта на раната ми, защото там има въгленче, което тлее, но никога не угасва, не слагайте пръст в тази горяща рана. Не мога да говоря по тези въпроси с всеки, който е любопитен. Малцина са, които ще ме разберат.”

Аз зная и друг случай, разказан ми отдавна от самата Ванга. Била съм сигурно малка, когато една пролет водите на река Струма придошли и залели бреговете, околните ниви и даже мостовете над реката, по които се движел влакът - тогава € имало теснолинейка. Ванга пътувала със свои близки от Сандански за Петрич. Когато влакът наближил моста след гара Генерал Тодоров, тя чула около себе си разтревожените гласове на другите пътници, които наблюдавали залетите поля и коментирали изплашено, че мостът може да се срути от тежестта на влака в буйните води. „По едно време - разказва Ванга - жените и децата се разплакаха и чух от съседния вагон един мъж, който извика: „В съседния вагон е Ванга, да отидем при нея, защото тя може да ни спаси!” Уплаших се и аз на свой ред. Към нашия вагон започнаха да прииждат обезумели от страх хора. Как да им помогна? Та нали ако се удавят те, ще се удавя и аз? Събрах всичките си сили и помолих: „Боже, запази живота на тези хора!”, а после им извиках: „Не се бойте, нищо лошо няма да ни се случи.” Казах им това само за кураж, без да зная какво ще стане. Но наистина стана чудо. Бавно и полека влакът премина през моста и всички се прибрахме в Петрич благополучно.”

Зад отрупана маса седи Ванга. Бледа е и толкова изморена, че просто едва диша. Няма сили дори да говори. Чувала съм я понякога да шепне нещо и ако се заслушаш, това ще е нещо като: „Господи, аз ли бях най-голямата грешница, та ме наказа с този тежък кръст? Ти много ми даде, но и много искаш от мен?” После бавно става от стола, на който е седяла повече от три часа, сваля горната си дреха и бавно се отправя към стаичката, където почива. С хладната си белота и мириса на свежест и чистота тя ласкаво я приютява за кратка почивка. Но както вече е известно, тя не спи. Лежи известно време, мълчи си, а често си почива и като плете. Много обича това занимание и с бързото тракане на иглите и нареждането на бримките си отива и цялата умора. Ванга е много веща плетачка. Плете бързо и стегнато и дрехите, които прави, отразяват цялото й вдъхновение. Има много красиви модели, които си измисля сама. Безброй са изплетените от нея жилетки, поли и блузи. Доволна от творението си, много от нещата след това подарява и се радва, ако подаръците й се харесат.

Подобен случай има и с други наши познати - П. Ц. и Л. Г., които също при едно от посещенията си при Ванга бяха правили записи на магнетофон. Ванга и този път говорила за големи, значими събития. Но когато се прибрали вкъщи и пуснали магнетофона, и двамата изумени слушали само кръшни народни песни, въпреки че никъде наоколо не е имало включен нито радиоапарат, нито транзистор, нито магнетофон.

Говореше една вечер с един наш приятел от София, писателя П. М., за значението на имената на селищата. Гостът беше интелигентен човек, занимаваше се с изкуство и темата му беше изключително интересна. „Знаеш ли, каза Ванга, какво значи името на село Слепча? (село в Македония - б. а.). Там са живели ослепени войници от Самуиловата войска и цялото село се е грижело за тях. И оттам Слепча, от слепци.