интензивността на модерния живот налага често да използваме такъв съкратен път. Спомнете си в първа глава сравнихме подхода със съкратения път, който ни отвежда към бързи решения, с автоматизираната реакция на по- низшите животни, чийто сложни поведенчески модели могат да бъдат задействани от присъствието на една активираща черта - звука „пиу-пиу“, наличието на червено гръдно оперение или определена последователност от светлинни сигнали. Причината по-низшите от човека видове да са принудени често да разчитат на такива единични стимулиращи определено поведение качества са ограничените им умствени способности. Техните малки мозъци не могат да засекат и преработят цялата необходима информация, която постъпва от
356 обкръжаващата ги среда. Така тези видове са развили специална чувствителност към определени аспекти на информацията. Тъй като при нормални условия тези избрани аспекти от постъпващата информация са достатъчни, за да породят правилна реакция, системата обикновено е много ефикасна. Когато пуйката чуе „пиупиу“, веднага се задейства съответното майчинско поведение. И то по механичен начин, който всъщност позволява тя да насочи ограничения си умствена потенциал към цял куп други ситуации и решения, с които трябва да се справи през деня. Ние, разбира се, имаме далеч по-ефективни в това отношение мозъчни механизми, в сравнение с пуйките или с други животни. Нямаме конкуренти в способността да преценяваме множество взаимосвързани факти и след това да взимаме правилни решения. Всъщност точно това предимство в обработката на информацията, което имаме
