Глава 3: ЕСТЕСТВОТО НА НЕВЯРВАЩОТО МИСЛЕНЕ

Глава 3: ЕСТЕСТВОТО НА НЕВЯРВАЩОТО МИСЛЕНЕ

Разглеждането в Глави 1 и 2 на тази книга на изискването на неутралност в нашите научни, апологетични или образователни дейности показа, че то води до злополучни резултати. То ограбва единственото съществуващо съкровище на познанието. Второ, показахме, че възприемането на неутрален подход към познанието е неморално по своята същност, тъй като позволява християнските отличителни черти да бъдат заглушени и в крайна сметка претопени в бунтовните пътища на невярващото мислене. Накрая, отбелязахме, че в действителност не е възможно истинският християнин да бъде неутрален в своя интелектуален живот, защото такава неутралност в християнина ще изисква двойна преданост: една към светския агностицизъм, и друга към спасителната вяра (т.е., “слугуване на двама господари”).

Връщайки се към Ефесяни 4 и Колосяни 2, нека да попитаме какъв е истинският характер на неутралното мислене. Точно какво е това мислене, което не се основава на учението на Божия Син, което се въздържа да приеме като презумпция ученията на Христос?

Павел ни казва в Ефесяни 4, че да следваме методите, налагани от интелектуалния възглед на онези, които са извън спасително общение с Бога, означава да имаме суетен ум и помрачено разбиране (ст. 17-18). Следователно, неутралното мислене се отличава с интелектуална празнота и невежество. В Божията светлина можем да видим светлина (сравнете Псалм 36:9). Да се отвърнем от интелектуалната зависимост от Божията светлина, истината за и от Бога, означава да се обърнем от познанието към тъмнината на невежеството. Така ако християнинът иска да започне своите научни дейности от позиция на неутралност, той в действителност иска да започне своето мислене в тъмнина. Той не иска да позволи на Божието Слово да бъде светлина на пътеката му (сравнете Псалм 119:105). За да продължава да върви в неутралност, той трябва да се спъва в тъмнина. Определено такова мислене не почита Бога така, както Той трябва да бъде почитан, и като следствие Бог прави такова мислене помрачено (Римляни 1:21). Неутралността е равна на помрачаване в Божия поглед.

Тази “философия,” която не намира своето начало и посока в Христос, е описана още от Павел в Колосяни 2:8. Понякога погрешно се е смятало, че този текст осъжда всяка философия въобще, че християнинът безусловно трябва да избягва философското мислене като чума. Но внимателното четене на текста ще покаже, че това не е така. Павел не отхвърля философията въобще, защото дава определени условия. Оказва се, че Павел презира конкретен вид философско мислене. Павел не е против “любовта към мъдростта” (на гръцки “философия”) сама по себе си. Философията е добра, ако човек правилно намери истинската мъдрост – което за Павел означава да я намери в Христос (Колосяни 2:3).

Но има “философия,” която не започва с Божията истина, с учението на Христос. Тази философия взема своята посока и намира своя произход в общоприетите принципи на светските интелектуалци – в човешките предания. Именно такава философия е предмет на неодобрението на Павел в Колосяни 2:8. За нас е поучително, особено ако сме склонни да приемаме изискванията за неутралност в нашето мислене, да изследваме как Павел характеризира такава философия.

Павел казва, че тя е “празна измама.” Кое мислене може да се характеризира като “празно”? Един готов отговор се намира чрез сравнение и противопоставяне в текстовете от Писанието, които говорят за празнота (например Второзаконие 32:47; Филипяни 2:16; Деяния 4:25; 1 Коринтяни 3:20; 1 Тимотей 1:6; 6:20; 2 Тимотей 2:15-18; Тит 1:9-10). Празното мислене е това, което не е в съгласие с Божието Слово (сравнете Евреи 3:12-15; Ефесяни 4:22; 2 Солунци 2:10-12; 2 Петрово 2:13). Следователно, “празната измама,” против която Павел предупреждава, е философия, която действа без истината на Христос и против нея. Забележете наставлението в Ефесяни 5:6, “Никой да ви не мами с празни думи.” В Колосяни 2:8 ни се казва да внимаваме, за да не бъдем ограбени чрез “празна измама.”

Павел още характеризира тази философия като “по човешко предание, по първоначалните учения на света.” Тоест, тази философия изоставя Божието Слово и го прави безсмислено (сравнете Марк 7:8-13), и го прави като започва с принципите на познанието, налагани от света (т.е., човешки постановления; сравнете Колосяни 2:20, 22). Философията, която Павел отхвърля, е това мислене, което следва презумпциите (първоначалните допускания) на света, и следователно “не е по Христа.”

От тези точки следва, че християнинът, който се стреми към неутралност в света на мисленето, (1) в крайна сметка не е неутрален, и следователно (2) е в опасност несъзнателно да подкрепя презумпции, които са враждебни на неговата християнска вяра. Макар да си въобразява, че неговата интелектуална неутралност е в съгласие с християнската изповед на вяра, такъв вярващ всъщност действа на основата на неверие! Ако откаже да приеме за основа истината на Христос, той неизменно приема като основа възгледа на света. Всички хора имат своите презумпции; никой не е неутрален. Дали вашите презумпции ще бъдат ученията на Христос или празната измама, срещу която Павел предупреждава? Изберете този ден на кого ще служите!

Глава 4: УМЪТ НА НОВИЯ ЧОВЕК Е ВКОРЕНЕН В ХРИСТОС

Вярващият е наставляван да избягва философия, която е вкоренена в светски, хуманистични и нехристиянски презумпции (Колосяни 2:8). Той е призован да бъде вкоренен в Христос и установен във вярата (ст. 7); неговите презумпции трябва да са заповедите и ученията на Христос, не празните човешки предания (сравнете ст. 3, 4, 22; 3:1-2). Това изключва претенциите за неутралност и забранява стремежа към неутралност. Неутралността в действителност е прикрит агностицизъм или неверие – отказ за ходене в Христос, заглушаване на християнското посвещение и отличителност, потискане на истината (сравнете Римляни 1:21, 25).

Затова Павел ни заповядва да бъдем вкоренени в Христос и да отхвърлим презумпциите на светското мислене. В стих 6 на Колосяни 2 той обяснява много просто как трябва да живеем живота си (включително да извършваме нашите научни дейности) основани в Христос, и следователно трябва да се стремим нашето мислене да бъде ръководено от християнски презумпции. Той казва, “И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него”: тоест, ходете в Христос по същия начин, по който сте Го приели. Ако правите това, ще бъдете “утвърждавани във вярата си, както бяхте научени.” И така, как станахте християнин? По същия начин, по който трябва да израствате и съзрявате във вашата християнска обхода.

Когато човек става християнин, неговата вяра не е породена от мисловните модели на светската мъдрост. В своята мъдрост света не познава Бога (1 Коринтяни 1:21), но смята словото на кръста за глупост (1 Коринтяни 1:18, 21). Следователно, ако някой държи гледната точка на света, той никога няма да види Божията мъдрост такава, каквато е; следователно той никога няма да бъде “в Христа Исуса,” Който стана за вярващите “Божия мъдрост” (1 Коринтяни 1:30). Така вярата, а не самодостатъчното виждане, ви прави християнин, и това упование е в Христос, а не във вашия собствен разум. Това означава, че начинът, по който приемате Христос, е да се обърнете от човешката мъдрост (гледната точка на светското мислене с неговите презумпции) и чрез просвещението на Святия Дух да придобиете Христов ум (1 Коринтяни 2:12-16). Когато човек става християнин, неговата вяра се основава не на човешка мъдрост, а на могъщото свидетелство на Духа (1 Коринтяни 2:4-5).

Нещо повече, Святият Дух прави всички вярващи да казват, “Исус е Господ” (1 Коринтяни 12:3). Исус беше разпънат, възкресен и възнесен, за да бъде изповядан за Господ (Сравнете Римляни 14:9; Филипяни 2:11). Така Павел може да обобщи това послание, “Исус е Господ,” което трябва да бъде изповядано, за да бъдем спасени (Римляни 10:9). За да стане християнин, човек се покорява на Господството на Христос; той отхвърля автономността и идва под властта на Божия Син. Павел казва в Колосяни 2:6, че Този, Когото приемаме, е Господ Христос Исус. Като Господар над вярващия, Христос изисква християнинът да Го обича с всяко качество, което притежава (включително своя ум, Матей 22:37); всяка мисъл трябва да бъде доведена до покорство на Христос (2 Коринтяни 10:5).

Следователно, когато Павел ни насочва да ходим в Христос по същия начин, по който сме Го приели, можем поне да видим това: християнската обхода не зачита мисловните модели на светската мъдрост, а се покорява на епистемичното (познавателно, бел. прев.) Господство на Христос (т.е., Неговата власт в областта на мисленето и познанието). По този начин човек идва във вярата, и по този начин вярващият трябва да продължава да живее и да изработва своето призвание – дори когато става въпрос за наука, апологетика или образование.

Ако християнинът показва посвещение към личното Господство на Христос и приема за основа Господното Слово, тогава той ще ходи в Христос по начина, по който Го е приел. С това вие ще бъдете “вкоренени в Него,” а не вкоренени в отстъпническите презумпции на светската философия, и ще можем да видим “постоянството на вашата вяра в Христа” (Колосяни 2:5). Такава твърда, презумптивна вяра в Христос ще се съпротивява на светското изискване за неутралност и ще отхвърля стандартите на невярващия за познание и истина в полза на авторитета на Христовото Слово. Тази вяра няма да бъде ограбена от всички съкровища на мъдростта и знанието, които са скрити в Христос, и няма да бъдат измамени от убедителното говорене и празната измама на светските философии (ст. 3-8). Следователно, безусловната предпоставка на истинската християнска наука е вярващият (заедно с цялото негово мислене) да бъде “вкоренен в Христос” (ст. 7). Интересно, глаголното време на гръцки за “вкоренени” в този стих предполага действие, което е извършено в миналото, но продължава като сила или следствие в настоящето – което е именно идеята на Павел в стих 6! Принципите, които важат за обходата на християнина (включително и неговото мислене), са същите, които важат за неговото първоначално приемане на Христос при повярването. Християнският учен, като е вкоренен в Христос чрез отхвърляне на авторитета на светската мъдрост и приемане на Господството на Христос, трябва да провежда своите научни дейности продължавайки по същия начин да бъде вкоренен в Христос.

Следователно, новият човек, вярващият с обновен ум, научен от Христос, вече не трябва да ходи в интелектуалната празнота и тъмнина, характерни на невярващия свят (вижте Ефесяни 4:17-24). Християнинът има ново посвещение, нови презумпции, нов Господар, нова посока и цел – той е нов човек. Това ново естество се изразява в неговото мислене и наука, защото (както във всички други области) Христос трябва да господства в света на мисленето (сравнете Колосяни 1:18). Ние трябва да се съгласим с думите на д-р Корнилиъс Ван Тил: