Видове цени и ценообразуване

Видове цени и ценообразуване
Независимо от обективната същност на цените, тяхното проявление в реалните икономически процеси е разнообразно. Това предполага класификацията и вида на цените по различни признаци.
а) В зависимост от сферата на търговия
В зависимост от вида на търговията със стоки и услуги цените се подразделят на цени на
едро, цени на дребно, изкупни цени и тарифни цени.
Цени на едро са тези цени, по които се реализират крупни партиди. Системата за търговия на едро се използва в търговските операции между производители и търговски организации, а също при реализация на продукцията чрез специализирани магазини, на стоковите борси и в други търговски организации, продаващи стоки на едро, в значителни количества. Най-често необходимост от продажби на едро възниква, когато производството на продукцията е локализирано в отделни пунктове, а сферата на потреблението се разпространява върху широк географски регион.
Цени на дребно е прието да се наричат тези, по които стоките се продават в търговската мрежа, т.е. на индивидуалния потребител при относително неголям обем на всяка продажба.
По цени на дребно се реализират стоките за широко потребление за населението и в по-малка степен за предприятия и организации. Чрез търговията на дребно най-често се обслужват крайните потребители, домакинствата и гражданите.
Цената на дребно обикновено е по-висока от цената на едро с величината на търговската надбавка, за сметка на която се компенсират разходите в търговията на дребно и се формира печалбата на организациите и учрежденията в търговията на дребно.
Изкупни цени са цените на държавните покупки на продукция от предприятията,
организациите и населението.
Определена специфика притежават цените на услугите, при които не се създава продукт в материално-веществена форма, но се променя качеството на наличния продукт. Най-често производството на услугата съвпада с процеса на нейното потребление. Тази специфика на услугите слага отпечатък и върху формирането на цените на услугите, наричани тарифи
(разценки). При установяване тарифите на услугите се отчита не само обема на работата, но и времевия фактор и качеството.
б) В зависимост от степента и начина на регулиране
По степента и начина на регулиране цените се подразделят на фиксирани, регулируеми,
договорни и свободни.
Фиксираните цени се определят от органите по ценообразуването или други държавни органи със съответен документ. За тях не се разрешава промяна в каквато и да е посока. Но тези цени не се определят произволно, а за основа се взема разходният принцип за ценообразуване, т.е. цената се определя въз основа на разходите за производството и обръщението на единица продукция, към които се прибавя нормативна печалба или се приспада държавната ценова дотация. Например, държавата може да фиксира изкупните цени на селскостопанската продукция за държавни нужди, може да определя таван на цените на енергоносителите, на комуналните услуги, цените на билетите в транспорта и др. В
страните от Европейския съюз изкупните цени на селскостопанската продукция много често се определят на по-високи нива от пазарните цени в отделните страни, за да се предотвратява евентуален фалит на селскостопанските производители.
Регулируеми цени са тези, чиято величина се регулира от държавни или междудържавни органи. В процеса на регулирането на цените намесата от страна на държавата има по-често ограничен или косвен характер. То се осъществява чрез въздействие върху промените в търсенето или предлагането на стоките. Например, при необходимост да се установят по- високи цени на дадени стоки, с цел стимулиране на производителите, държавата може да въведе облекчения върху данъка на продажбите, плащан от купувачите на тази група стоки,
което ще доведе до повишено търсенето на тези стоки и съответно до увеличаване на техните

цени. По същия начин може да се въздейства и за намаляване на цените чрез данъчни облекчения, предоставяни на потребителите. Понякога регулирането се свежда до ограничаване на цените на някои стоки чрез “таван” на цените, за да се повиши покупателната способност на потребителите или чрез долна граница, за да се стимулира производството.
Регулирането на цените може да се осъществява и чрез утвърждаване от държавните органи на пределното ниво на рентабилност, което повече съответства на тенденциите за въздействие върху цените в централизираните икономики. Това означава, че отношението на печалбата към себестойността или към цената не трябва да надвишава определено ниво,
например 20%. Ограничения по отношение на нивото на рентабилността обикновено са въвеждат за предприятия-монополисти.
В икономиките от пазарен тип регулирането разпространява своята сфера на въздействие върху стоки и услуги, имащи жизнено важно значение за държавата и обществото – земята,
стратегическите суровини, горивата, енергията, обществения транспорт, потребителските стоки от първа необходимост.