α1-адренорецепторите са разположени постинаптично в повечето резистивни съдове, m. dilatator pupillae, m. sphincter vesicae urinariae и др. Тяхното стимулиране е свързано с активиране на фосфолипаза С.
α2-рецепторите са локализирани предимно пресинаптично. Стимулирането им води до потискане на аденилатциклазата и намаляване на норадреналиновата екзоцитоза (пример за отрицателна обратна връзка).
β1-адренорецепторите са постсинаптични. Те са локализирани в миокарда, юкстагломеруларния апарат и ЦНС. Стимулирането им предизвиква активиране на аденилатциклазата.
β2-адренорецепторите са пре- и постсинаптично локализирани. Постсинаптични в2-рецептори има в бронхите, матката, съдовете на скелетните мускули, вените. Пресинаптични β2-адренорецептори има в адренергичните синапси. Стимулирането им увеличава норадреналиновата екзоцитоза и е свързано с активиране на аденилатциклазата.
β3-адренорецептори има в адипоцитите. Стимулирането им засилва липолизата чрез активиране на аденилатциклазата.
В адренергичните синапси съществуват още M- и N-пресинаптични рецептори. Стимулирането на пресинаптичните респ. М-холинорецептори затруднява, а – на N-рецепторите улеснява освобождаването на медиатора норадреналин.
