Великото преселение на народите и формирането на варварските кралства



Дата09.01.2018
Размер171.49 Kb.
Великото преселение на народите и формирането на варварските кралства

В края на Късната античност и началото на Ранното средновековие етническите общности в Азия, Европа и Северна Африка навлезли в един от най – сложните периоди от своята история. Възникнал масов миграционен процес познат в историята като „Великото преселение на народите“. Рухнали вековни империи и върху руините на Стария свят се зараждали варварски кралства. Хронологичните граници на Великото преселение на народите са сравнително широки. Миграцията протичала най – интензивно през времето от 4 до 7 век, но в една или друга степен прекрачвала тези граници. През 2 – 3 век германски племена се устремили към бреговете на Черно море, а през 3 век в Ханската империя нахлули хуни, тибетци и др. През 8-9 век по течението на Среден Дунав се насочили маджарите. През 7 -9 в. Протекло разселването на арабите, а през 8 – 9 на норманите. Много по – късно, 11-13 в се включили и някои тюркски племена.


Върху Великото преселение на народите повлияват множество фактори: прираст на населението, пренаселване на облагородените територии, разпадането на родовия строй като социална система, нарастване на имущественото неравенство, задълбочаване на социалната диференциация, образуването на класи, появило се домашното робство.
Представителите на старите цивилизации се отнасяли враждебно към ваварварите поради пораженията, които носели със себе си. В ранните етапи на разселението не всички контакти имали конфликтен характер, в някои отношения настаняването протичало мирно. Когато обаче миграцията станала системна администрацията предприела защитни мерки. Строели се защитни прегради – Великата китайска стена, Трояновият вал и др. Те обаче не помогнали. Императорите започнали да сключват мирни договори.
Върху старите класически цивилизации се зародили нови варварски държави. Тяхното възникване и развитие може да се раздели на два основни етапа. Единият започнал през 3-4 и и завършил около 7-8 в, а другият – през 8 – 9 и достигнал до 14век. Към първия цикъл може да се отнесе племенният съюз на жужаните. Включва се и съюзът на тюркските племена, образуващи Тюркския хаганат. Самостоятелно място имат кралствата в Западна Европа: вестготско, вандалско, бургундско, остготско, франкско и др. Вторият раздел включва: Арабския халифат, Монголската империя, Виетнам, Унгария, Волго-Камска България, скандинавските страни Дания, Швеция и Норвегия. Включват се и Франция, Германия, Италия, Чехия, Полша и др.
Възникването на варварските кралства било закономерен резултат от самостоятелното развитие на различните общности, които се утвърждавали на различните територии на тогавашния свят. Тяхното зараждане е в определена връзка със съществуващите стари държавни системи.

Произход на готите


Го Готите са основна съставка на германските племена. Наричани са източни германци, на латински "готони". През I в. н.е. живеят в долното течение на Висла. След това създават своя държава на Днепър. Те са нормани от епохата на преселение на народите. За кратко време преброждат цяла Европа от север на юг и от изток на запад, без да спират продължително никъде. Стигайки до южното море, те нападат крайбрежните страни на Европа и Азия, преминават на големи отряди в Мала Азия и опустошават римските градове.От първоначалните си местоживелища около Балтийско море в края на II в. (160-170) се придвижват на юг и предизвикват разместване сред народите на Източна Европа. Движението на готите от север на юг продължава най-много тридесет години: в началото на III в. те вече заемат Югоизточна Европа от Дунав до Дон; река Днестър ги разделя на две части — източна и западна. Не се знае дали се разделят на два клона в своята родина или по-късно на римската граница; през III в. вече срещаме остготи и вестготи.


Първите се наричат на туземен език още грайтунги, управлявани от рода Амали; вторите се именуват тервинги, ръководени от рода Балти.Не може да става и дума за наследствена кралска власт и обединение, макар националният историк Йорнанд още преди Константин Велики да изброява четири готски крале. Даже в края на IV в. намираме двама отделни владетели - Атанарих и Фритигерн, и самостоятелното владение на Херманрих. Предполага се, че те са вождове на отделни колена, успели с личната си храброст да се издигнат над другите старейшини. Вече е доказано, че историците Касиодор и Йорнанд приписват на Херманрих голяма власт по политически съображения.
Според готския историк Йорданес (VI в.), който е бил роднина на готския крал Теодорих, първото голямо раздвижване на готите е било в началото на новата ера, когато те тръгнали от Скандинавия на юг, преминавайки през земите на днешни Полша, Беларус, Украйна.
През първата половина на III век готите слезли до Северното Черноморие, а честите им грабителски рейдове ги водели до Гърция и Мала Азия.
Тогава се обособили двете групи - на вестготите (западните) и остготите (източните готи). Последните създали мощно царство на територията на днешна Украйна и Русия с източна граница река Дон и западна - река Прут. То съществувало докъм 375 г., когато дошли хуните. По същото време били разбити и вестготите, населяващи дн. Източна Румъния. Започнало ново разместване на племената. Част от вестготите поискали разрешение от император Валент да се заселят на юг от Дунава като федерати. Получили го, но условията били мизерни и недоволните готи начело с Фритигерн вдигнали въстание през 376 г. Така се стигнало до съдбоносната битка на 9 август 378 г. при Адрианопол (Одрин). Начело на вестготи, остготи и алани Фритигерн разбил римската войска, а император Валент бил изгорен жив. Тази битка предрешила падането на Рим, загиването на Западната римска империя (476 г.) и създаването на варварските кралства - ядрата на бъдещите европейски държави Франция и Германия.
Готите имат голям принос за разпространението на християнството в Германия. На готски език са написани най-старите германски литературни паметници.
Вулфила превежда Библията. Поезията на северноевропейските народи включва готски теми и сюжети. Според пресмятания на археолозите числото на готите, населявали нашите земи, може би е достигало до един милион.
Изследователите откриват връзка на готската азбука с кирилицата и т.нар. роски писмена от Северното Причерноморие - преди да населят Мизия готите са обитавали земите около Херсон. Както е известно, на Кримския полуостров престоява с мисия при хазарите Константин Философ. Търси се също връзка между съчинението "Прослава на буквите" от Алкуин (730-804) - "културният министър" на император Карл Велики. Да припомним, че първият Кирило-Методиев ученик Климент е наречен "велик светец и български светилник - по рождение от европейските мизи".
Българските езиковеди акад. Стефан Младенов и проф. Борис Парашкеванов са разработвали въпроса за старогерманските, включая и готски останки в днешния български език. Според тях наследени от готите са думи като гост, плуг, княз, скот, хижа, буква, кладенец, хляб, враг, стъкло, котел, скут, купувам, изба, булка, блюдо, курва и др.
Готската следа в миналото на Европа заслужава да се преодолее десетилетното забавяне в нейното задълбочено проучване.Едно е безспорно: на нашите географски ширини извират букви, съхранени в земята от далечната древност. Четири азбуки са създадени тук - старогръцката, готската, глаголицата, кирилицата. Това прави категорично нелогичен израза "отиваме в Европа" - той се отнася повече за западноевропейците. А нали и самото название на Стария континент е първоначално название на земите около Проливите и Мраморно море.
Проф. Росен Милев счита за установено, че писмоведското дело на Улфила и като наука и модел за създаване на азбука, и като една от конкретните първооснови е използвано и от Светите братя Кирил и Методий, и най-вече от техните ученици в Мизия през ІХ-Х в. при сътворяването, всъщност развиването на кирилската писменост (“Вулфила, готите, Европа”, Милев, 2004 г.).
Ниската достоверност на най-древната готска история добре се документира от писмото на остготския крал Аталарих до Римския сенат от 534 г. Кралят говори за заслугите на готския историк Касиодор така: „Той се потопи в миналото на нашия род и намери там това, което смътно се пазеше в паметта на нашите предци. Той изведе от мрака на забравата готските крале, възстановявайки блестящата слава на Лмалите, доказвайки, че ние сме седемнадесе-тото поколение на кралската династия. Началото на готската история той свърза с римската, съединявайки в един разкошен венец това, което бе разхвърляно из книгите. Помислете колко любов показа той към вас, хвалейки нас. Той разясни, че вие се намирате под властта на народ, чиито корени са покрити с чудна слава“.
Въпреки старанията на Йорнанд и Касиодор древната история на готите остава твърде тъмна. Наистина и най-отдалечени страни пострадват от техните набези, самият Рим неведнъж се намира в крайна опасност.

Формиране на Остготското кралство

Отготите принадлежат към източния клон на германските племена. В аналите на историята влезли през III век, когато обитавали степите между Днепър и Дон. Племенен съюз образували през втората половина на IV век, но хуните го покорили. След разгрома на готите през 373 г. от хуните, остготите влизат в състава на хунския съюз и се заселват в Панония. Остготите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражали на негова страна срещу съплеменниците си, водени от "последния римлянин" Аеций в битката при Каталаунските полета (451 г.), като след разпада на атиловата империя през 454 г. се заселили в Панония и Илирия. Отхвърляйки тяхната власт от средата на V век, остготите започнали да изпълняват функциите на намемници на императора на Източната Римска империя. По това време те били значителна сила поради, което представлявали сериозна заплаха за своите съседи. През 474 г. (според други източници през 471 г.) Теодорих Велики от рода на Амалите е избран за остготски крал. Теодорих е син на сподвижника на Атила остготски крал Теодомир. През 476-488 г. готите начело с Теодорих Велики получили земя с център Нове (на 4 км от днешен Свищов). В продължение на 14 години Източната римска империя (бъдеща Византия) им плащала като на наемници да охраняват Дунава от нашествия на други племена. Теодорих получили предложение от източния император Зенон да завладеят Италия, където се бил укрепил Одоакър, свалил последният император Ромул Августул, и се обявил първо за крал на Италия („rex italiae“), а после в 490 г., провъзгласил дори сина си Тела за цезар на Рим. Прокопий ни осведомява за това: "Готите, които с позволение на императора се били поселили в Тракия, вдигнали оръжие против ромеите под предводителството на Теодорих, патриций, достигнал консулски чин във Византион. Но император Зенон, който умеел лесно да се справя с положението, увещал Теодорих да замине за Италия и да започне война със Одоакър, за да завладее за себе си и за готите Запада. За него, който вече бил достигнал до сенаторско достоинство, би било по-доре да победи един узурпатор (Одоакър), да има под властта си ромеи и италийци, отколкото да влиза в борба с императора, да се излага на такава голяма опасност. Зарадват от това предложение Теодорих заминал за Италия последван от готите, които поставили в своите коли деца и жени, както и покъщнината, която могли да носят".


Теодорих, получил сана патриций от император Зенон, и се съгласил на предложението му, да получи цялото италианско кралство, ако победи узорпатора Одоакър. През 488 г. целия народ, вкл. жените и децата (към няколко стотин хиляди човека) се преселили в Италия. Теодорих получил от Зенон още титлите консул и върховен главнокомандващ, и в три битки успял да разбие войските на Одоакър, който се укрил в Равена. Дългогодишните боеве между Одоакър и остготите, начело с Теодорих, завършват с продължила две години и половина обсада на Равена. Градът се снабдява с припаси от пристанището, но в крайна сметка Теодорих успял да го блокира. Когато запасите в крепостта привършват, обсаденият Одоакър в нач. на 493 г. предприема опит за пробив на обсадата, в резултат на който се разгаря споменаваната в немските легенди "Гарванова" битка. Сражението завършва без успех за Одоакър, който не успява да пробие обсадата, но и Теодорих не успява да направи пробив на защитата и да превземе града. На 25 февруари 493 г., след Гарвановата битка, Одоакър започва мирни преговори с Теодорих. Тъй като и двете страни понасят тежки загуби в битката, Теодорих приема предложението на равенския епископ Йоан да управлява Италия съвместно с Одоакър и договорът е сключен на 27 февруари с положени клетви от двете страни строго да го спазват. Десет дни след влизането на остготите в Равена, на помирителн пир в Palast Lauretum на 15 март 493 г., Теодорих собственоръчно убива Одоакър и се провъзгласява за едноличен крал. Синът на Одоакър - Тела се спасява в Галия, но е убит същата година, при завръщането му в Италия. Създавайки Готско-римското кралство настъпва период на мир след почти 90 години непрекъснати войни. Теодорих Велики победил Одоакър с помощта на византийския император Зенон, и станал първия християнски крал на готско-римското кралство. Той формално продължил да признава властта на Константинопол и запазил повечето римски институции и Сената и управлявал подражавайки на императорите. Амбициозен владетел, той укрепил своята държава. „Няма на запад племе – пише Йордан – което до като е бил жив Теодерих да не му е служило било поради дружба, било поради подчинение“. Сам романизиран варварин той не бил образован, но покровителствал Римската култура и цивилизация. Според свидетелството на съвременник, Теодерих „Управлява двата народа – римляни и готи, обединени в един народ“ . Вестите на аналиста обаче влизат в противоречие с фактическата обстановка, опровергават се от действителността. Обединение между двата народа не могло да се постигне, защото готи и римляни се намирали на различна степен на развитие, едните били ариани и езичници, а другите поклонници на папата. Законът забранявал установяването на брачни връзки между готи и римляни. Варварите трудно се приобщавали към римската култура. „Който трепери пред пръчката на учителя в училище – казвал крал Теодерих – няма да стане добър войник“. Теодерих се титулувал римски патриций и крал на остготите, но не притежавал официална санкция. По молба на папата и римския сенат, Източно – Римския император Зинон макар и с известни колебания удобрил кралския му титул, като му изпратил отличията на монархическия риквизит. Присъствайки на заседание на сената в Рим, остготския крал декларирал, че ще спазва императорските закони. Важен етап в неговото утвръждаване като вожд отбелязък бракът му със сестрата на Хлодовех – краля на Франките. Дъщеря си дал за съпруга на Аларих II, крал на вестготите, а сестра си за жена на Тюрингския владетел. Всичко това не могло да не укрепи престиж на остготския владетел в Европа. Като владетел крал Теодерих се отличавал от другите варварски крале, той запазил арианския си светоглед, но не накърнил интересите на римската и италийската аристокрация, не създавал проблеми на църквата. Не разрушил римските административни институции. Законите, които оповестил около 512 г. в известния „едикт на Теодерих“ били изградени не само върху обичаите на германците, но и върху постиженията на следкласическото римско право. В съответствие с римските юридически норми оформил административна система муниципалитета на градовете, съдебната и изпълнителната власт. При провеждане на своята политика привлякъл съветници, известни римски мислители. За свой пръв министър назначил Аврелий Касиодор, който написал „История на готите“. Поста магистер официорум заемал друг голям просветен деец – Боеций.
Овакантения след смъртта му трон заела неговата дъщеря Амалсунта (526 – 534 г.). Новата владетелка установила мир с Източната Римска империя. Във вътрешно политическо отношение провеждала политика на разбирателство с римската аристокрация. Това породило недоволство сред военните среди. Организирана била съпротива. В резултат на успешен военен заговор Амалсунта паднала убита. Нейният помощник Теодат станал крал ( 534 – 536 г. )
Заговорът дал повод на император Юстиниан I да започне война с остготите. Краля на остготите Витиглис (536 – 540 г.) разгромил пълководеца Велизарий и в 540 г. армията на Източната Римска империя преустановила нападателните си операции и се предала на остготския владетел. Заелия престола крал Тотила( 541 – 552 г.) продължил борбата. Той превзел Рим, покорил Сицилия, Сардиния и Корсика. Силите обаче били неравностойни, в битката при Тагина многобройната армия на Юстиниан предвождана от Нарзес разгромила Тотила при градчето Тагин. Загинал и Тотила. Голяма част от Италия през 554 г. паднала. Остготите начело с Тей се съпротивлявали героично. При все това Италия паднала под ударите на Юстиниан. Остготското кралство преустановило своето съществуване.
Социалната природа на кралството на остготите е обект на различни оценки в научната литература. Едни автори разглеждат владетеля като пълномощник на римските императори в Италия, понеже той самия проявявал стрмеж да управлява не вън от империята а вътре в нея и в никакъв случай против нея. По тази причина краят на Западната Римска империя трябвало да се коригира: Не 476 а 488 г. отбелязала гибелта й. Друга група историци не приемат рязкото противопоставяне между държата на Одоакър и останалите варварски кралства. Поддържа се виждането, че Римско- Готска Италия била по – скоро дело на Одоакър. Отколкото на Теодерих. Третата категория изследователи намират, че кралството на Одоакър нямало единно етническо цяло, главната сила представлявали наемниците, което било слаба страна на системата. Четвърта част учени класират държавата на Одоакър в групата на варварските кралства. Най – сетне една формация антиковеди и медиависти, които мислят, че най – важното в научните разработки са политическите квалификации повтарят познати формулировки, известни щампи, в които не се прокарва нищо ново. Внимателния анализ на фактическия материал позволява до известна степен да се разбере сложната и противоречива същност на държавата на Одоакър. Това кралство не било константна, не изменна величина а динамично – социално явление, чието развитие имало конкретно – историческо съдържание. Една част от социалната му активност не се побира в класацията на варварските формации, друга частт излиза извън рамките на институциите на империята. Както пишат някои автори Остготското кралство се отличавало с устойчива двойнственост: в него съжителствали остатъци от римски, държавни и политически институции с варварски форми на управление. Паралелно функционирали епископи на папския престол с епископи на арианската църква.



Мавзолеят на Теодерих Велики в Равена



Остготската изобразителна традиция оказва силно влияние в тази единствена по рода гробница, покрита с монолитен каменен блок с формата на владетелска корона или шлем. Нейните модели могат да бъдат потърсени в сирийско-арменската и балканската архитектура и изкуство. За отбелязване е, че тя е построена в началото на 20-те години на VІ век, т.е. наскоро след изработването на шлема.


Мавзолеят има две нива - на горното е разположен празният саркофаг на крал Теодорих, а долното вероятно е било предназначено за погребения на членовете на неговото семейство или е било параклис (капела) за заупокойни богослужения. Долното ниво на мавзолея има десет страни, разделени от ниши с полукръгли арки. В една от нишите е входът на мавзолея. Вътрешнността на долното ниво е във формата на кръст; светлина прониква в през шест малки прозорчета. Наченките на тази антропоморфност биха могли да бъдат потърсени в мавзолея от Ал Бара в Сирия. След като е направена главата на владетеля с бифорни прозорци за очи и изпъкнал каменен блок за нос, върху нея е спуснат като шлем каменния покрив-корона с представени на нея 12-те апостоли, както е при латинската корона на Унгария. Редица елементи в тази гробница се свързват с балканската художествена традиция. Много показателен в това отношение е т.н. готски орнамент от повлек с тръгълник и кръг отгоре, засвидетелстван във фибулата от Августа и кана № 2 в съкровището от Наги Сент Миклош.


Готски находки по нашите земи

В 4 век при днешното с. Хан Крум на р. Тича (където по-късно през 822 г. ще възникне известният аул на кан Омуртаг), построен по модела на първата българска столица Плиска, е имало готски църковен център, който според археолога, който го изследва д-р Балабанов е свързан с готския епископ Улфила.
Аулът е землено укрепление с размери 500 на 450 м, в чийто център има крепост от 9 век.
Четирите църкви обаче са от 4 - 5 век и една от тях е със запазени стенописи.  В християнския център, археолозите откриват и следи от интересна осмоъгълна сграда, чийто план почти повтаря този на гробницата на готския крал Теодорих Велики в Равена, според археолога Т. Балабанов. “Става въпрос за епископски център и той вероятно е свързан с Улфила“ - твърди Тодор Балабанов.
Знае се, че когато вестготският предводител Атанарих изгонил  Улфила  (331-380 г.)  заради християнските му възгледи, ромейте го приели и в 348 г. му дали земя край Никополис ад Иструм (на 12 км от днешно Велико Търново). Последователите му живеели мирно, без да се включват в грабителските походи на сънародниците си при периодичните им набези по нашите земи, а епископ Улфила, тук създава германската азбука и превежда библията на готски. Освен четрите църкви, има и 4 разкрити готски гроба при двете църкви в единия край на аула, построени една върху друга в интервал от 100 години през 4 и 5 век, които са били проучвани от археологически екипи още преди 30 години, но в последните няколко години Тодор Балабанов разкри и нови тайни.
В по-ранната църквичка, която е от средата на 4 век според намерените в нея монети на Констанций ІІ (348 г.), са открити най-ранните църковни стенописи по нашите земи - части от образите на мъж и жена и разпилени цветя, изографисани с ярки цветове, запазили през вековете своята свежест.
Тук преди няколко години екипът на Балабанов откри два готски гроба със запазени накити в тях, оцелели от набезите на съвременните иманяри. Сред находките са ковчеже с огледало и мъниста от кехлибар и тамян, златни обици, два комплекта пищни готски фибули (закопчалки за дрехи) от сребро с позлата и инкрустирани алмандини, както и токи за колани.
През археологическия сезон на 2005 г. Балабанов откри трети готски гроб - под прабългарска могила наблизо, в която археологът разкри още една базилика, строена в 4 в. и унищожена може би при похода на Атила през 447 г. Гробът е открит на дълбочина около 1,7 м от подовото ниво на базиликата, ориентиран в посока изток-запад.
Погребаният вероятно е бил в дървен ковчег, костите са силно изгнили, а в пластовете има следи от изгнило дърво.
В гроба са намерени бронзови готски фибули, бронзово огледало (според култовата символика погребаният се е оглеждал в него в задгробния живот), желязно ножче, ситни зелени мъниста от полускъпоценни камъни и кехлибар - вероятно от огърлица, както и ранен тип коланна тока, датирана от към средата на 4 век.
Интересна находка е позлатената и орнаментирана аграфа (апликация за защипване на дрехите) - също елемент от облеклото на готите. Такива находки са намерени и в откритата при Силистра гробница със стенописи от 4 в., готски находки има също в Нове, във Велико Търново, както и в манастира Мурфатлар в румънска южна Добруджа. Четвъртия гроб с готски находки, д-р Балабанов откри в притвора на първата най-ранна църква. Очевидно преддверието е служело за погребване на хора с по-специален църковен статут и с висок обществен сан, обяснява той. Гробът е бил ограбен още във втората половина на 4 в. след опожаряване, но вероятно е бил много богат, защото късно-античните крадци не са взели всичко.
Намерена е плочеста готска фибула от най-ранен тип, две малки златни цилиндрични мъниста от полускъпоценен камък и едно голямо от балтийски кехлибар.
Знае се, че готите и хуните са употребявали много полускъпоценни камъни, а кехлибарът се е смятал за символ на огъня, носещ пречистваща сила. Най-интересната гробна находка обаче е един набор от три козметично-медицински прибори – пинсети, лъжичка и т.нар. кюрета за почистване на уши. Такива прибори обикновено са носели на колана си жените.
Те се откриват често в готски некрополи и остават храктерни и в по-късното средновековие в западна европа - защото след 5 век, след пребиваването си по тези земи, готите се преместват натам.


Позлатените фибули и токи вероятно са от края на V век. В зооморфната украса на двата комплекта, намерени на територията на аула, се различават глави на грабливи птици с очи от алмандини

Фибула (ІV-VІ в.)

Злато, полускъпоценни камъни

Находка от Плевенско. Този вид фибули се свързва с готите и е представлявал знак за ранг. Районът, където е намерена фибулата се свързва със селища на готи федерати.

Макар, че този тип фибула се среща при остготите, тя е по характерна за вестготите. Тъй като се намира в погребения и съкровища с високо художествено качество, вероятно този тип фибула представлява знак за много висок ранг и статус.

Украсата е геометрична, зооморфна. Формата на фибулата – орел – е позната сред германските народи. Изпълнението в техниката на клетъчен емайл допълнително подсилва художествените ефекти чрез цвета на камъка и орнаменталната мрежа, в която са вградени камъните.



Фибула (IV-VI в.) 
Сребро с позлата 

Геометричната и зооморфна украса е гравирана. Фибулата е едно от най-представителните произведения на изкуството на готските народи, част от наследството на Балканите.


Селището, в което е намерена, вероятно е било населявано от готи федерати. Правоъгълната форма на пластината е характерна за германските народи от Северна Европа и за англо-саксонските племена.

Кръст от Варна 
Злато, клетъчен емайл
Кръстът принадлежи към комплекса от накити от Варненското златно съкровище, което се състои от няколко типа накити, изработени в различни техники и вероятно в различни ателиета.
Предметите се разграничават и по различни стилови белези, свързвани с различни култури. 
Докато гривната, диадемата и колието са показателни за византийската бижутерийна традиция, за кръста и апликация за колан е спорно дали са произведение на византийско ателие.
Техниката е повече характерна за паметници на готи, хуни, лангобарди и на Запад сред франките от Меровингската епоха






Кръст от Садовец 
Садовското кале до с.Садовец, на 40 км. от Плевен се намира на левия бряг на река Вит. При редовни археологически разкопки е открито  укрепено селище на готи-федерати, което съществува чак до VII в.
Разкопките са свързани с проучванията на В. Велков и Германски археологически институт, като обектът продължава да възбужда и до днес интерес в изследователите на римския лимес и преходната епоха от Античност към Средновековие. Кръстът е намерен сред находки от различен характер, някои от тях определено свързани с културата на готи-федерати.
Той изглежда че принадлежи на византийската традиция, тъй като техниката, в която е изпълнен го вписва в по-ранните достижения на римската и византийската бижутерия. Но същевременно тънката филигранна нишка е използвана и в примери от металопластиката на германски племена като франки и лангобарди, а типа на халката за окачване като биконично зърно е позната в германските примери на брактеатите.
 

Използвана литература

1. Николов. Й. История на средните векове, С.1994
2. Ед. Гибън - "История на залеза и падането на Римската Империя"
3. Росен Милев. Вулфила, готите, Европа. 2004

4. Тодор Балабанов – АОР


5. Острогорски Г. Византийската държава, С.1999

6. Интернет – снимков материал



 



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница