Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
|
МЕЖДУНАРОДНО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО 1в. Произход и история на институтите на МНП. В исторически план, веднага след появата на държавите е възникнала и необходимостта да се уредят отношенията между тях, по повод конфликтите, възникващи по повод прилагането на наказателната им юрисдикция. Още в древността е възникнало т.н. “азилно право” и въз основа на него – правото на убеждение. Уредена била екстрадицията, а в последствие са се появили и имунитетите. Повечето от тези институти възникват практически с появата на правно-регламентираната репресивна функция на държавата. Особено място сред изброените институти заема азиалното право. Неговите корени датират от антична Гърция, в която във всяко гръцко село имало храм, където се е давало убежище на “прибягналите” и те получавали защита от светското правораздаване, успоредно с което е съществувало и религиозно правораздаване. Азилното право е било възприето у нас непосредствено след покръстването на българите от княз БорисІ. С възприемането на византийското право и със създаването на т.н. Закон за съдене на хората, азиалното право придобило законодателна уредба. Известно е, че по това време българската правна система е следвала византийските образци. Азиалното право обаче, като особен институт, водещ до ограничаване на светската юрисдикция спрямо лицата, се е прилагало единствено в отношенията между църквата и държавата. По късно с развитието на международните отношения през средновековието, се е появила практиката да се дава убежище от една държава, на бегълци от други държави. Политическите бегълци от Византия са намирали политическо убежище в България и обратно. В последствие със специална клауза в българо-византийски договор е предвидена и екстрадация, т.е. “бегълците от едната и в другата страна, да бъдат връщани взаимно, в случай, че заговорничат срещу властите”. Прието е, че самото МНП възниква с появата на института на екстрадицията. Постепенно междудържавните отношения наложили необходимостта от появата на дипломатически и консулски имунитети, в тяхната типична форма. В последствие се появява и концепцията за екстериториалността, която от своя страна е залегнала в основата на капитулациите. През 1889г. в България е учреден Международен съюз по наказателно право, с цел да съдейства на държавите в борбата им с международната престъпност. По-късно, през 1899 и 1907 г. са приети хагските конвенции за правото на война. На 08.08.1945г.е уреден Международния военен трибунал, известен като Нюрнбергския трибунал, който се превърнал в първообраз на съвременното международно наказателно правосъдие. Устава на трибунала е първия опит за кодификация на МНП. След Втората световна война сътрудничеството между държавите в областта на наказателното право получава особено развитие и се свързва преди всичко с дейността на ООН. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|