Венцислав Велев
Приемане и същност на Конвенцията на
Изтегляне 51.89 Kb.
|
Свързани:
Public Communication - Chitalishta
| Приемане и същност на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване
На 20 октомври 2005 г., в рамките на 33-а сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО, състояла се в Париж от 3 до 21 октомври 2005 г., е приета „Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване“ /Convention on the Protection and Promotion of the Diversity of Cultural Expressions/. Отчитайки обстоятелството, че културното многообразие е не само наследство, но и присъщо качество на човечеството, както и че посредством него се създава един богат и разнообразен свят, който разширява диапазона на избор, подхранва човешките възможности и стойности и представлява основна движеща сила за трайното развитие на общностите, на народите и на нациите, световната общност приема един нов рамков документ, посредством който се цели най-вече да се: - опазят и насърчат многообразието от форми на културно изразяване; - създадат условия за разцвет и свободно взаимодействие на различните култури с цел тяхното взаимно обогатяване; - поощри диалога между културите, като средство за по-интензивен и балансиран международен културен обмен в интерес на взаимното уважение на културите и за установяване на култура на мира; - насърчи междукултурния диалог с цел развитие на културното взаимодействие в полза на изграждане на мостове между народите; - поощри уважението към многообразните форми на културно изразяване и осъзнаване на тяхната стойност на местно, национално и международно равнище; - потвърди значението на връзката между културата и развитието за всички развиващи се страни; поощряване на действията, осъществявани на национално и международно равнище, за признаване на истинската стойност на тази връзка; - съдейства за признаване на специфичното естество на културните дейности, продукти и услуги като носители на самобитност, ценности и смисъл; - утвърди суверенното право на държавите да запазват, приемат и прилагат политики и мерки, които те считат за необходими, за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване на тяхна територия; - укрепи международното сътрудничество и солидарност в дух на партньорство с цел разширяване на възможностите на развиващите се страни да съхранят и насърчат многообразието от форми на културно изразяване.2 От значение се явява и един важен момент. На първо място, това е обстоятелството, че новата конвенция се явява надграждаща. С нея се допълват част от възприетите вече виждания, приети от ЮНЕСКО във Всеобщата декларация за културното многообразие от 2001 г. На следващо място, с конвенцията се дешифрира понятието „културно многообразие“. То се посочва не само като разбиране за нуждите на нея, се приема, че това е определение за многобройните форми, чрез които културите на групи и общности намират своята изява. В същото време, от значение е нужно да се вземе предвид и обстоятелството, че тези форми се предават основно, а понякога и единствено в рамките на отделните групи и общности. Те търпят и процес по обмен на виждания и познания. От направения преглед на текстовете на конвенцията може да се направи извода, че същата е насочена към подпомагане усилията на отделните държави по отношение разработването на различни политики и конкретни действия, които да се отнесат към опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. Като основен принцип се извежда нуждата от спазване правата на отделния човек, без да се пропускат и неговите задължения. Всички те са ясно разписани още в Хартата на обединените нации. Тук те се потвърждават, като се посочва, че това са принципи на международното право, които са международно признати от всички страни членуващи в ООН. С присъединяването си към конвенцията, страните-членки по нея още един път потвърждават, че те са готови за изработването и прилагането на отделни културни политики, които са насочени пряко към закрила и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. Всичко това може да се постигне не само на национално ниво, но и посредством споделените усилия на международната общност. По този начин се насърчава сътрудничеството между отделните страни, което способства за приложението във всяка една от тях на конкретните цели на тази конвенция. Напредъкът, който отделните държави реализират става видим на международната общност посредством публикуването на периодични доклади, които се обновяват на всеки четири години. От тях се получава информация за конкретните мерки предприети от съответната държава насочени към опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване както на тяхна територия, така и в международен мащаб. Важно е да се посочи и структурирането на специален финансов инструмент - Международен фонд за културното многообразие, който отпуска помощ за развитие на отделни дейности.3 Изтегляне 51.89 Kb. Сподели с приятели:
|