съществувало за момента: очевидците, хора като всички нас, не са пожелали да се намесят. Ние се превръщаме в нация от егоистични, коравосърдечни хора. Условията на съвременния живот, особено в градовете, вкаменяват сърцата ни. Ние все повече се превръщаме в „студено общество“, безчувствено и незаинтересовано от състоянието на ближния. В подкрепа на това обяснение започват редовно да се появяват нови и нови материали, които подробно разказват за различни прояви на апатия от страна на обществото. Всъщност за известен период от време след разкритията около случая Дженовезе „Таймс“ сякаш развива „нюх“ към истории за апатия. В подкрепа на това тълкуване се изказват и цял куп
175 обществени наблюдатели, които нс са излизали от кабинетите си, хора, които по принцип никога не се усъмняват, че може да грешат, когато говорят с журналисти. Те също така смятат, че случаят Дженовезе има широка обществена значимост. Всички използват думата „апатия“, която - струва си да сс отбележи - е фигурирала в заглавието на статията в „Таймс“, като изтъкват всевъзможни причини, които са я породили. Едип смята, че тя е резултат от насилието по телевизията, други твърдят, че става дума за потисната агресия, но наймного са тези, които винят „анонимността“ на живота в големия град с неговите „мегаполисни общества“ и „отчуждението на индивида от групата“. Дори Роузънтал, журналистът, който раздухва тази история и който в края па краищата я превръща дори в сюжет на книга, също се присъединява към теорията за апатията, породена от
