Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Епилог Точно попадение
| Ослепеният Живял някога един лихвар. Той имал страшно много пари, но ден и нощ мечтаел да притежава голям и тежък слитък злато. Каквото и да правел, пред очите му все проблясвало златото. Един ден, минавайки покрай най-големия златарски магазин, лихварят видял на витрината голям слитък злато. Когато влязъл и се приближил до златото, той се вторачил в него, главата му се завъртяла, очите му заблестели. Бил като омагьосан. И изведнъж той взел слитъка, сложил го в пазвата си и бавно се отправил към изхода на магазина. Естествено кражбата му не останала незабелязана и още преди да е направил няколко крачки на улицата, го хванали, взели му златото и го попитали: – Ти сляп ли си? Нима не видя, че магазинът е пълен с хора? Как изобщо ти мина през ума, че е възможно да откраднеш незабелязано това парче злато? Лихварят се огледал учудено и сякаш излизайки от някакъв сън, едва промълвил: – Не, никого не видях. Виждах златото, само златото... – Той наистина е безумец! – казал собственикът на магазина. – Как е възможно да не види хората, които стоят до него? – Не се учудвайте – отбелязал един старец. – За ослепените от златото, хората спират да съществуват. Учителят обучавал своите ученици с помощта на притчи и разкази. Те харесвали неговите истории, но понякога скучаели и искали да чуят нещо по-сериозно. На което той им отговарял: – Притчата е най-краткото разстояние между Истината и човека. Най- важната истина можете да откриете с помощта на един прост разказ, както загубена златна монета можете да откриете на светлината на най- евтината свещ. 146 Епилог Точно попадение Имало един мъдрец, който бил толкова прочут с великата си мъдрост, че хора от различни краища се стичали при него за съвет. Той изслушвал всички, а после в отговор на техните въпроси им разказвал някаква поучителна история. За всеки въпрос и проблем на хората той имал мъдра история, която била толкова поучителна, че търсещите съвет веднага получавали просветление и успешно намирали решение на всичките си проблеми. Учениците на мъдреца се възхищавали на умението му и се опитвали да овладеят това изкуство, но не им се удавало. Веднъж един от най-упоритите му ученици за пореден път попитал мъдреца: – Учителю, кажете ми как успявате винаги да намерите точно тази история, която подхожда за човека, който се е обърнал към Вас за помощ? – Добре – казал учителят, – сега и на теб ще разкажа една история. Имало някога могъща страна, която се управлявала от млад владетел. Той се грижел добре за поданиците си, а в свободното си време повече от всичко обичал да стреля с лък. Бил толкова добър стрелец, че никой в страната не можел да го надмине по умения и точност. Освен това владетелят обичал да пътешества из страната и често се предрешвал като обикновен странник, така че никой да не може да го разпознае. Веднъж по време на своето пътешествие той замръкнал в малко селище. Пренощувал в една странноприемница, а на сутринта, излизайки навън, младият владетел видял нещо, което го изумило. Всички стени били осеяни със стрели. Но по-интересното било, че всички стрели били точно в центъра на мишените. Нямало нито един пропуск! 147 Веднага се поинтересувал кой е стрелецът, постигнал такова съвър- шенство. Нима имало по-добър от него?! – Кой е този изкусен стрелец? – попитал владетелят. – Искам непременно да се запозная с него. – О, какъв стрелец... – отговорил стопанинът. – Това е едно малко момче, синът на моя коняр. Още повече се удивил владетелят. Как е възможно едно малко момче да стреля по-добре от него – най-добрият стрелец в цялата страна?! Намерил момчето и обръщайки се към него с огромно уважение, го помолил да му демонстрира своето майсторство. А момчето взело лъка, опънало тетивата и без изобщо да се прицелва пуснало една стрела, която се забила в стената. Тогава взело парче въглен и очертало около стрелата кръговете на мишената. Стрелата, естествено, била точно в центъра. |