Глава 5: ОТКРОВЕНИЕТО КАТО ОСНОВА НА ПОЗНАНИЕТО

Глава 5: ОТКРОВЕНИЕТО КАТО ОСНОВА НА ПОЗНАНИЕТО

Новият човек в Христос има нови презумпции и нов Господар над своите мисли. Вместо да се бори за интелектуална неутралност, той е “вкоренен в Него,” обхождайки се по начина по който е приел Христос: чрез вяра, с просвещението от Святия Дух, под върховната власт на Исус Христос – не според мисловните схеми на светската мъдрост. Тоест, християнинът приема за начало истинното Божие Слово като свой стандарт за истина и посока.

Бог ни казва да приклоняваме сърцата си към Неговото познание, ако искаме да познаем сигурността на словото на истината (Притчи 22:17-21). Характерно за философите днес е или да отричат, че има абсолютна истина, или да отричат, че човек може да бъде сигурен в познаване на истината; тя или не съществува, или е недосегаема. Но това, което Бог ни е написал (т.е. Писанието), може “да ви направи да познаете верността на думите на истината” (ст. 20-21). Истината може да бъде достигната! Но за да я схване здраво, човек трябва да се вслуша в увещанието на стих 17: “Взимай присърце Моето знание.” Божието знание е първостепенно, и всичко, което човекът може да знае, може да бъде основано само върху приемането на това, което Бог първоначално и върховно е познал. Човекът трябва да мисли Божиите мисли след Бога, защото “в Твоята светлина ще видим светлина” (Псалм 36:9).

Свидетелството на Давид беше, че “Господ Бог мой озарява тъмнината ми” (Псалм 18:28). В тъмнината на човешкото невежество, невежеството, което произтича от опита на човека за самодостатъчност, идват Божиите думи, носейки светлина и разбиране (Псалм 119:130). Така Августин правилно казва, “Вярвам, за да разбера.” Когато човекът направи Божието Слово (отразяващо Божието първостепенно познание) своя презумптивна начална точка за всяко мислене, обещаните плодове са разбиране и познание за истината. “Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, за да опазиш разсъдливост, и устните ти да пазят знание” (Притчи 5:1-2).

Обаче, да направите Божието Слово ваша презумпция, ваш стандарт, ваш наставник и ръководител, изисква да отхвърлите интелектуалната самодостатъчност – отношението, че сте автономен, че сте способен да постигнете истинско познание независимо от Божиите насоки и стандарти. Човекът, който си приписва (или търси) неутралност в своето мислене, не осъзнава своята пълна зависимост от Бога за всяко познание, което е получил относно света. Такива хора (често) създават впечатление, че са християни само защото те, като превъзходни интелекти, са осъзнали или са доказали (до голяма или значителна степен) ученията на Писанието. Вместо да започнат с Божието сигурно Слово като основа на техните изучавания, те искат ние да смятаме, че започват с интелектуална самодостатъчност и (използвайки това като своя отправна точка) изработват “рационално” приемане на Писанието. Макар че християните могат да се отклонят в автономен дух докато извършват своите научни дейности, все пак това отношение не е в съгласие с християнската изповед и характер. “Страх от Йеова е начало на мъдростта” (Притчи 1:7). Всяко познание започва с Бога, и следователно ние, които искаме да имаме познание, трябва да приемем като начало Божието Слово и да отхвърлим интелектуалната автономност. “Не продължавайте да говорите горделиво; да не излезе високомерие из устата ви; защото Господ е Бог на знания” (1 Царе 2:3).

Йеова е Този, Който учи човека на познание (Псалм 94:10). Така че всичко, каквото имаме, дори познанието, което имаме относно света, ни е дадено от Бога. “Какво имате, което не сте получили?” (1 Коринтяни 4:7). Тогава защо хората се гордеят с интелектуална самодостатъчност? “Както е писано, който се хвали, с Господа да се хвали” (1 Коринтяни 1:31). Всяко интелектуално начинание на човека трябва да започва със смирено покорство на Божието Слово. Когато хората не прославят Бога както трябва (да се преклонят пред Неговото Господство в света на мисленето), техните мисли стават празни и сърцата им се помрачават (Римляни 1:21). Човекът, който претендира за “научна неутралност” или “философска автономност,” навлича Божието осъждение именно върху тази област, с която човекът се хвали – неговия разум. Онези, които откажат да приемат като презумпция епистемичното (т.е. в областта на познанието; бел. прев.) Господство на Христос, истината на Писанието като стандарт за познание, и необходимостта от Божията светлина преди да могат да видят светлина, биват водени към празни мисли и помраченост. Само вижте какъв “научен” материал се произвежда от университетите в нашата страна: екзистенциално отчаяние, релативизъм относно истината, непрактичност на подробните изследвания, нечовечни научни “открития” и гонене на политически дивиденти! “Не обърна ли Бог светската мъдрост в глупост?” (1 Коринтяни 1:20). Когато хората не са добри настойници на това, което Бог им е дал (напр. научни способности), тогава Бог отнема от тях дори това, което те са притежавали (напр. като прави тяхната наука “празна”).

Но като християни ние сме чули Христовото Слово, което е способно да ни обърне от тъмнина в светлина (Деяния 26:18). Единият премъдър Бог (Римляни 16:27), Който е направил света със Своята мъдрост (Псалм 104:24), ни дава дух на мъдрост и просвещава очите ни (Ефесяни 1:17-18), за да Го познаваме (в спасението) и да имаме познание за Неговия свят (в истината). Основата на познанието е Божието откровение. Вие основан ли сте в него или сте интелктуално тласкан от вълните?

Глава 6: ОБОБЩЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ: АМОСВИДЕТЕЛСТВУВАЩИЯТ АВТОРИТЕТ НА БОГА

Материалът от последните пет глави може да се подреди в следното тематично обобщение:

1. 
   Всяко познание е скрито в Христос; човешкото познание на истината зависи от Божието първостепенно познание, започва със страх от Господа и изисква покорство на Божието Слово.
   
2. 
   Философията, която не приема като начало Божието Слово, е празна измама; като потиска истината, подчинява се на човешки предания и разсъждава според презумпциите на света вместо на Христос, такова мислене води до помрачен ум и безполезни изводи. Бог обръща на глупост прехвалената мъдрост на света.
   
3. 
   Опитът да се възприеме неутрална позиция между приемането на Божието Слово като отправна точка и не приемането му е неморален опит за служене на двама господари.
   
4. 
   Неутралното мислене ще изличи всяка християнска характеристика, ще заличи противопоставянето между светския и вярващия ум и ще пренебрегне пропастта между “стария човек” и “новия човек.” Християнинът, който се стреми към неутралност, несъзнателно възприема презумпции, които са враждебни на неговата вяра.
   
5. 
   Християнинът е “нов човек,” с обновен ум, ново посвещение, нова насока и цел, нов Господар, и следователно нови презумпции в света на мисленето; мисленето на вярващия трябва да бъде вкоренено в Христос (по същия начин, по който е повярвал): да се покори на Неговото епистемично Господство, а не на мисловните схеми на отстъпническата псевдомъдрост. Християнинът отхвърля надменността на човешката автономност и се стреми да обича Бога с целия си ум, и да разсъждава по такъв начин, че Бог да получи цялата слава.
   
6. 
   Така алтернативите са напълно ясни: или основавате всяка ваша мисъл върху Христовото Слово, и с това печелите съкровищата на мъдростта и знанието, или следвате диктата на автономното мислене и с това бивате заблудени и ограбени от истинското познание за истината.
   
7. 
   Следователно, Божието Слово (в Писанието) има абсолютна власт за нас и е върховен критерий за истината.
   

От факта, че Бог е върховният Създател на небето и земята, от факта, че светът и историята са само това, което Неговият план постановява, от факта, че човекът е създание по Божия образ, трябва да заключим, че всяко познание, което човекът притежава, е получено от Бога, Който е начало на всяка истина и самият Той е първоначалната Истина. Нашето познание е отражение, възприемателно пресъздаване на първоначалното, абсолютно, съзидателно познание в Божия ум. Трябва да мислим Божиите мисли след Бога – както заявява първата точка по-горе. Когато човек потиска истината относно Бога, тогава неизбежно неговото мислене и тълкувателни действия ще бъдат насочени към заблуда и глупост (точка 2). В не може да има средно положение; човек или съзнателно започва с Бога в своите мисли, или не започва с Бога (точка 3). Следователно вярващите, които се опитват да поставят такава средна позиция, трябва или да загубят своята здрава основа, или в крайна сметка да работят от основата на невярващия (която въобще не е основа) – както е показано в точка 4. Самото естество на това какво означава да бъде, да ставаме и да живеем като християни, достатъчно показва, че вярващият трябва да приема истината на Божието Слово като първоначална презумпция и да се откаже от всякакви грешни претенции за самодостатъчност или неутралност (точка 5). Така човек бива изправен пред очевидния избор или да живее под Божията власт, или да не живее под нея (точка 6). Следователно, размишленията върху разграничението Създател/създание (с което започна този абзац) не могат да не ни доведат до заключението (точка 7), че гласът на Създателя е глас на абсолютна, неоспорима власт; Неговото Слово трябва да бъде стандартът, по който съдим всичко, и началната точка на нашето мислене. Това е неизбежното учение на Писанието (от което са извлечени горните точки).

Хората трябва да забележат, че когато Исус поучаваше, Той поучаваше със самосвидетелстващ авторитет, а не като някой, чиито мнения трябва да бъдат подкрепени с авторитета на други съображения или други хора (Матей 7:29). Следователно никой човек няма властта да поставя под съмнение словото на Христос. Ако човекът не приеме и не послуша думите на Христос, тогава той не само е глупак, който изгражда живота си върху гибелен пясък (Матей 7:26-27), но и ще бъде съден от същите тези думи на власт (Йоан 12:48-50). Божието Слово има върховен авторитет. “Горко на онзи, който се препира със Създателя си!” (Исая 45:9).

Стандартът, по който отсъждаме всички учения, трябва да бъде това Слово на авторитет от Бога (1 Йоан 4:11; Вт. 13:1-4): “При закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20). Ако откажете да се покорите презумптивно на Божието самосвидетелстващо, авторитетно Слово, тогава ще бъдете “раздвоен ум” и нестабилен във всичките си пътища, блъскан и тласкан от вятъра (Яков 1:5-8). Вместо да бъдете воден от “Вятъра” на Божия Дух, вие ще бъдете носен от всеки вятър на учение през измамата на хуманистичното мислене и хитростта на заблудата (Ефесяни 4:13-14). Следователно, ние трябва непоклатимо да се държим за изповедта на нашата християнска надежда (Евреи 10:23). Чуйте Божиите думи: “Аз Господ говоря правда, възвестявам правота” (Исая 45:19). От самото начало Неговото Слово трябва да бъде смятано за авторитетно вярно; човек не трябва да се колебае в това отношение. Божията истинност е върховният стандарт за нашите мисли: “Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив!” (Римляни 3:4).

Словото на Господа е себесвидетелстващо истинно и авторитетно. То е критерият, който трябва да използваме за съдене на всяко друго слово. Следователно, Божието Слово е неуязвимо. То трябва да бъде здравата скална основа на нашето мислене и живот (Матей 7:24-25). То е нашата презумптивна начална точка. Всяка наша логика трябва да бъде подчинена на Божието Слово, защото никой човек не е положение да отговаря срещу него (Римляни 9:20), и всеки, който спори с Бога, накрая ще се окаже без отговор (Йов 40:1-5). Това, което управлява нашите мисли, не трябва да бъдат променливите човешки мнения, а себесвидетелстващото, авторитетно, върховно истинно слово от Бога, защото “можеш ли да гърмиш с глас като Него?” (Йов 40:9).