Визия за България въз основа Визията за устойчива енергетика на инфорсе: Информационна справка



страница2/3
Дата07.02.2017
Размер0.75 Mb.
#14421
1   2   3

2.4. Енергия от биомаса



  1. 2.4.1. Твърда биомаса

Потенциалът на твърдата биомаса се състои от дървесина и слама на разположение за енергийни цели. Освен това има възможности за производство на био-гориво за транспорт, биогаз и енергийни култури. Всички те са разгледани отделно по-долу.


В България отпадъци почти не се използват за енергия, а използваната биомаса е на практика дървесина, най-вече дърва за огрев. Наблюдава се постоянно увеличение на използването на биомаса и отпадъци за енергия, както показва следната таблицата20:


Биомаса и твърди битови отпадъци в България

година

1994

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

хиляди тона петролен еквивалент (Ktoe)

171

219

250

251

412

406

550

547

643

691

737

743

Днес дървесината вече се използва в голяма степен, най-вече за отопление на домове. От 23 PJ (6,4 TWh) през 2000 г., използването на дървесина за отопление се е увеличило до 31 PJ  (8,7 TWh) през 2005 г.21 Според същата официална оценка, потенциалът е 46 PJ. Тенденцията от 2000-2005 г. се очаква да продължи до 2010 г., когато използването ще бъде 39 PJ. Очаква се 100% потенциал да се използва през 2020 г.


Графика: Биомаса – инсталиран капацитет в MWh, 200622:

В България има 4,1 милиона хектара гори.


През 2006 отпадната дървесина от горското стопанство е 7,2 милиона кубични метра, от които са оползотворени 6 млн. m3, включително 3,4 милиона кубични метра дърва за огрев. Отпадната дървесина от горското стопанство се е увеличила с 36% спрямо 2002 г.


Горски фонд 2006

Отпадна дървесина

млн. m3


Дърва за огрев

млн. m3


Друга употреба млн. m3

За енергия

млн. m3


Енергийно съдържаниеMWh/m3

Енергиен потенциал

PJ


Иглолистни

2,78

0,48

1,65

1,22

2,5

11,0

Широколистни

4,44

2,93

0,93

3,45

3,4

42,3

Общо
















53,2

Оценката на енергийния потенциал се основа на статистика за горите от 2006 г. Включено е, че половината от понастоящем неизползванaта отпадна дървесина е подходяща за производство на енергия и че 25% от тази, която е "използвана за друго", се използва за енергия, като например изрезки от производството на дървен материал.


Селскостопански остатъчни продукти, които могат да служат за енергия, вклюват главно сламата от ечемик и пшеница, но и окастрените клони от овощни дървета, сламата от царевица и др. Днес част от тях се изгарят на полето, а промяната на тази практика към събиране обещава ползи за околната среда.




Слама от зърнени култури, 2006

Зърно (млн. тона)

Слама (млн. тона)

50% за енергия

(млн. тона)



Енергия (PJ)

Пшеница

3,3

4,29

2,15

31,7

Ечемик

0,55

0,44

0,22

3,2

Общо










34,9

Таблица: Енергийният потенциал от слама в България, въз основа на данните за зърнопроизводството от 2006 г., стандартните цифри за добив на слама (1,3 от зърното за пшеницата и 0,8 за ечемика) и предположението, че 50% от сламата може да бъде използвана за добив на енергия.


Ако се включи енергийната употреба на част от сламата от царевица и слънчоглед, потенциалът може да се увеличи до около 40-45 PJ. Допълнителен по-малък потенциал може да дойде и от подрязването на лози и плодни дървета.
От 2003 г. насам култивираните площи са по-малко от преди. Ако например вземем за база реколтата от 2002 г., потенциалът би бил с 20% по-висок.
Средносрочният икономичен потенциал за инсталации за биомаса официално се оценява на равен на отоплителни станции с общ капацитет от 372 мегавата23.
Официалният предварителен потенциал за електричество от биомаса достига 1015 гигаватчаса24:

  • 2010: 5,894 TWh

  • 2015: 8,014 TWh

Таблица: Потенциал – биомаса, България25:



Биомаса

Потенциал

Общ

Неоползотворен




ktoe

ktoe

%

Дървесина

1110 (46 PJ)

510

46

Отпадъци от индустриалния сектор

77

23

30

Селскостопански отпадъци - растителни

1000

1000

100

Селскостопански отпадъци - животински

320

320

100

Подземен газ

68

68

100

Рапично масло и отпадъчни мазнини

117

117

100


ОБЩО
От което твърда биомаса
От което биогаз

2692
2187 (91 PJ)


437 (18 PJ)

2038
1533


(64 PJ)

76



Теоретичен потенциал на биомасата по региони26:


Регион

Селскостопански

и биологичен отпадък


Индустриален и дървен отпадък

Градски твърд отпадък

Дърва за отопление

Естествени влакна

Селскостопански течни отпадъци

Хартия

ОБЩО за региона




TJ/година

TJ/год

TJ/год

TJ/год

TJ/год

TJ/год

TJ/год

TJ/год

Северозападен, Видин


4310

6,7

666,4

633,7

1,6

919,3

0,6

6537.9

Централно-северен, Русе


17710

190,5

3202

1190

42,2

2462

69,5

24865,7

Североизточен,Варна


25513

64

1493

1785

2,3

2551

2,7

31410,25

Югоизточен, Бургас


10819

26,2

781,2

1328




1413

9

14376,6

Централно-южен, Пловдив


15138

113,6

3679

2146

12,1

2768

189,5

24046,5

Югозападен, София


3630

32,8

2776

1326

21,6

1268

26,4

9080,1

ОБЩО


77118

433,8

12598

8408

79,8

11382

297,7

110317,1

Енергиен потенциал на биомасата по региони27:




Регион

Общо за региона


Общо за региона





TJ/година

KWh/год

Северозападен, Видин


6537,9

1816,229

Централно-северен, Русе


24865,7

6907,691

Североизточен,Варна


31410,25

8725,767

Югоизточен, Бургас


14376,6

3993,819

Централно-южен, Пловдив


24046,5

6680,118

Югозападен, София


9080,1

2522,452


ОБЩО


110317,1

30646,08

Налице е потенциал за слама и други селскостопански остатъчни суровини за енергийно потребление в България, въпреки че този източник не се използва днес. Общото производство на енергия от него е 42 PJ (1 млн. тона петролен еквивалент) според горната фициална оценка. Това се приема за технически потенциал за енергийно оползотворяване на сламата.


Днес в България сламата почти не се използва за енергия. Не се очаква това да се промени преди 2010 г., а визията предвижда пълният потенциал от 42 PJ да бъде оползотворен през 2020 г.
С това общият потенциал на твърдата биомаса е 88 PJ, което комбинира 46 PJ от дървесина и 42 PJ от слама и други остатъчни суровини от селското стопанство.


  1. 2.4.2. Течно биогориво

Налице е потенциал за производство на течни биогорива. Производството на биогорива е стартирано, а площите за маслодайни култури, различни от слънчоглед (основно рапично семе), са се увеличили силно 2005-2006 г., за да покрият 22 000 хектара (от 13 хиляди хектара през 2005 г.), но нивото е все още ниско.


Използване на течно биогориво не е включено в тази визия, заради ниското му ниво на ефективност28 и възможните му неблагоприятни ефекти. Възможно ще е някои от земите, предложени за производство на енергийни култури, да се използват за маслодайни култури, но трябва да бъде преценено въздействието върху околната среда, тъй както маслодайните растения обикновено се нуждаят от повече торове и пестициди от енергийните култури за твърда биомаса.


  1. 2.4.3. Биогаз

Официален средносрочен икономичен потенциал — инсталации за биогаз и природен газ29:



  • Предвидени инвестиционни разходи в милиони щатски долари: 251,96;

  • Общ енергиен капацитет в MWh: 244.26

  • Общ топлинен капацитет в MWh: 125,98 .

Предварителен потенциал — биогаз (в GWh)30:



  • 2010: 57,84;

  • 2015: 1,764 (6 PJ).

За потенциала на биогаза (от отпадни води, селскостопанство и т.н.) е използвана горната официална цифра от 13 PJ (0,32 Mtoe) за биогаз от животински (стопански) тор и 3 PJ за биогаз от подземен газs, общо 16 PJ. Към потенциала за биогаз се добавя официалният потенциал на отпадъчните мазнини и рапичното масло от 5 PJ (0,117 Mtoe). Използването на отпадъчни мазнини в инсталации за биогаз може да подобри процеса в сравнение с употребата на „чист” животински тор. Тогава общият потенциал става 21 PJ, от които 20% (4 PJ) се считат за използвани за собствена консумация в инсталациите за биогаз, кето оставя 17 PJ за енергийно потребление.


Когато не се практикува изгаряне на отпадъците, както е в България, за предпочитане е органичната част от отпадъците да се третира отделно, за да се избегне образуването на метан в сметищата. Тези отделени отпадъци могат да допринесат допълнителен потенциал на биогаза, но не са включени в настоящата оценка.
В рамките на тази визия, биогазът се очаква да бъде използван за централи с комбинирано производство на отоплителна и електрическа енергия и в по-малка степен за транспорт в селското стопанство и строителството.
Очакваме стартирането на мащабно изграждане да започне след 2010 г. и потенциалът за биогаз да е напълно усвоен до 2030 г.


  1. 2.4.4. Енергийни култури

Потенциалът за енергийните култури зависи от излишъка на земеделска земя. Според статистиката, през 2006 г. има 0,43 млн. хектара угари плюс 0,519 млн. хектара необработвани земеделски земи. Счита се, че поне половината от тази земя може да се използва за енергийни цели, т.е. 4,2 млн. хектара (4200 кв.км).


Очакваме развитието на отглеждането на култури за енергийни цели да започне през 2020 г. и 35% от потенциала(1500 км2) да бъде усвоен до 2030 г. и по-късно. Очаква се засажденията да бъдат местни Европейския дървесни видове, които могат да дават добив в размер до 15 тона сухо вещество на хектар. В тази оценка се използва средна стойност от 9 тона на хектар.



  1. 2.5. Геотермална енергия

Икономичен потенциал — геотермална енергия31:



  • Стойност, TJ/година: 9,261;

  • Дял %: 10.6.

Средносрочен икономичен потенциал — геотермална енергия32:



  • Предвидена цена на инвестициите в милиони щатски долара: 393,22;

  • Общ топлинен капацитет в MWh: 786,44, или 14 PJ енергия при 5000 часа/година оползотворяване.

Предварителен потенциал — геотермална енергия, в гигаватчаса (GWh)33:



  • 2010: 408 (1.5 PJ);

  • 2015: 3,145 (11 PJ).

Теоретичен потенциал — геотермална енергия, по региони34:

Регион

Геотермална енергия





TJ/година


MWh


toe/година


Северозападен, Видин


260

8,3

6 190

Централно-северен, Русе


2 213

70,2

52 690

Североизточен, Варна


3 996

126,7

91 142

Югоизточен, Бургас


453

14,4

10 786

Централно-южен, Пловдив


3 277

103,8

87 072

Югозападен, София


3 657

115,9

87 072


ОБЩО


13 856

439,3

325 903

Според горната официална средносрочна оценка, в големи части на България съществува възможност за добив на геотермална топлоенергия от дълбоки водни слоеве с енергиен потенциал от около 14 PJ. Този потенциал може да се използва за отопление.

Очакваме 35% от този потенциал да се използва през 2020 г. за районно отопление, а употребата да нарастне до 65% през 2030 г. Геотермалната енергия може да бъде полезна също и при търсене на отоплителна енергия за ниско затопляне в промишлеността, но това не е включено в тази визия.
Карта: Теоретичен потенциал — геотермална енергия, по региони35:



  1. 2.6. Хидроенергия

Основно производство на хидроенергия (1 000 тона петролен еквивалент): 230 през 2000 г. и 373 през 2005 г.36:




Хидроенергия в България

Година

1994

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

Ktoe

70

151

232

238

266

237

230

149

189

260

272

373

Икономичен потенциал — малки хидроенергийни инсталации37:



  • Стойност, TJ/година: 1,992;

  • Дял, %: 2,3.

Средносрочен икономичен потенциал — малки и средни водноелектрически станции до 10 MWh38:



  • Предвидена инвестиционна стойност в милиони щатски долара: 151,77 ;

  • Общ енергиен капацитет в MWh: 101,18.

Предварителен потенциал — хидроенергия, в гигаватчаса (GWh)39:



  • 2010: 2,813;

  • 2015: 3,248 .

Теоретичен потенциал — хидроенергия (мини-ВЕЦ) по региони40:




Регион

Хидроенергия – теоретичен потенциал





GWh/година


ktoe


GWh/година41


MWh

Северозападен, Видин


356

28,48

196

62

Централно-северен, Русе


274

21,92

158,3

50

Североизточен, Варна


25

2

12,6

4

Югоизточен, Бургас


139

11,12

75,8

24

Централно-южен, Пловдив


273

21,84

120

38

Югозападен, София


460

36,8

192,8

61


ОБЩО


1 527

122,16

755,5

250

Производството на хидроенергия е 9,6 PJ (2,7 TWh) през 2000 г. и 15,6 PJ (4,3 TWh) през 2005 г.4243 Това се дължи не на мащабно изграждане на нови водни мощности, а е резултат от годишни вариации в производството на хидроенергия. Потенциалът за допълнителна хидроенергия по малките реки се оценява на 2 PJ (горе). Освен това, има обсъждания на водноелектрически язовири по големите реки. В тази визия не сме включили разработването на ВЕЦ по големите реки от екологични съображения; също така не сме включили твърде малкия потенциал по малките реки. Затова във визията включваме само продължаващата експлоатация на съществуващите мощности за хидроенергия. Конкретната цифра е средно аритметичното количество от последните три години (4,34 TWh през 2005 г., 4,50 TWh през 2006 г. и 2,45 TWh през 2007 г.), тоест 3,8 TWh или 13,5 PJ.


3.Потенциал за енергийна ефективност



  1. 3.1. Коефициент 4 за повишаване на енергийната ефективност

Визията използва откритието, че ефективността може да бъде умножена с коефициент 4 до10 чрез употребата на вече налични технологии. Това е доказано възможно за западно европейските сектори на енергийна консумация44. Въпреки, че увеличаването на ефективността е финансово изгоднo, тo няма да се случи от само себе си, тъй като по ред причини вземащите решения, например дизайнерите и производителите на оборудване, нямат за цел доставянето и инсталирането на енергийно ефективни продукти. Повишаването на ефективността може да бъде измерено като спад в конкретното количество енергия, използвано за предоставяне на определена енергийна услуга (отопляване на етажна площ, брой превозени хора или количество стоки, обем на промишлено производство, употреба на електроуреди и т.н.).


Енергийната ефективност на транспорт, електроуреди, промишлено производство, строителство, транспортни средства и оборудване, които консумират енергия, ще претърпи няколко промени за 45-те години, които покрива тази визия. Не съществуват технически ограничения за умножаване на ефективността с коефициент 4 или повече. Визията включва следното увеличаване на ефективността за индустриални уреди (топлоенергия, горива и електроенергия), електричество и товарен пътен транспорт за постигане на увеличаване на ефективността с коефициент 4 между 2000-2050 г.:


  • 2000 – 2010: общо 5% (10% за товарния пътен транспорт, консумацията на електричество в домовете и офисите, и промишлеността);

  • 2010-2020: 2% на година (по-малко за товарния пътен транспорт, консумацията на електричество в домовете и офисите, и промишлеността);

  • 2020-2030: 3% на година;

  • 2030-2040: 4% на година;

  • 2040-2050: 4% на година;

Нарастващото използване на климатици ненужно увеличава търсенето на енергия в домовете. Макар покачването на летните температури да изисква действия за намаляване на вътрешните температури, съществуват много много по-енергийно ефективни начини това да бъде постигнато, отколкото настоящото използване на климатици. На първо място, търсенето на охлаждане може да се намали в значителна степен чрез засенчване на слънчевата светлина пред прозорците през топлата част от годината чрез дървета, които имат охлаждащ ефект, а през по-голяма част от годината и чрез проветряване през нощта.


После, търсенето на охлаждане може да бъде удовлетворено с най-енергийно ефективните климатични системи, включително по-големи системи за по-големите къщи. Комбинирани, тези мерки могат да намалят търсенето на електричество за климатици с коефициент 4 или повече. Освен това може да се помисли и за охлаждане посредством земята, за активно слънчево охлаждане и за районни охладителни системи за по-гъстонаселените градове. Едно силно увеличаване на ефективността на консумацията на електроенергия изисква мерки за намаляване на търсенето на охлаждане и за увеличаване на енергийната ефективност на употребата на климатици.
В жилищния сектор и сектора на услугите също има значително потребление на електричество за отопление. Постепенната му замяна с отопление чрез слънчева енергия и други форми на отопление също е част от пътя към по-ефективната употреба на електричество в тези сектори.
Осъществяването на ефективност в пътнотранспортния сектор ще изисква технологично преминаване от сегашните двигатели с вътрешно горене с ефективност 15-20% към водородни горивни клетки с ефективност над 60% и електрически превозни средства с около 80% ефективност, в това число загубите по време на цикъла на зареждане на батериите. Допълнително се очаква прилагането на технологии, които да усвояват спирачната енергия на превозните средства.
За селското стопанство, строителството, железопътния и водния транспорт са предвидени следните повишения на ефективността до 2050 г.: 

  • 40% за селското стопанство;

  • 50% за строителството;

  • 65% за железопътния транспорт (частично постигната с допълнителна електрификация);

  • и 25% за навигацията. 

За ефективността в тези сектори, също така, началото се очаква да бъде бавно: 5% увеличение между 2000-2010 г. за селското стопанство и строителството и 0% за железопътния транспорт и навигацията.


  1. 3.2. Ефективност на отоплението

В България потреблението на отоплителна енергия и гориво в жилищата се увеличава от 2000 г. насам:




Отоплителна енергия и гориво за домакинствата

2000

2005

Покачване на потреблението

Твърди изкопаеми горива (въглища и др.), PJ







27 %

Петролни продукти, PJ







45 %

Природен газ, PJ







7 135 %

Твърда биомаса, PJ







19 %

Районно отопление, PJ







-14 %

Общо, PJ







8 %

От таблицата се вижда голямо нарастване на потреблението на енергия. Това може отчасти да се обясни с намаляването на използването на районно отопление и замяната му с отопление с въглища и дърва, което дава значителни загуби в бойлерите. Това може да обясни около половината от увеличението, а останалото може да се дължи на новото строителство, което увеличава отопляемата площ. Възможно е също така да се покачват нивата на отопление.


Жилищната статистика показва повишено строителство на нови жилищни единици до 2006 г.45:





2002

2003

2004

2005

2006

2007

Обща жилищна площ (млн. кв.м.) в края на годината

234,46

234,98

235,65

236,59

237,64

239,12

Повишение (млн. m2)




0,52

0,67

0,94

1,05

1,48

Повишение (%)




0,22%

0,29%

0,40%

0,44%

0,62%

Нови построени жилища (млн. m2)

0,56

0,56

0,73

0,99

1,09



Едно сравнение на енергийното търсене и увеличаването на жилищната площ ясно показва, че тенденцията в общото енергийно потребление на квадратен метър е към липса на подобрение в енергийната ефективност. Конкретният разход на енергия за отопление на отопляваната жилищна площ се изчислява като от общата жилищна площ се извади половината от 22% "общи/сервизни помещения", които влизат в статистиката за обща полезна жилищна площ (това включва и отоплявани и неотоплявани стаи: пространства под 4 кв. м., коридори, вестибюли, бани, сухи помещения, перални и балкони).


За 2005 г. конкретната консумация на енергия може да бъде изчислена на средно 73 kWh/m2. Това конкретно търсене на енергия за отопление е ниско в сравнение със средното за ЕС. Една от причините за това по-ниско търсене на енергия за отоплителни нужди е мекия климат в някои части на България: южните части и черноморието. Други обяснения могат да бъдат употребата на електроуреди за отопление, които не са включени в горната статистика, или ниски нива на отопление.
За тази визия приемаме, че спадът в конкретното търсене на енергия за отоплителни нужди, включително производството на топла вода, е 1,5% на година между 2010 и 2050 г. Тогава потреблението, включително това на топла вода, ще бъде 55% от нивото през 2000 г. Това може да бъде постигнато чрез изисквания за строителни материали и обновяване, подобно на западноевропейските страни.
В допълнение към търсенето на отоплителна енергия, съществува и нарастващо търсене на охлаждане, което се разисква по-горе във връзка с ефективността на електропотреблението.
Сравнено с 2000 г., това показва следното относно конкретното търсене на отоплителна енергия спрямо ефикасността на топлинните системи на сградите:






Конкретно търсене на енергия за отоплителни цели:

2000

100%

2010

100 %

2020

86 %

2030

74 %

2040

64%

2050

55 %

За сектора на услугите предполагаме същото развитие като за жилищния сектор: без увеличение на ефективността през 2000-2010 г., а след това ръст с по 1,5% на година.


3.3. Ефективност на енергийните доставки
Относно енергийните доставки, очакваме увеличение на конверсионната ефективност в топлоенергийния и електроенергийния сектор, което води до спад в средната загуба на мощност и до изграждане на централи за комбинирано производство на електрическа и отоплителна енергия (CHP).
На база на статистики на Международната агенция по енергетика (IEA), може да се пресметне ефикасността на енергийните централи в България за 2000 г. по източници46:


Енергийна ефикасност, включително собственото потребление, 2000 г.

Въглища

Петрол

Природен газ

Атомни

Електроцентрала / Електр. ефикасност

29%

32%

30%

33%

Комбинирана централа CHP / Електр. ефикасност

19%

34%

20%




Комбинирана централа CHP / Обща ефикасност

58%

46%

56%




Топлоцентрала / ефикасност

92%

82%

86%



Ефикасностите за 2005 г. въз основа на данни на IEA почти не показват промяна и оценката е, че те ще се повишат много малко до 2010 г., като замяната на единица лигнитна централа добавя около 1,6% ефективност към тази на топлоцентралите. След 2010 г., с реконструкцията на елекроцентралите и изграждането на нови централи на основа биомаса се очаква голям скок в ефикасността на енергийните централи.


В тази визия използваме следните ефикасности за енергийните централи:


Ефикасност на комбинирана централа за електрическа и отоплителна енергия CHP

2010

2020

2030

2040 и след това

Електрическа

15,5%/31,7*


40%/33%*


43%


44%/55%*

Отоплителна

37%


35%


35%


35%/0*

Общо

60%


75%


78%


79%/55%*

* Цифрите се отнасят само за електроцентрали, а за 2010 и 2020 включително и за АЕЦ Козлодуй.

Електрическата ефикасност се изчислява на база на данни за ефикасността на енергийните централи, използвани при планирането на нови централи в Дания47, като намалените стойности се дължат на само частичното заместване на енергийните централи. Това са датските данни за енергийна ефикасност:




Ефикасност на енергийните централи, нови централи*


2010

2020 и по-късно

Газово захранване, комбиниран цикъл, 100 – 400 MWh

Електрическа (при 100% натоварване)

58-62% (не се произвежда отоплителна енергия)

53-58% (напълно загряване)

6% по-ниска при 50% натоварване


59-64% (не се произвежда отоплителна енергия)

54-60% (напълно загряване)

6% по-ниска при 50% натоварване


Обща (при напълно загряване)

90%

91%

Газово захранване, комбиниран цикъл, 10 – 100 MWh

Електрическа (при напълно загряване)

47-55% (100% натоварване)

48-56% (100% натоварване)

Обща (при напълно загряване)

90%

91%

Газов двигател 1-5 MWh

Електрическа

41-44% (100% натоварване)

като 2010

Обща

88-96%

като 2010

Голяма парно-турбинна централа, захранвана от биомаса, 400 MWh

Електрическа

46,5% (100% натоварване)

2,5% по-ниска при 50% натоварване



48,5% (100% load)

2,5% по-ниска при 50% натоварване



Обща

90%

като 2010

Захранвана със слама парна турбина, 5-15 MWh**

Електрическа

29-30% при повече от75% натоварване

като 2010

Обща

90%

като 2010

Газификация на дървесина, 1-20 MWh

Електрическа

35-40%

5% по-ниска при 50% натоварване



37-45%

0-5% по-ниска при 50% натоварване



Обща

103%***

103%***

* Нетна ефикасност, коригирана за собственото потребление.

* * По-големите инсталации имат по-висока ефикасност.

* * * При кондензиране с flue gas.


Електрическата ефикасност на централите с комбинирано производство (CHP) през 2020 г. (40%) може да бъде достигната чрез CHP с комбинация от газови двигатели за производство на биогаз, други малки CHP (41-44% ефикасност), газификация на дървесина (35-40%), CHP задвижвани от едра биомаса и изкопаеми горива48 (44-46% ефикасност), както и някои по-стари енергоцентрали, захранвани от изкопаеми горива, и по-малки енергоцентрали, захранвани от дървесина и слама (с по-ниска ефикасност).


Също така, очаква се да се повиши ефективността на електрическата мрежа. През 2000 г. загубите са 26% от потреблението (равно на 15% от производството на енергия), но през 2005 г. те спадат до 19% от потреблението (11% от производството). Предполагаме, че нивото на загуби от 2005 г. ще продължи до 2010 г. и след това ще спадне до 15% от потреблението (8% от производството49) до 2020 г. Това включва загубите при експлоатацията на помпено съхранителни станции в размер на 1% от производството на електроенергия, които се очаква да продължат. От повече от десет години насам обичайните загуби в електрическите мрежи в Западна Европа като процент от производството са около 7% (без загубите в помпено съхранителни станции).
Загубите в топлоснабдителната мрежа в България за 2000 г. са в рамер на 20% от потреблението и спадат до 15% през 2005 г.50 Очакваме това ниво да остане постоянно в бъдеще.

Визията предвижда поетапно спиране на производството на ядрена енергия със затварянето на блокове в АЕЦ Козлодуй през 2006 г. Останалите два блока се затварят през 2025 г. Не се включва изграждането на нови съоръжения за ядрена енергия.


4. Търсене на енергийни услуги



  1. 4.1. Потребление на отоплителна енергия и гориво

Настоящият модел не предполага автоматична връзка между икономическо развитие (БВП) и консумация на енергия. Вместо това, в него са включени фактори на очакван растеж на енергийната консумация, като отоплявана етажна площ, транспорт и обем, а не стойност, на производството. Тези движещи фактори се определят като видове търсене на енергийни услуги.

Търсенето на енергийни услуги (отоплявана етажна площ, транспорт и т.н.) се очаква да нараства по следния начин:
Отоплителна енергия (районно отопление и горива) за домакинствата:

Според жилищната статистиката, жилищната площ нараства с 0,22-0,65% на година от 2002 г. насам. През 2007-2009 г. има строителен бум, най-вече заради чуждестранни инвестиции, така че растежът до 0,65%/година не се очаква да продължи. Докато увеличението е все още 0,65% за 2009 г., заявената площ в подадени разрешителни за строеж спада драматично с 2/3 между 2007-2010 г.


Според статистиката, общото увличение между 2000-2010 г. се оценява на 4%.


Този темп се очаква да продължи до 2050 г. Това ще даде следните площи спрямо 2000 г.:





Жилищна площ

2000

100%

2010

104%

2020

108%

2030

113%

2040

118%

2050

124%

В жилищното отопление се предвижда степен на преминаване от районно отопление към биомаса и изкопаеми горива (предимно въглища и различни брикети, като потреблението на газ се увеличава бързо на много ниско ниво). От 2000 г. до 2005 г. биомасата заменя районното отопление като най-големият източник на отоплителна енергия в България.



Отоплителна енергия в сектора на услугите:
Между 2004-2010 г. площта в сектора на услугите се е увеличила два пъти по-бързо от площта на жилищата. Тенденцията се очаква да продължи до 2050 г. Спрямо 2000 г., това би дало следната площ:





Обща площ за целите на сектора на услугите

2000

100%

2010

108%

2020

116%

2030

126%

2040

136%

2050

148%

Търсенето на отоплителна енергия и гориво в сектора на услугите (обществени и частни) се е увеличило по-бързо от търсенето на отоплителна енергия за жилищата, както показва долната таблица:




Отоплителна енергия и гориво, сектор на услугите

2000

2005

тенденция

Твърди горива (въглища и др.)

0,0

0,3

0%

Петролни продуки

4,0

1,3

-67%

Природен газ

0,5

1,8

243%

Твърда биомаса

0,4

0,6

44%

Районно отопление

4,0

6,9

72%

ОБЩО

8,9

10,8

21%

Не се очаква увеличение в ефективността, така че увеличението на потреблението на енергия отразява увеличението на отопляваната етажната площ.


Строителството на сгради за сектора на услугите включва туристическия сектор, който е в бум от 2000 г. насам. Този бум продължава след 2005 г., затова предполагаме увеличаване на застроената площ с 42% между 2000-2010 г. Има признаци, че този бум е към края си, затова очакваме бъдещият растеж да бъде по-малко интензивен. 


В България секторът на услугите е малък и очакваме той да расте през дълъг период в бъдеще. Затова предполагаме увеличение от 1,5% на година от 2010 до 2040 г., след това стабилност. Това ще доведе до следната застроена площ в сектора на услугите спрямо 2000 г.:





Застроена площ в сектора на услугите

2000

100%

2010

142%

2020

182%

2030

233%

2040

298%

2050

298%


Отоплителна енергия в промишлеността и земеделието:
В промишлеността не се наблюдава промяна на общите енергийни нужди между 2000 и 2005 г., но има значително заместване на захранването от изкопаеми горива с такова от електроенергия, топлоенергия и биомаса. Вероятно това отразява предполагаемото 5% повишение на ефективността и 5% увеличаване на производствения обем. Това увеличаване на производството се очаква да продължи до 2020 г. (до 120% от нивото за 2000 г.), след което обемът на производството се очаква да остане стабилен (като стойността на производството продължава да нараства с разработването на все по-усъвършенствани продукти, както през периода 2000-2005 г.). Заместването на горивата от периода 2000 - 2005 г. също е включено в тази визия.
От 2000 до 2005 г. преминаването от горива към централно отопление в промишлеността и сектора на услугите е по-голямо от спада на районното отопление в бита, така че през периода общото потребление на районно отопление нараства със 7%.

Очаква се земеделското производство да нараства с 1% на година между 2000-2010 г. и да се възстанови ниво на земеделско производствено сходно на това на търсенето на хранителни продукти в България. След това се очаква нивото да се стабилизира при 110% от това за 2000 г. При това приемане, спадът на производството между 2000-2005 г. също ще претърпи обрат.


Между 2000-2006 г. строителството се удвоява, така че предполагаме удвояване и на енергийното търсене в сектора. Очаква се то да остане стабилно на настоящото завишено ниво, което се равнява на очакваното бъдещо развитие в жилищния сектор.
4.2. Потребление на електричество
Очакваме следното развитие в потреблението на електричество:


  • Битов сектор. Очакваме използването на електроуреди в домакинствата да се увеличи с 20% повече от увеличението на жилищната етажна площ, като половината от това допълнително увеличение бъде достигнато през 2010 г. Това ще доведе до ниво на търсене на енергийни услуги през 2050 г. в размер на 144% от нивото през 2000 г.

  • Сектор на услугите. Отново очакваме използването на електроуреди да нарастне с 20% повече от етажната площ като доведе до ниво на търсене на енергийни услуги през 2050 г. в размер на 318% от нивото през 2000 г.

  • Промишленост и земеделие. До 2020 г. предполагаме увеличение от 2% на година спрямо търсенето на гориво през 2000 г. (поради увеличена механизация), след това стабилност. Така спрямо 2000 г. нивото на търсене на енергийни услуги за промишлеността ще е 120% през 2010 г. и 140% през 2020 г., а за селското стопанство съответно 120% и 130%.

  • Строителство. Очакваме удвояване на търсенето между 2000-2010 г. поради повишена дейност, а след това стабилност на новото по-високо ниво.




  1. 4.3. Транспорт



Използването на леки автомобили в България е увеличено като броят на автомобилите е нарастнал от 196 автомобила на 1000 жители през 1996 на 246 през 2000 г. и 347 през 2006 г. Увеличението между 2000-2006 г. означава годишно увеличение от 6%.

През периода 2002-2006 г. общественият транспорт е намалявал с 6,6% на година за автобусите и 14% на година за железопътния транспорт51.


Увеличението на броя на леките автомобили се очаква да продължи с темп 6% на година до 2010 г. и след това да се забави до 3% на година до 2020 г. Увеличението се очаква да спре при достигане на ниво на използване на автомобили от 590 коли на 1000 души52, подобно на степента на използване на автомобили в Германия. След това се очаква стабилност в автомобилният транспорт.

Използването на влакове се очаква спадне наполовина между 2000-2010 г. и след това да нараства с 3% на година до 2050 г. до достигане на ниво 1,63 пъти това от 2000 г.


Потреблението на автобуси и други средства за масов превоз се очаква да спадне с 30% между 2000–2010 г. и после да нараства с 2% на година докато през 2050 г. достигне 1,55 пъти нивото от 2000 г.
Това дава следното развитие на индивидуалния транспорт спрямо 2000 г.:





Автомобили

Влакове

Автобуси и други

2000

100%

100%

100%

2010

179%

50%

70%

2020

240%

67%

85%

2030

240%

90%

104%

2040

240%

121%

127%

2050

240%

163%

155%

Тази визия не включва въздушния транспорт и навигацията.


През 2005 г. по суша са превозени 17000 млн. тона на км (ткм) стоки, от които 5800 млн. Ткм с влакове и 11800 млн. ткм с камиони. Сухопътният транспорт се е увеличил значително. Увеличението при товарните влакове е 4% на година за 2002-2006 г., а при пътния транспорт - 13% на година. За тази визия предвиждаме увеличение на товарния превоз от 4% на година за железопътния транспорт и 50% увеличение за пътния транспорт между 2000-2010 г., последвано от 25% увеличение между 2010-2020 г., увеличение от 1% на година между 2020-2040 г. и стабилизиране през 2040-2050.


Това дава следните данни за сухопътен товарен транспорт спрямо 2000 г.:





Влакове

Камиони

2000

100%

100%

2010

148%

200%

2020

180%

300%

2030

199%

331%

2040

220%

366%

2050

243%

404%

Употреба на тръбопроводи: очаква се да бъде стабилна до 2020 г., а след това да намалява поради намаляване на търсенето на петрол и газ в Европа и да достигне 70% от днешното си ниво през 2050 г.




Каталог: fileadmin -> content -> energy -> docs
energy -> Площадката на аец белене нова надежда Идейни предложения
energy -> Смята, че е време да се започне открита дискусия за алтернативното използване на площадката на аец „Белене
energy -> Урок 3: Безопасност на аец големите катастрофи, малките катастрофи и случаите "на косъм"
energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009
energy -> На участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на р българия – анализи и препоръки“ 19 – 20 февруари 2009 г., София
energy -> Разликата между отрова и радиоактивност
energy -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009
docs -> Доклади по държави-България Тодор Тодоров, ес „За Земята Основна информация Емисии парникови газове


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница