да пестят чрез тактиката „ниска топка“, която им обещава известност. Веднъж приет, този ангажимент започва да търси и сам да произвежда подкрепа: хората си изграждат нови навици в употребата на енергия; започват да се чувстват добре заради своите общественополезни усилия; убеждават себе си в жизненоважната нужда да намалят зависимостта на страната си от чуждестранни източници на гориво; оценяват намаляването на финансовите си разходи за енергия; тяхната самоотверженост ги кара да се чувстват горди и най-важното - започват да гледат на себе си като на хора, които имат съзнанието да пестят. При всички тези причини, които оправдават решението им да пестят гориво, не е чудно, че това решение остава непоклатимо дори след като първоначалната причина - популяризиране на имената им в пресата - е отпаднала. И все пак е странно, че когато факторът известност е престанал да действа, тези семейства не просто продължават да пестят, но и увеличават процента на спестената енергия. Има доста обяснения за това усилие, но аз специално предпочитам едно от тях. По някакъв начин възможността да получат публичност в пресата е пречела на тези хора да усещат, че изцяло контролират ангажимента си да спестяват. От всички причини в полза на решението да спестяват тази е единствената, която идва отвън. Само тя стои между представителите на отделните домакинства и мисълта, че пестят газ, защото те самите са убедени в това. Затова, когато пристига писмото, което отменя обещанието за
141 известност, то в същото време премахва и единствената пречка пред тези хора да възприемат себе си като дълбоко
