Великата борба в музиката на богослужението 10

Сега, в този последен час за днес, ще разгледаме темата за танцуването. Виждаме, че в Библията е написано, как Мариам е танцувала, Давид е танцувал. А също и в книгата Псалми се говори за прославяне с хороиграния (в англ. превод „за прославяне с танци“). Защо тогава ние днес не танцуваме на богослужение? Соломон е казал нещо много мъдро. Той казва: „Има време за плачене и време за смеене, време за жалеене и време за танцуване (ликуване).(Екл.3:4). Всичко това показва, че има време, когато не трябва да се танцува. Как да си изясним кога да танцуваме? Когато говорим за танцуване много е важно да изясним как точно да танцуваме. Как да решим кога е времето за танцуване? Нека да разберем, че точно така, както и музиката, така и танците изразяват определен мироглед на човека, определена рамка на мислене.

Танците там при златното теле изразявали египетското разбиране за поклонение на Бога. Аз не зная дали в Украйна е така, но в Гърция е така: в различните части на страната танцуват различно, има специални танци. Даже танците имат определени имена, които са в съзвучие с наименованието на местността. И затова танците изразяват културата на определената област в Гърция, ценностите на живота и изобщо стила на живот. А в друга част на Гърция имат свои танци. Но в Канада или САЩ няма такова нещо. Танцът е неутрален, счита се, че човек просто се движи. Но ако искаме да включим танци в богослужението, даже и да не е в богослужението, всеки определен танц изразява определена философия в живота, определен мироглед. И затова музиката и танците изразяват повече, отколкото ритъма, мелодията и хармонията. Те също изразяват богословието и философията.

Кога е времето да танцуваме? В книгата Изход 15:20 се описва случаят, когато Бог е разделил водите на Червеното море и израилтяните са преминали по суша през морето. Те започнали да пеят песента на Мойсей и в това време Мариам заедно с други жени взели тъпанчета и започнали да танцуват, защото Господ им се открил като Военачалник и Той нанесъл пълно поражение на египтяните. В резултат на великата победа, която Господ извършил, те от радост започнали да танцуват. В книгата Съдии 11:34 е казано за някой, който е отишъл на война. Сега ще проверим кой е този, който е отишъл на война. Ефтай отишъл на война и той победил. „.. като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора“. На английски „с танци“. Също така в 1Царе 18:6 историята за Давид и Голиат. Голиат нападал израилтяните, присмивал им се. В края на краищата Давид победил и жените започнали да пеят и да танцуват. Казано е, че те „пеели ответно в хороигранията- Саул порази хиляди, а Давид десетките си хиляди.“ Виждате ли една и съща характерна черта на танците? Мариам и другите жени не са танцували дотогава, докато преминавали Червеното море. Дъщерята на Ефтай не танцувала до настъпване на победата. И също жените не танцували, докато Давид се бил с Голиат.

В 1Царе 30:16 амаличаните „бяха разпръснати по цялата местност, та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи“ и те станали да танцуват, защото помислили, че са победили. Ние ще се върнем по-късно към тази история, за да видим какво е станало по-нататък.

Еремия 31:4. Еремия пророкувал, че израилтяните ще отидат в плен във Вавилон, но след това ще се върнат. И той дал такова обещание: „Пак ще те съградя, и ще бъдеш съградена, девице Израилева; пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят“ и в 13 стих също: „Тогава ще се зарадва девицата в хорото(на англ. „в танци“). И юношите, и старите заедно; защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, и ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им.“ Виждате, че тук има същата идея. Те няма да танцуват докато бъдат в плен, а когато всичко това свърши. И ако ние искаме да приемем правилен принцип за тълкуване на Библията, трябва да разберем, че ние и до сега се намираме в плен. Вавилонския плен е символичен, за нас ще завърши с Второто пришествие на Христос. И след това ще наследим обещаната земя. Затова сега не е време за танцуване. Кога е времето за танцуване? Ще танцуваме след голямата победа.

В книгата Битие 15:12-14 стих; ние ще разгледаме тази история, когато Мариам е танцувала. Мариам е била благочестива жена и никъде не е указано, че Бог я е осъдил за този танц. Затова някой може да каже, че ние също можем да танцуваме. Нека малко по-отблизо да разгледаме това. В този текст Бог предупредил Авраам, че Неговите последователи ще бъдат роби в Египет, но ще излязат от там с голямо имущество. Когато Бог разделил Червеното море и те по чудо се спасили, тогава Мариам и другите жени започнали да танцуват. И по-нататък в книгата „Патриарси и пророци“ на стр. 289 е казано: „Тази песен (има предвид песента на Мойсей, която Мариам е пяла) не е приоритет само на еврейския народ, тя показва и на това време, когато ще бъдат унищожени всичките врагове на истината и Божия Израил ще удържи окончателна победа. Пророкът на остров Патмос видял огромно множество от хора, облечени в бели дрехи, които са „победили“ и стоят на „стъкленото море, държейки Божии арфи и пеят песента на Божия раб Мойсей и песента на Агнето.“ (Откр. 15:2,3).

И така, ако ние трябва да следваме примера на Мариам в танците, то ние трябва да тълкуваме еднакво тези истории. Сега Бог все още не е удържал победа над всичките врагове на истината. И затова да използваме примера на Мариам, за да танцуваме днес, не е съвсем правилно. Ние трябва да почакаме докато нашия плен и нашето робство свършат.

Какво ще кажете за танците на богослужение в храма? Думата karar означаваща „танци“ се използва само в два случая с танците на Давид, но нито веднъж във връзка със служенето в Светилището. Давид е изключил всичките ударни инструменти от храмовото служене, освен кимвалите (чинелите). И вчера с вас ние говорихме, че учените са единодушни в разбирането на това как са се използвали чинелите. Има различни учени – такива, които обичат рок и такива, които не обичат, но всички те са единни. Те са единни в това, че чинелите не са определяли ритъма, но с помощта на чинелите са обявявали началото на песента. Има интересен цитат от книгата „Патриарси и пророци“, относно танците на Давид. „Танцът на Давид, изпълнен с благоговейна радост пред Господа, много хора на удоволствията го превеждат като оправдание за груповите съвременни танци, но за такъв аргумент няма основание. В наши дни (т.е в нейните дни преди 100 години), танците са съпроводени с безумие и нощно пируване.“

А тези безумия и нощни пирувания за 100 години са станали повече или по-малко? „При преместването на ковчега музиката и танците в радостна прослава на Бога нямали ни най-малко сходство с лекомислените развлечения – т.е. със съвременните танци.“ (ПП, стр. 707). И тук в този цитат Е.Вайт говори за формата на танца. Ако сравним танците при златното теле с танците на Мариам или Давид, ако ние мислим от основата към покрива, можем да разберем, че формата на танците е била различна. Тук ясно се казва, че „няма ни най-малко сходство с лекомислените развлечения на съвременните танци.“ Това е било по-скоро ходене с подскачане от радост. Има други извадки, че танците са били религиозни. Този, който иска да оправдае религиозният танц, няма да копира танците при златното теле, защото там било казано, че: „това е празник на Господа“. Те мислили, че не са се покланяли на дявола и затова ние трябва да бъдем внимателни, даже и да намираме препратки в Библията за танци, не трябва да мислим, че това са съвременни танци.

Още един вид танц намираме в книгата Числа 25:1-3 стих. Те трябвало да влязат в Обещаната земя. Книгата „Патриарси и пророци“ стр. 454. Помните, когато при тях дошли жени и израилтяните, Духа на пророчеството използва думата „увлечени“, претърпели поражение намиращи се на границата на Обещаната земя. Как мислите, може ли дяволът днес, когато се намираме на границата на Обещаната земя, да ни подхлъзне с нещо подобно? Далече ли се намираме от Обещаната земя? И затова трябва да бъдем много внимателни. Малко по-нататък ще разгледаме, че е трудно да бодърстваме и да се моли и да танцуваме и да играем едновременно.

Има още един пример в книгата 3Царе 18 глава, където пророк Илия се противопоставил на пророците на Ваал. Те направили своя жертвеник и започнали да (спомняте си), казано е там „да скачат, да подскачат около жертвите на олтара“. И в Библейския коментар, когато се описват танците при златното теле и танците на пророк Ваал на Кармил е записано, че тези танци често са били съпровождани от оргии. Много хора, не само в нашата страна, считат, че когато има висока музика и хората се движат много активно, това е проява на Святия Дух. Но помните пророците на Ваал, цял ден скачали, викали, колели се, рязали се, но не слязъл огън от небето. А Илия възстановил Божия жертвеник. Той се помолил съвсем просто, така, че всички да го разберат и в края на молитвата слязъл огън и погълнал и жертвата, и жертвеника, и водата, и всичко, което било там. Но вие знаете, че в Откровение се говори за пророк Илия. Задачата на Илия в последното време е да представи готов народ на Бога, т.е. да възстанови истинската форма на поклонение на Бога. Вие знаете, че в книгата Откровение има още и Езавел. Споменава се във втора глава, а също и в 17 глава се споменава блудницата. Тогава нека да приемем тези принципи за тълкуване на Библията. По времето на Илия кой е танцувал? Не Илия. Ако Езавел със своите пророци е символ на тези много числени църкви в последното време, а Илия е символ на народа, който възвестява Тройната ангелска вест, който призовава хората към истинско поклонение на Бога, то кой от тях трябва да танцува? Не тези, които провъзгласяват Тройната ангелска вест. Нека Вавилон да танцува.

Когато Адвентната църква разбере важността на Светилището, то ще ни заведе при личността на Исус Христос, Който ходатайства за нас там, в небесното Светилище. Той ни открива разбирането за Спасителния план и великата борба и ни помага да разберем истинските принципи на богослужението. Пред нас, както пред Ездра и Неемия, стои задачата за възстановяване стените на храма. Както те тогава са излезли от Вавилон, така и ние сме излезли от духовния Вавилон. Ние също изяснихме от книгата Ездра 3:10 и Неемия 12:27, 36 стих, че когато те издигнали стените на храма, то тогава принципите за поклонение, които някога Бог дал на Давид, отново им били открити и те ги приели. А в Исая 58 глава сме наречени „поправители на развалини“. Има развалени стени, има развалини в Божия закон. Малкият рог доведе до това, че хората се отвърнаха от небесния храм. Но сега, когато отново оценяваме небесния храм и запечатваме тези пробойни в стените и в закона, то ние трябва да бъдем последователни и да провеждаме реформата в богослужението. Това включва в себе си пазене на Божиите заповеди относно инструментите, които Давид е установил в богослужението. И ние трябва да разберем защо именно тези инструменти е установил. Тези струнни инструменти няма да заглушават гласа или Божиите думи, които се пеят. По тази причина само арфата се споменава като акомпаниращ инструмент в книгата Откровение.