пример: ако разходите са 30 000 лв. – с подобренията имотът струва вече 50 000 лв – в този случай добросъвестният владелец има право на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта (тоест 50 хил.) без да има значение колко е вложил той. Възможно е добросъвестният владелец да направи разноски за 30 хил, но имотът да се увеличи само с 20 хил. Добросъвестният владелец ще получи 20 хил, а не 30, защото това е цената, с която се увеличава имота. - Добросъвестният владелец има право на задържане – има право да не допусне собственика, докато не му се заплатят полезните разноски, които е направил - Добросъвестният владелец дължи плодовете, които ще полъчи след предевяване на иск от собственика Разноски за разкош не подлежат на връщане и при двата типа владение- добросъвестно и недобросъвестно. Пример: скулптори Полезни разноски- чл. 72 Закон за собствеността 2. Правни последици на недобросъвестното владение - Недобросъвестният владелец има право да полъчи необходимите разноски - Недобросъвестният владелец няма право на задържане - Недобросъвестният владелец има право да получи по- малката сума от направените разноски и от сумата, с която се е увеличил имота - Недобросъвестният дължи на собствненика не само плодовете, които е получил, но и тези, които е бил могъл да получи Два вида недобросъвестни владелци (по дефиниция недобросъвестни, по права приравнени на добросъвестни (не изцяло) 1. По предварителен договор – владелецът не е собственик, не е и добросъвестен владелец => законът (чл. 70(3) приравнява недобросъвестния с добросъвестен владелец; разликата в правата е само в придобивната давност 2. Подобрители на имот – собственикът е знаел и не се е противопоставил. Тогава пак, до по- малка степен, недобросъвестният се приравнява на добросъвестен
владелец по отношение на сумата за подобренията. Има право на задържане. Няма, обаче, право върху плодовете.