Венцислав Велев
Народните читалища – институция съхраняваща културното многообразие
Изтегляне 51.89 Kb.
|
Свързани:
Public Communication - Chitalishta
| Народните читалища – институция съхраняваща културното многообразие
В българския доклад, отразяващ конкретните стъпки и действия на страната по отношение приложението текстовете на Конвенцията за културно многообразие, като основна отговорна институция е посочено Министерството на културата. Държавната политика се опира на гарантираните от българската конституция права на всички граждани и основните им свободи, изразени чрез достъп до информация, комуникация, свободен избор на форми на културно изразяване. Като основен е възприет принципа за зачитане на всички култури, равен достъп до културното наследство и до разнообразието от форми на културно изразяване, както и до защита на културното многообразие и междукултурния диалог. Опазването и насърчаването на културното разнообразие са поставени и като основна предпоставка за устойчиво развитие както на настоящето, така и на бъдещите поколения. Съгласно българското законодателство – Закона за закрила и развитие на културата, както и Закона за културното наследство, специална защита се предоставя на традиционните форми на културно изразяване, включително езиковото разнообразие. Това се превръща във важно условие за обмен на идеи и ценности между хората и общностите. Гарантира се и правото на хората от различни етнически общности да разпространяват и предават своите традиционни форми на културно изразяване, както и да имат свободен достъп до тях, за да ги използват за собственото си развитие.7 За постигане на посочените цели Министерството на културата разработва съответните политики, мерки и програми, целящи насърчаване на творчеството сред индивидите и социалните групи. Важен момент се явява насърчаване прилагането на интегрирания подход при стратегическото планиране на мерки за устойчиво развитие на обществото. Културата е поставена като важна, неразделна част от националните планове за преодоляване на демографските проблеми, за намаляване на бедността, за гарантиране на социалното включване, регионалните различия и др. Тяхното изпълнение се реализира от споделените усилия на различни заинтересовани страни, в т.ч. както държавни, така и неправителствени институции. Между последни изпъкват народните читалища, които със своя потенциал на специфична гражданска организация отговарят в най-голяма степен на принципа за равенство и единство в многообразието. Дейността на народните читалища за запазване и прилагане принципите на културното многообразие се опира както на тяхното историческо развитие и традиции, така и на специализираното законодателство. Известен факт е, че първите читалища се появяват в средата на XIX в. Това е време, когато още няма самостоятелна българска държава.8 В началото си те се обособяват като обществени читални, където будните и просветни българи имат възможността да се докоснат до книгата, съществуващата към момента преса, както и да водят пространни разговори и беседи. В европейски план това е период, който е белязан от съществени промени. Между тях могат да се посочат последиците от Неполеновите войни довели до разместване на значителни политически граници и възникване на нови амбиции за разширение и разпределяне на нови сферите на влияние на отделни страни; поредицата от войни на някои от европейските народи, довели до обединение и независимост - Испанската война за независимост (1808-1814), процесите за обединение на Италия (1815 -1871); войните за обединение на Германия (1864-1871), преходът за откъсване на балканските народи от Османската империя и формирането на самостоятелни Гърция, Сърбия, Румъния (1820-1875 г.). По това време читалищата възникват на основата на взаимния интерес на определена група хора. По този начин те се явяват обединение на местната общност. Обединяващото е не толкова социалният им статус, колкото еднаквите виждания и мислене. Първите членове на читалищата са основно сравнително млади и образовани българи, по-голямата част от които получили своето образование в редица европейски столици. Към тях се присъединяват и представители на търговските среди, които също основно осъществяват търговия с отделни европейски градове. Важен елемент е призванието тази институция да съдейства за задоволяване на културните потребности на населението по места. Ето как различните виждания и културни влияния откроили се в някои от европейските народи постепенно навлизат и в средите на зараждащата се българска интелигенция. Традицията, поставена още в първите години на утвърждаване на читалищата продължава през следващите години. В съзнанието на хората се затвърждава убеждението, че читалището е важна институция. Тя се явява изразител на различните стремежи на хората за общност помежду им, без да се прави разлика на възраст, етническа или религиозна принадлежност, както и социален статус. Това се потвърждава както от запазените документи, така и от изказаните мнения на съвременници и активни деятели на читалищното дело. Още в началото на ХХ в. видният български интелектуалец, учен и общественик проф. Иван Шишманов, отбелязва, че читалищата са „най-активната масова културна институция в страната“ и са с „доказан принос в опазването на културното наследство“. Те увличат различен кръг от хора и способстват за утвърждаване на културното влияние сред различните прослойки от населението.9 В отделните етапи на създаване на специализирано читалищно законодателство (1927, 1941, 1945, 1996 г.) сред основните акценти, които са поставени като цели и задачи стоящи през читалищата неизменно е откроявано, че те са проводник на етническа и религиозна толерантност. Насърчаване признаването и опазването изявите на различните културни общности също стои в основата на читалищните закони. Това бива популяризирано и посредством организираните основно в читалищните салони публични събирания - сказки, лектории и срещи с различни представители на научни и обществени среди. В следващите години в читалищата, предвид и нарастващия техен брой и разпространение в цялата страна, се разкрива и започва да функционира голяма мрежа от кръжоци, курсове, групи и други форми, в които се изучава и споделя традиционното познание. Изучават се фолклорните елементи от различните краища на страната, както и тези на различните етнически общности и групи. Толерантността се превръща в основен елемент и форма на съхраняване и споделяне на вижданията на различните етноси. Постепенно се оформят поредица от празнични събития, фестивали, конкурси и други изяви, по време на които достояние на широката общественост стават съхранените форми на културно изразяване. Всичко това се оценява и от международни експерти, които при преглед на същността на читалищната мрежа в страната изказват убеждението си, че читалищата са не само културен феномен, но са и действаща институция, която съдейства за опазването и съхраняването В направения от чужди експерти прочит по отношение принципите, възможностите и очакванията при изграждането на национална културна политика и основните институции свързани с нея на читалищата се отдава полагаемото им се място. Те се определят не само като основна за страната културна институция, но и като такава, която е призвана да обедини различен туп хора. Това я прави част от българското културно пространство и със съществена значимост за българското културно-историческото наследство.10 През годините тези процеси продължават, като тяхното проявление отчетливо се забелязва и в момента. Изтегляне 51.89 Kb. Сподели с приятели:
|