Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Каменоделецът, който искал да стане слънце
| Не забравяй кой си Една лъвица изгубила новороденото си лъвче. То попаднало в стадо овце, които го приели като част от тях. Малкото лъвче израснало сред овцете. И повярвало, че е овца. Забелязвало, че е доста по-голямо от останалите и не прилича на никоя друга овца, но смятало, че проблемът е в него и вероятно се е родило уродливо. Възпитали го като тревопасно животно. Веднъж старият лъв попаднал на стадото овце, докато търсел храна. Не можел да повярва на очите си. Сред овцете се разхождал млад лъв. В цялото си великолепие! А овцете ни най-малко не се страхували от него. Старият лъв подгонил стадото. Лъвчето също побягнало. Накрая, лъвът успял да хване младия си наследник, а той се разплакал и го замолил: – Моля те, позволи ми да се върна при събратята си! Но старият лъв го повел към близкото езеро. Водата била гладка и кристално чиста, като огледало. Там той накарал младия лъв да види своето отражение в езерото и застанал до него. Това, което младият лъв видял, го накарало да нададе силен рев. Това бил първият път, в който извисявал мощния си глас. Защото знаел, че е овца. И нямал никакво съмнение в това. Старият лъв казал: – Аз направих, каквото трябваше. Вече ти показах кой си. Оттук нататък всичко зависи от теб. Ти ще избереш дали да бъдеш лъв или овца. Младият лъв се усмихнал и отвърнал: – Прости ми! Аз наистина бях забравил кой съм. Безкрайно съм ти благодарен, че ми припомни. Каменоделецът, който искал да стане слънце Живял някога един човек, който работел като каменоделец. Тежка и изнурителна била работата му – по цял ден превивал гръб под тежкия чук, с който разбивал камъните. Един горещ ден, когато слънцето безмилостно греело над каменоломната, човекът оставил чука на земята, погледнал към небето и казал: 72 – Господи, защо трябва да понасям тази тежка и неблагодарна работа и то под палещото слънце! Толкова искам да съм на неговото място, да имам неговото могъщество и сила, всички живи същества на земята да зависят от мен... Просто да си стоя високо в небето и да разпръсквам светлина и топлина. И изведнъж станало чудо. Молбата му била изпълнена. Каменоделецът се превърнал в слънце. Доволен и щастлив се настанил на синьото небе и започнал да изпълнява своята нова мисия – да разпръсква слънчеви лъчи навсякъде по земята. Не минало много време и слънцето се оказало отвсякъде заобиколено от големи тъмни облаци, които препречили пътя на неговите лъчи. – Не искам повече да съм слънце! – казал човекът, превърнал се в слънце. – За какво ми е могъществото на слънцето, след като едни обикновени облаци могат да ме засенчат! Искам да стана облак! Господ отново изпълнил желанието му. Изведнъж той се превърнал в облак, който започнал да обикаля по света, поливал земята с дъжд и винаги, когато му се удавала възможност, заставал на пътя на слънцето. Така се чувствал по-велик и могъщ от слънцето. Но един ден щастието му отново било помрачено. Появил се силен вятър, който го разпръснал на малки късчета. И отново каменоделецът, който станал слънце, а после облак, променил желанието си: – Искам да съм вятърът! Той е най-могъщ и силен, щом за секунди може да унищожи облака! И ето, че отново била чута молбата му. Той на мига се превърнал във вятър. Носил се надлъж и шир по земята и небето, бушувал, извивал клоните на дърветата, разпръсвал непокорните облаци и се чувствал щастлив. Но един ден на пътя му се изпречила огромна скала. Почувствал се безсилен да се пребори с нея. Тя стояла силна и непоклатима и не помръдвала, колкото и силно да духал вятърът. – О, какъв е смисълът да бъда могъщият вятър, щом не мога да се преборя с една скала. Искам да бъда скала! И това желание се изпълнило и вятърът се превърнал в скала. Здрава и непоклатима. Най-накрая човекът бил доволен и горд със себе си. Вече се чувствал непобедим и могъщ. Докато един ден усетил силни удари върху снагата си. Един каменоделец удрял със своя чук в основата на скалата и я разбивал на малки късчета. Тогава нещастната скала се обърнала към небето и извикала: – Господи, моля те, превърни ме в каменоделец! |