Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Царската везна
| Златните тухли Имало един търговец. Вървяла му търговията, припечелвал добре. И тъй като живеел икономично, му оставали много пари. Голямата страст на търговеца било златото. Затова с всички спечелени и спестени пари той веднага купувал слитъци злато. Колкото повече злато купувал, толкова повече му се услаждало. Годините минавали и търговецът натрупал много голямо количество златни слитъци. Подреждал ги в мазето си и всяка вечер слизал там да се любува на своето съкровище. А колко красиво било неговото злато! И как блестяло само! Един ден обаче го сполетяла беда. Влезли крадци в дома му и задигнали цялото злато. До последния слитък! Търговецът толкова се разстроил, че едва не полудял от мъка. Неговото безценно златно съкровище, което трупал толкова години, с толкова труд и любов, вече го нямало... Започнал да плаче от мъка и отчаяние. Минал в този момент един съсед и го видял как горко ридае. – Какво се е случило, съседе? Защо плачеш така неутешимо? Някой близък човек ли си загубил? – попитал разтревоженият съсед. – Откраднаха всичките ми златни слитъци, всичко, което спечелих за толкова години труд и лишения – през сълзи отговорил нещастният търговец. – Но нали тези златни слитъци просто стояха подредени в мазето ти. Ти никога не ги използва за нещо полезно, а и не би похарчил това богатство. Ти просто им се любуваше. Не се разстройвай. Сега ще ти донеса няколко тухлички, ще ги увием с блестяща, лъскава хартия и ще ги подредим на същото място, където стояха слитъците. Така отново ще можеш да им се любуваш всяка вечер. Точно както и преди. Ползата от истинското и фалшивото богатство ще бъде еднаква. 144 Царската везна Имало някога едно царство. Земите му били плодородни, хазната била пълна, а хората живеели доволно и богато. Владетелят на царството бил щедър и справедлив. Когато се родил първородният му син, царят бил толкова щастлив, че решил да направи специално благодеяние на подани- ците си – такова, че да се помни дълго денят на раждането на престоло- наследника. Сложил той една везна на градския площад и наредил на царските пратеници да разгласят из царството, че в този ден всеки ще получи дар от владетеля. Условието било всеки да донесе по нещо, да го сложи в едното блюдо на везната и колкото тежи, толкова злато ще получи. Зарадвали се хората, разтичали се и започнали да се трупат на площада пред везната. Носели най-различни неща, къде по-тежки, къде по-леки – кой каквото имал, поставяли ги на везната, а царят слагал злато от другата страна, докато двете блюда се изравнели. По някое време дошла една дрипава старица, която видно не носела нищо със себе си. Застанала и тя пред везната, отворила шепата си и пуснала в нея някаква малка костица. – Много си скромна, добра жено! – казал царят. – Нямаше ли нещо по- голямо, което да донесеш? За тази костица почти нищо няма да получиш. – Е, това донесох, господарю – отвърнала жената. – Пък нека да видим колко тежи. Сложили една дребна златна монета в другото блюдо на везната. Но тя не помръднала. Всички се учудили, но добавили още една. Везната продължавала да стои неподвижно. Сложили още една, още една, изсипвали цели торби със злато... Везната сякаш била залепнала. Изнесли от хазната купища злато и започнали да го трупат на везната, но резултатът бил същият. Везната не мърдала. Сякаш малката костица тежала тонове. Царят и неговите съветници гледали в недоумение и не можели да повярват на очите си. Това била някаква магия! – Какво е това чудо, жено? Каква е тази костица, че тежи толкова много? – накрая попитал царят. – Изглежда, че цялoто ми богатство няма да стигне за нея. – Това е костица от човешкото око! То е ненаситно, господарю – казала старицата. – Колкото и злато да сложиш срещу него, все му е малко. Едва когато човек умре и отиде в земята, изчезва и алчността му. Една шепа пръст му трябва само... 145 И като казала това, старицата се навела, взела една шепа пръст от земята и я хвърлила върху блюдото с костицата. Тогава и везната се наклонила обратно. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|