Видове цени и ценообразуване
Изтегляне 112.79 Kb. Pdf просмотр
|
| Договорни цени са тези, величината на които е определена преди акта на покупко- продажбата със споразумение, документално фиксиран контракт между продавач и купувач. В съвременната практика на делово сътрудничество е прието в договорите да се отделя специален раздел, в който се определят условията за нивата на цените. В редица случаи, в договорите се фиксира не абсолютната величина на цените, а диапазона на цените (в пределите от..до..), горната или долната граница (не повече или не по-малко) или тяхната връзка с държавните, пазарните, световните цени. Договарят се и възможностите за промяна на фиксираните с контракта цени, вследствие, например, на инфлация, възникване на форс- мажорни обстоятелства, приемането на нови закони и т.н. Свободни пазарни цени, както се подразбира от тяхното наименование, са тези, които са освободени от непосредствена ценова намеса на държавните органи и се формират единствено под въздействието на пазарната конюнктура по закона за търсенето и предлагането. Реално, обаче, тяхното формиране не може да избегне въздействието на редица други фактори, не само икономически, но и психологически, свързани с поведението и интересите на купувачи и продавачи. Преходът от фиксирани държавни цени към свободни пазарни цени се определя като либерализация на цените. в) Други видове цени Наред с характеризираните основни видове цени в икономическата практика се използват и редица други групи цени, разграничавани по най-разнообразни признаци. В икономическите анализи, планирането и статистиката, а също и за изследователски цели наред с текущите, действащите цени се използват съпоставими или, както понякога се наричат, неизменни цени. Използването на такива цени е обективно необходимо, във връзка с естествените промени на много от цените в резултат на инфлационните процеси. Затова, при икономическите анализи се използват, така наречените ценови индекси, позволяващи съпоставяне на цените в различни периоди от време. В случаи на неконтролируемо покачване на цените (или като допълнение към индекса на цените), често се използва показател за нивото на инфлацията, показващ с колко процента са се увеличили цените за определен период от време. В хода на планиране на производствените процеси се използват прогнозни и планови цени, смисълът и назначението на които се определят от тяхното наименование. На тяхна основа се съставят бизнес-проекти, бизнес-планове, планове на фирми, индикативни държавни планове-прогнози. Много често видът на цените се предопределя от вида на пазара , на който те действат. По този признак се разграничават борсови, тръжни, комисионни, световни цени. Особена категория цени са тези, които се установяват неофициално на “черния” пазар. Най-често това са цени на забранени за открита продажба стоки или на дефицитни стоки, които по различни причини отсъстват в даден момент в свободна продажба. Ценообразуване Механизмът на ценообразуването показва, от една страна, връзката между цената и ценообразуващите фактори и, от друга страна – начина на формиране на цената, технологията на процеса на нейното зараждане, функциониране и промяна във времето. а)Разходен механизъм на ценообразуването Същността на вече коментирания разходен подход е в това, че величината на цената на стоката се формира в непосредствена зависимост от разходите за производството и обръщението на единица продукция в парична форма. С това се облекчава решаването на изходната задача, тъй като цените на производствените фактори се установяват по-лесно от цените на стоките, за които също се прилага разходният подход. При разходния подход се налага да се определи вида на разходите, въз основа на които се определя цената. Най-често се използват средните разходи, пресметнати за единица продукция от цялата партида произвеждани и продавани стоки. Могат да бъдат използвани и пределните разходи, които са свързани с прираста на общите разходи, обусловен от увеличаването на производството с още една единица продукция. Обикновено пределните разходи са по-малки от средните разходи. В структурата на разходите основната им част е свързана с разходите за работна сила и капитал. Съществено влияние върху величината на разходите оказва факторът време. Защото с времето, първо, се усъвършенстват технологиите, което води към намаляване на разходите и второ, с времевия фактор е свързана инфлацията, която също води до увеличаване на разходите. Необходимо е механизмът на ценообразуването да държи сметка за динамиката на разходите, свързана не само с производството, но и с последващото използване на стоките с по-дълга употреба. Разходният подход за определяне на цените се основава на обстоятелството, че производителят и продавачът на стоки са длъжни, продавайки стоката по определена цена, не само да възстановят своите разходи, но и да получат доход във вид на печалба. Възможността да се получава печалба е този стимул за производителя, който му позволява да влага средства в развитието на производството и търговията. Изтегляне 112.79 Kb. Сподели с приятели:
|