Видове цени и ценообразуване

влияе и промяната в производствените разходи, цените на ресурсите, данъците, броят на продавачите на пазара, нивото на цените на съпоставимите стоки, инфлационните очаквания и други прогнози на продавачите. Под въздействието на тези фактори се променя търсенето и предлагането на даден пазар, което води до промяна и в равновесните цени.
Това, че пазарната цена е свободна от външен диктат, не означава, че е свободна от законите на пазара и от психологията на неговите участници.
На практика, ценообразуване в условията на свободна конкуренция се среща много рядко. По-подходящ аналог на свободната конкуренция е моделът на монополистичната конкуренция.
В условията на олигополен пазар продавачите получават възможност сами да влияят върху цената. Въпреки това цената се определя като резултат и от действията, предприемани от останалите продавачи, по подобие на свободната конкуренция.
По друг начин се формира цената на монополния пазар. Тъй като монополистът е без конкуренти и сам определя цената, той не се държи като свободен конкурент и не възприема цената като неизменна. В условията, когато отсъства конкуренция, монополистът търси такава комбинация между обем на производството, цена и разходи, при която печалбата ще се окаже максимална.
Установявайки твърд обем на производството и продажбата на стоката, монополистът, по същество, до голяма степен диктува цените на стоката, тъй като със своето производство той определя обема на търсенето, което може да бъде удовлетворено, а по този начин и цената на търсенето. Тя е и цената на предлагането, която максимизира печалбата. Разбираемо е, че при тези условия производителят не е заинтересован да увеличава обема на производството и продажбите, тъй като и при ограничени обеми той получава желаната печалба, за сметка на по-високите цени. По тези причини монополизмът не създава стимули за намаляване на производствените разходи, тъй като, всяка стоката, която се търси на пазара, може да покрие производствените разходи с по-високи цени, които се прехвърлят върху гърба на потребителя.
в)Цени на паричните ресурси
В кръга на пазарните продукти, представляващи специфични обекти за ценообразуване,
са паричните ресурси – пари, валута, различни ценни книжа, други финансови активи,
парични задължения. Кръгът на тези “стоки” непрекъснато се разширява и те все повече са обект на покупко-продажба на финансовите, паричните пазари. Затова проблемът за ценообразуването на подобни продукти става все по-актуален.
Основната особеност на паричните ресурси като обект на ценообразуването се състои в това, че, образно казано, “пари се продават за пари”. В някои случаи, например при покупко- продажбата на чуждестранна валута, спецификата на продаваната стока оказва незначително влияние върху механизма на ценообразуването. Цената на чуждестранната валута в национални парични единици или обратно (валутният курс) или се определя на свободния валутен пазар под влияние на търсенето и предлагането на валутата, или се фиксира от
Централната банка на страната. При определяне цената на валутата формулата - “цената е равна на себестойността на стоката плюс нормативната печалба”, не “работи” и се налага да се изхожда по-скоро от покупателната способност на националната и чуждестранната валута,
нивото на търсене на валутата или държавните приоритети и интереси. В световната практика често валутните курсове се установяват на основата на междудържавни договори.
Много по-сложни са нещата, когато финансови ресурси (във вид на пари и ценни книжа)
се придобиват “не завинаги”, а за определено време.
Класически пример за подобно нещо са кредитите и получаването на пари в дълг. В този случай, се наблюдава своеобразно получаване или предоставяне на парични средства в аренда за известен период от време с последващо връщане. Но, за разлика от арендата на помещения и оборудване, предоставените в кредит парични средства не се износват в буквалния смисъл на думата, макар и да е възможно да губят ценност във връзка с инфлацията. Освен това, лицето, “продаващо” парични средства в кредит или в заем, губи

така наричаната, пропусната изгода, т.е. възможността да използва дадените пари в друго направление. Тази пропусната изгода за кредитора е длъжен да възмезди получателят на кредита. Тя, в случая, е своеобразен аналог на разходите на производителя, продаващ произведената стока за пари. Освен възмездяване на изпуснатите изгоди, продавачът на кредита ще поиска, естествено, да получи и печалба. Всички тези характерни особености се отразяват върху формирането на цената на кредитния продукт, на паричната стока,
предоставяна в заем.
Аналогична е и ситуацията при продажбата на ценни книжа, например, облигации. В
дадения случай, купувачът на облигации се явява в ролята на кредитор, а продавачът – в ролята на получател на заем. Купувачът възмездява пропуснатата изгода за сметка на разликата между цената на покупката и цената на погасяването на облигациите, свързана с използването на неговите пари за периода от покупката на облигациите до тяхното погасяване.
Акциите, продаващи се свободно на фондовия пазар, са по-близо до типичните пазарни стоки, цени на които се установяват в съответствие с търсенето и предлагането. Но и при тях,
върху механизма на ценообразуването оказват влияние такива особености на тази стока, като способността да носят доход под формата на дивиденти и възможността за препродажба.
Посочените особености на паричните средства като стока са свързани с това, че тяхната номинална стойност (посочена на банкнотите и на ценните книжа) и пазарната им стойност могат съществено да се отличава от цената, по която тези средства се придобиват за временно ползване, т.е. за определен срок. Цената на паричното средство, в този случай, представлява дял, част от неговата стойност, процент от номиналната цена на това средство, който получателят е длъжен да заплати, за да получи правото да ползва това парично средство.
Затова на фондовия пазар в ролята на цена на паричното средство се явява лихвеният
процент. Най-ясно тези отношения се проявяват при получаването на парични средства в кредит, когато кредитополучателят заплаща на кредитора цената за предоставения кредит, във вид на лихвен процент към получената сума. Банките или други кредитори са заинтересовани да предоставят по-голям кредит, когато лихвеният процент е по-голям. И в този случай, в резултат на взаимодействието между търсенето и предлагането на кредити, се стига до равновесна цена на кредита (на лихвения процент).
По аналогия с цените на материално-веществените стоки, и даже в още по-голяма степен, цените на паричните средства, т.е. лихвените проценти, могат да се формират не в резултат на свободния пазарен избор, а да се определят от упълномощени от държавата органи или от монополистите на паричния пазар. Така, много често Централната банка на страната определя лихвения процент, по който предоставя кредити на търговските банки,
фактически по административен път, без да е задължена да се съобразява с търсенето на кредити от страна на търговските банки.

Изтегляне 112.79 Kb.

Сподели с приятели: