Венцислав Велев
Изтегляне 51.89 Kb.
|
Свързани:
Public Communication - Chitalishta
| Заключение
В заключение може да се направи извода, че Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване се явява един от най-съществените документи на международната организация, който предвид динамиката на развитието на днешния ден има изключителна актуалност. Придвижването на различни групи от хора и тяхното трайно установяване на ново място на живот създава предпоставки за промяна в социо-културните общества и мястото на тяхното ново пребиваване. Разбирането за различния и опазването на традициите в същото време са важен елемент от съвременното развитие както на международните отношения, така и в национален план. Опазването и съхраняването на идентичността, в т.ч. и културната, следва да бъде изведено като приоритет с особена значимост в националните планове на всяка една държава и общност. В национален аспект за осъществяването на различни дейности от културен и образователен характер, както и зачитане принципите на културното многообразие и изразяване, мрежата на народните читалища играе съществена роля. За това спомага утвърденото разбиране, че в тяхната дейност участват всички граждани - „без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание“. Това гарантира не само приемственост между поколенията, но и затвърждава виждането, че всички сме „общи жители на тази планета“. Със своите форми на работа читалищата допринасят за създаването на среда за насърчаване опазването и изявите на културно многообразие. Именно тук се наблюдават едни от най-добрите условия за социализиране на хора от всички възрасти и пол, ефективно общуване помежду им, допринасящо и за приобщаване към общоприети традиционни ценности в обществото ни. За това способства големия набор от широко разгърнати форми на обучение и предоставяне на културно-информационна дейност в почти всички читалища в страната, а именно: поддържане на библиотека и музейни колекции, събиране и разпространение на знания за родния край, организиране на школи, кръжоци, клубове, реализиране на празници, фестивали, конкурси. Към това може да се прибави и участието във всички посочени форми на хора от различни етноси и религиозни групи, което показва, че читалищата играят и своеобразна интегрираща роля между отделните общности. Всички те намират тук възможност за активна културна, просветна и информационна дейност, споделяне на идеи, опит и знания, насочени към съхраняване на многообразието от форми на културно изразяване. А това е опит, който българското читалище може да сподели и в световен мащаб, което би било пример за добре изградена традиция и практика. Изтегляне 51.89 Kb. Сподели с приятели:
|