ФИГУРА 4-3 Свободомислещата младеж

201
Но преди да поставят портфейлите, изследователите променили в някои от тях едно нещо. Някои от писмата били написани на стандартен английски, поради което авторът приличал на обикновен американец, докато другите писма били написани на развален английски, така че да оставят впечатление за наскоро пристигнал чужденец. С други думи, човекът, който първоначално бил открил писмото и искал да го върне, изглеждал или сходен на повечето американци, или съвсем различен от тях.
Интересният въпрос бил дали жителите на Манхатън, които откриели писмото и портфейла, щели да бъдат повлияни по-силно да върнат пакета, ако предишният човек, който се опитал да направи това, бил по-подобен на тях. Отговорът бил прост: само 33% от портфейлите били върнати, когато писмото било от „чужденец“, и цели 70%, когато се възприемало, че е от „американец“. Тези резултати говорят за една важна особеност на принципа на социалното одобрение. Ние използваме действията на другите, за да решим кое поведение е правилното особено когато възприемаме тези хора като сходни с нас самите.
Тази тенденция се наблюдава не само при възрастни, но и при деца. Изследователи са открили например, че училищните акции срещу тютюнопушенето имат траен ефект само ако начело застанат ученици на същата възраст. Според друго изследване деца, които са гледали филм, показващ как друго дете отива на зъболекар съвсем спокойно, също престават да се страхуват особено когато са на същата възраст като детето от филма. Ще ми се да знаех за това изследване преди няколко години, когато се опитвах да успокоя моя син Крие.
Аз живея в Аризона, където мнозина имат басейни в задния двор. Една от трагичните последици от това е, че всяка година има по няколко случая на удавени в тях деца.

202
Затова твърдо бях решил да науча Крие да плува още от малък. Проблемът не беше в това, че той се страхуваше от водата. Съвсем не, той я обожаваше. Но не искаше да влезе в басейна без надуваемия спасителен пояс, независимо колко го уговарях, придумвах или го карах да се засрами.
Цели два месеца не стигнахме до никъде и аз потърсих помощ от бивш мой студент - едър и снажен спасител, който бе работил и като учител по плуване. Той се провали напълно, също като мен. Не успя да накара Крие да влезе без пояс дори само веднъж.
Горе долу по това време Крие посещаваше дневен лагер, който предлагаше условия за всевъзможни занимания, включително и голям плувен басейн, който синът ми старателно избягваше. Един ден, скоро след фиаското на бившия ми студент, отидох да взема Крие от лагера малко по-рано. И тогава останах с отворена уста, защото видях как той се засилва към трамплина и скача посред най- дълбоката част на басейна. Паникьосан, аз започнах да си събувам обувките, за да се хвърля да го спасявам, но в следващия миг го видях да изплува и да гребе към края на басейна. Където аз се спуснах с обувки в ръка да го посрещна.
„Крие, ти можеш да плуваш! - възкликнах развълнувано. -
Ти можеш да плуваш!“ „Да - отговори той предпазливо. -
Днес се научих.“ „Това е страхотно, наистина е страхотно
- повтарях аз и ръкомахах развълнувано.
Но как така реши, че ие искаш повече пояса?“ Смутен от вида на татко си, който вика и непонятно защо стои по чорапи в една локва и бурно размахва обувките си, Крие обясни: „Ами, аз съм на три годинки и Томи е на три годинки. А Томи може да плува без пояс. Значи и аз мога.“
Идваше ми де се сритам отзад. Разбира се, че Крие ще гледа какво може малкият Томи, а не високият метър и

203 деветдесет бивш студент, за да разбере какво може или трябва да прави. Ако бях помислил малко повече над проблема с плуването на Крие, можеше да използвам добрия пример на Томи много по-рано и вероятно щях да си спестя няколко месеца разочарования. Можех при посещенията в лагера да видя, че Томи плува, и можех да се уговоря с родителите му да дойде някой следобед през уикенда да поплува в нашия басейн. Със сигурност до вечерта Крие щеше да е захвърлил пояса55.
Всеки фактор, който може да накара 70% от нюйоркчаните да върнат портфейл (или да увеличи вероятността децата да оставят цигарите и да не се страхуват толкова от зъболекар), определено е впечатляващ. Научни открития от този род дават само бегла представа за огромното влияние, което оказва върху ни поведението на хора, подобни на нас. Има и други, много по-силни примери.
Според мен една от най-убедителните илюстрации на това влияние започва с на пръв поглед безсмислена статистическа информация: когато на първа страница в пресата се изнесе информация за някое самоубийство, изведнъж самолетите - аероплани и частни самолети, фирмени реактивни самолети и лайнери - започват да падат от небето с тревожно темпо.
Статистиката например сочи, че след особено нашумели в пресата истории за самоубийства изведнъж броят на пътниците, загинали при самолетни катастрофи нараства с
1000%. И нещо, още по-тревожно: нараства не само броят на жертвите на самолетни катастрофи. Изведнъж отбелязват бум смъртните случаи при автомобилни катастрофи. Каква е причината за всичко това?
Веднага изниква едно обяснение: същите социални условия, които карат едни да се самоубиват, са причината други да умират при инциденти. Хората, които са склонни

204 към самоубийство, например може да реагират на стресиращи обществени събития (икономически обрати, повишаване нивото на престъпността, международно напрежение), като приключат отведнъж с всичко. На същите тези събития други реагират по различен начин - могат да станат раздразнителни или нетърпеливи, нервни или разсеяни. И доколкото тези хора управляват (или обслужват) автомобили и самолети, безопасността на превозните средства ще намалее значително и следователно ще бъдем свидетели на рязко нарастване на броя на автомобилните и самолетни произшествия.
Въз основа на тази интерпретация за „социалните условия“ можем да кажем, че някои от същите социални фактори, които причиняват самоубийство, са причина и за случайните смъртни случаи и поради тази причина има толкова силна връзка между историите за самоубийства и злополуките. Но според друга впечатляваща статистика това не е правилното обяснение. Катастрофите с фатален изход нарастват драстично само в районите, в които пресата е вдигнала много шум около самоубийствата. По други места, в които съществуват сходни социални условия, и в които вестниците не са публикували въпросните истории, не се проявява никакъв скок на злополуките. При това в онези райони, в които вестниците са публикували подробна информация за самоубийство, колкото повече е писано за него, толкова по-голямо е нарастването при броя на последвалите катастрофи.
Следователно се оказва невярно предположението, че определени социални събития са причината, която стимулира самоубийствата, от една страна, и случайните злополуки, от друга. Причината се оказва тъкмо в публикуваната история за самоубийство.
Като обяснение за силната връзка между историите за самоубийства в пресата и последвалите инциденти се

205 предлага „траурът“. Тъй като самоубийствата, за които се говори на първа страница на вестниците, често са на известни и уважавани обществени фигури, най-вероятно тяхната надълго и нашироко коментирана смърт поражда потрес и тъга у мнозина. Потресени или погълнати от тази новина, тези хора стават невнимателни при управление на автомобилите и самолетите. Резултатът е рязко нарастване на фаталните произшествия с тези превозни средства след публикациите за самоубийство на първа страница.
Въпреки че теорията за смъртните случаи може да обясни връзката между степента на публичност, която се дава на дадена история, и смъртоносните инциденти впоследствие, тя не може да обясни един поразителен факт. Статиите във вестниците, които разказват за единична жертва на самоубийство, водят до нарастване на честотата на смъртоносните катастрофи, в които участва един човек, докато статиите за случаи на убийство и самоубийство водят до нарастване само на катастрофите, в които загиват много хора. Подобен модел не може да се обясни само с „траура“.
Трябва да признаем, че в такъв случай влиянието на материалите за самоубийства върху автомобилните и самолетните катастрофи е изумително специфично.
Материали за самоубийство, при което умира само един човек, пораждат катастрофи, при които загива само един човек. Истории, в които се съчетават убийство и самоубийство, водят до нарастване на катастрофите, при които загиват много хора. Ако нито „социалните условия“, нито „тежката загуба“ могат да обяснят тази смайваща поредица от факти, кое всъщност може? Дейвид Филипс, социолог от Калифорнийския университет в Сан Диего, смята, че е намерил отговора. Според него несъмненият виновник е така нареченият „ефект на Вертер“.

206
Историята на този ефект е едновременно ужасяваща и интригуваща. Преди около два века прочутият немски писател Йохан фон Гьоте публикува роман, озаглавен „Die
Leiden des jungen Werthers“ („Страданията на младия
Вертер“,). Тази книга, в която героят, наречен
Вертер, се самоубива, оказва огромно влияние. Тя не само незабавно носи слава на своя автор, но и води до вълна от самоубийства, която залива Еввропа. Афектът с толкова силен, че в няколко страни властите забраняват романа.
В своя труд професор Филипс проследява ефекта на
Вертер до днешни дни.
Неговото изследване недвусмислено показва, че веднага след някоя вдигнала шум в пресата история за самоубийство нивото на самоубийствата нараства драстично точно в онези географски райони, където ѝ е дадена най-много публичност. Тезата на Филипс е, че определени, затормозени от проблеми хора, които четат за смъртта на някой самоубиец, се чувстват подтикнати от неговия пример и също се самоубиват. Илюстрирайки по ужасяващ начин принципа на социалното одобрение, тези хора вземат решение как да постъпят в зависимост от това как са постъпили други затормозени хора.
Доказателства за ролята на ефекта на Вертер в съвременността Филипс събира от статистическите данни за самоубийствата в Съединените щати между 1947 и 1968 г. Той установява, че в рамките на два месеца след всяко самоубийство, излязло на първа страница във вестниците, се самоубиват средно с 58 души повече от обикновено.
Филипс открива също, че тенденцията самоубийствата да пораждат самоубийства се проявява най-вече в онези части на страната, в които първото самоубийство е широко коментирано, и освен това колкото по-голяма публичност

207 му е дадена, толкова по-висок е броят на последвалите самоубийства.
Вероятно откривате подобрителна прилика между фактите, конто съпътстват ефекта на Вертер, и влиянието па историите за самоубийства върху въздушните и пътните инциденти. Тази прилика но убягва и на професор
Филипс. Той всъщност твърди, че всички смъртни случаи над обичайното ниво, които следват от новините за самоубийство, публикувани на първа страница, могат да бъдат обяснени по един и същи начин: копиране. След като са научили за нечие самоубийство, неприятно голямо количество хора решават, че самоубийството е подходящо решение и за тях самите. Някои от тях го извършват направо, без да се крият, като по този начин нивото на самоубийствата скача. Други обаче не са толкова открити.
Поради някаква причина - за да опазят своята репутация, да спестят срама и болката на своите семейства, да не попречат на близките си да получат парите от застраховка
- те прикриват самоубийството. Предпочитат смъртта им да изглежда като злополука. Затова умишлено, но неявно, те причиняват катастрофата на колата или самолета, които управляват или в които пътуват. Това може да бъде постигнато по много начини. Пилотът на търговски самолет може да наклони носа на самолета в критичен момент при излитането или незнайно защо да се приземи на писта, на която е кацнал друг самолет, в разрез с инструкциите от контролната кула. Шофьорът може внезапно да завие към някое дърво или да навлезе в отсрещното платно. Пътник в автомобил или фирмен самолет може да нападне шофьора или пилота, като причини смъртоносна катастрофа. Пилот на частен самолет може, независимо от предупрежденията по радиовръзката, да се забие в друг самолет. Така, според д- р Филипс, тревожният ръст на злополуките след

208 самоубийства, шумно разгласени по вестниците, най- вероятно да се дължи на скритото влияние на ефекта на
Вертер.
Смятам тази идея за гениална. Първо, тя обяснява чудесно всички факти. Ако някои от катастрофите наистина са скрити форми на копиращи самоубийства, тогава е разбираемо защо броят им нараства след появата на истории за самоубийства. Ясно е и защо най-голям ръст на катастрофите има там, където историята за самоубийството е най-много коментирана и следователно е достигнала до повече хора. Ясно е също и защо количеството на катастрофите нараства значително само в онези географски райони, в които историята е добила публичност. И дори можем да разберем защо единичните самоубийства водят само до катастрофи на отделни хора, докато самоубийствени инциденти от по-гол ям мащаб, при които загиват много хора, водят само до катастрофи с множество жертви. Отговорът е в копирането.
Прозрението на Филипс има още една много важна страна.
То не само ни позволява да обясним съществуващите факти, но също така ни помага да предсказваме нови, които никога преди не са били разкривани. Например, ако необикновено високите нива на катастрофите, следващи статиите за самоубийства, наистина се дължат на копиране, а не на случайни действия, би трябвало да бъдат и по-смъртоносни. Тоест хора, които се опитват да се самоубият, най-вероятно ще направят така (с крак на газта, вместо на спирачката, с навеждане, а не с изправяне на носа на самолета), че последствията да бъдат колкото може по- смъртоносни. Тяхната цел е бърза и сигурна смърт. Когато Филипс проучва получените данни, за да провери своите предвиждания, той открива, че средният брой на хората, загинали при катастрофа на търговски самолет, е над три пъти по-голям, ако катастрофата се е

209 случила една седмица след публикувана на първа страница история за самоубийство, отколкото ако се е случила една седмица преди това. Подобен феномен може да бъде установен и в статистическите данни за катастрофите по пътищата - материали за самоубийство водят до смъртоносни резултати в автомобилните катастрофи.
Жертвите на фатални пътни катастрофи, станали след самоубийство, коментирано от пресата, умират четири пъти по-бързо, отколкото в други случаи.

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: