Влиянието на фламандската (маслена) живопис върху венецианската школа. Приемници и последователи

1^ Премествайки се в Брюксел, където основният език на общуване по това време бил нидерландският, майстор Роже де ла Пастюр превежда имя си от френски и става Рогир ван дер Вейденом. През 1436 г. получава почетната титла „художник на град Брюксел“, където остава да живее до края си през 1464 година.

2^ Первите три години (от 1432 до 1435) от самостоятелното творчество Рогир вече не като ученик, а като художник не са документирани изобщо. Возможно е, да ги е провел в Брюге (Брюж, Брюксел) заедно с Ван Ейк, (с когото, вероятно, и преди се засичал в Турн).

3^ Течност с остър мирис, получена чрез дестилация на смолата от иглолистни растения.

4^ Джон Онианс, FSA (роден 1942 г.) е почетен професор по световно изкуство в Университета на Източна Англия, Норич и специализира архитектура, особено архитектурната теория на италианския Ренесанс; живопис, скулптура и архитектура в Древна Гърция и Рим; Византийско изкуство, материална култура, метафора и мисъл; възприятие и познание и биологичната основа на изкуството. Неотдавнашната му работа е от ключово значение за създаването през 2005 г. на невроартистория (англ. Neuroarthistory; неврологичното изследване на художници, както живи, така и мъртви) като отделен набор от методологии. Професор Онианс споделя, че невроартисторията може да се използва „както за по-добро разбиране на същността на познатите артистични явления като стил, така и за разрешаване на досега неразрешими проблеми като: „какъв е произходът на изкуството?“. Невроартсторията може да обясни защо "флорентинските художници са използвали повече линии, а венецианските художници повече цвят. Причината е, че" невронната пластичност" гарантира, че пасивното излагане на различни природни и създадени от човека среди причинява формирането на различни визуални предпочитания ("Cracking the real Da Vinci Code" (Press release). University of East Anglia. 2006-09-06. Retrieved 2007-11-07). Книгата „Невроартистория: От Аристотел и Плиний до Баксандал и Зеки“ (Onians, John (2008-03-28). Neuroarthistory: From Aristotle and Pliny to Baxandall and Zeki. Yale University Press. ISBN 978-0-300-12677-8) е публикувана през 2008 г. от Yale University Press, в която се обсъждат редица казуси от историята на изкуството и е „предговор“ към още две негови бъдещи книги по този въпрос.

5^ Терминът „невроестетика“ е бил въведен през 1990-тте гг. от британския невробиолог Семир Зеки, считан за родоначалник на направлението. Той започнал да изучава невро-основанията на творческия потенциал през 1994 г., а през 2001 г. основал Института по Невроестетика. От 2008 г. е професор по невроестетика в Университетския колеж в Лондон. Ранните изследвания по невроестетика от 90-тте гг., провеждани от Зеки и индийския невролог Вилейанур Рамачандран, показали наличието на връзки между визуалния подход при художника и това как мозъкът му обработва визуална информация. Невроестетиката е област от експерименталната науки, чиято цел се състои в усъвместяването на (невро-)психологически изследвания с естетиката, изучавайки възприемането и сьздаването на произведения на изкуствата, а също реакциите към тях от зрителите, изследвайки взаимодействието на хората с обектите и изобразяваните сцени, предизвикващи силно чувство, най-често приятно (красотата и предизвиканото от нея възхищение). Това относително ново направление се опитва да намери основания на естетическите оценки и креативност в нервната система. Тя утвърждава, че визуалната естетика (приписването на различни степени на красота на определни форми, цветове и движения) се явява специфично човешка черта, придобита еволюционно след отделянето на човешкия вид от този на маймуните, което прави опита за красивото (прекрасното) отличителна черта на човека. Един от основните въпроси на невроестетиката: съществува ли ли свод от универсални закони/ принципи, формиращи изкуството и естетическите ни предпочитания? В допълнение, се прави опит да се изясни еволюционната база, определяща как въпросните принципи се формират, а също изследва влиянието на еволюционния процес върху характеристиките на дадените принципи. Съществуват възражения относно опитите на изследователите да редуцират естетическия опит до набор от физични и неврологични закони. Първо, остава под вопрос возможността да се схване оригиналността на отделни произведения на изкуствата с помощта на невроестетическата теория. (Проведените експерименти подтвърждават данните от теорията не пряко, а само косвено). Второ, експериментите изследват вербалния отговор на човека на въпроса за изпитваното от него при представянето на произведение искуства, като отговорите на хората селективно се филтрират, т.е. подходът е силно субективен и оформен така, че да отговаря на предварително зададена теоретична идеология. Преобладава не декларирания тесен подход, а просто гръмките претенции.