собствените си проблеми, много е вероятно да пропуснем
172 един дребен, но много съществен момент. Тези същите хора най-вероятно също гледат социално одобреното. Особено в двусмислена ситуация тенденцията всеки да гледа какво прави другият може да доведе до впечатляващо явление, наричано „масово неведение“. Ако това явление се разбере по-добре, ще можем до голяма степен да си обясним едно разпространено явление в нашата страна, определяно и като загадка, и като национален позор: нежеланието на десетки групи минувачи да помогнат на пострадали, които спешно се нуждаят помощ. Класически пример за такова бездействие от страна на минувачите е случай, който предизвика много дебати в журналистическите, политическите и научните среди. В началото това изглежда като поредния случай на убийство в Куинс, Ню Йорк Сити. Двайсет и няколко годишната Катрин Дженовезе била нападната и убита на улицата, докато се прибирала от работа късно през нощта. Убийството винаги вдига шум, но в град с размерите и ритъма на Ню Йорк Сити на случая на Дженовезе се посвещава само кратко съобщение в „Ню Йорк Таймс“. И Катрин Дженовезе щяла да бъде забравена още в същия мартенски ден на 1964 г., ако не била една грешка. Около седмица по-късно редакторът на „Таймс“ А. М. Роузънтал имал среща за обяд с комисар от градската полиция. Роузънтал попитал комисаря дали има новини за убийството в Куинс и комисарят, като си помислил, че го пита за случая на Дженовезе, разкрил потресаващи подробности, открити от полицаите. Подобно нещо, по думите на полицая, можело да втрещи и смае всеки. Изтегляне Сподели с приятели: |
