Влиянието

194 именно те трябва да поемат отговорност. Когато са сигурни, че отговорността е тяхна и случаят изисква спешно да се намесят, хората са изключително отзивчиви.
Щом веднъж стане ясно, че виновно е не някакво неуправляемо социално явление като обезличаването на хората при градския начин на живот, а просто чувство за несигурност, тогава е възможно жертвите да предприемат определени действия, за да защитят себе си, като намалят несигурността на очевидците. Представете си например, че сте решили да прекарате един летен следобед на музикален концерт в парка. Когато концертът свършва и хората започват да се разотиват, вие забелязвате, че едната ви ръка е леко вцепенена, но не обръщате сериозно внимание на това. И все пак, докато се движите заедно с част от тълпата по една от страничните алеи на парка, вие усещате това вцепенение да се разпространява по ръката и по едната страна на лицето ви. Леко объркан, вие решавате за малко да седнете до едно дърво да си починете. Но скоро ви става ясно, че нещата съвсем не са наред. Посядането не помага, контролът и координацията на вашите мускули се влошават дотолкова, че вече ви е трудно да раздвижите устата и езика си, за да кажете нещо. Опитвате се да станете, но не можете. Ужасяваща мисъл проблясва в съзнанието ви: „Господи, получавам удар!“ Хората минават покрай вас на групи и повечето не ви обръщат никакво внимание. Малцината, които забелязват странния начин, по който сте се отпуснал до дървото, или пък странния ви поглед, веднага правят справка с общата реакция около себе си и като виждат, че никой не се разтревожва, отминават с убеждението, че нищо страшно не се е случило.
Ако се озовете в такова затруднение, какво бихте могли да направите, за да получите помощ? Тъй като физическото ви състояние се влошава, времето за вас е решаващо. Ако

195 преди да сте успели да поискате помощ, изгубите способността си да говорите, да се движите или пък загубите съзнание, вашите шансове да получите помощ и да се възстановите ще намалеят драстично. Най-важно е да опитате да поискате помощ възможно най-бързо. Но какъв ще бъде най-ефективният начин да отправите тази молба?
Охкането и пъшкането, както и опитът да извикате вероятно няма да дадат резултат. Те може и да привлекат нечие внимание, но няма да дадат достатъчно информация, за да убедят минувача, че е наложително да помогне.
Ако не е много вероятно само виковете да доведат помощ, може би трябва да бъдете по- конкретни. Всъщност, за да привлечете внимание, трябва да направите повече; трябва ясно да извикате, че имате нужда от помощ. Не бива да позволявате на минувачите да изтълкуват ситуацията като нещо, което не изисква внимание. Използвайте думата
„помощ“, за да покажете, че се нуждаете от съдействие незабавно. И не се притеснявайте, че с това ще сгрешите.
Не бива да се притеснявате от нищо. Предвид възможността за удар, не можете да си позволите да се тревожите да не би да сте преувеличили проблема.
Моментното неудобство изобщо не може да се сравнява с евентуалната смърт или доживотна парализа.
Но дори силно да извикате за помощ, това не е гаранция, че ще я получите. Макар да внесе яснота, че става дума за спешен случай, ще останат други съмнения. Каква точно помощ е нужна тук? Аз ли трябва да помогна, или да оставя някой друг, който е по-квалифициран от мен?
Тръгнал ли е вече някой да доведе професионална помощ, или това е моя отговорност? И докато очевидците стоят и ви гледат, глупаво прехвърляйки в ума си тези въпроси, времето, което е решаващо за вас и вашето оцеляване, може вече да изтича.

196
Очевидно в такъв случай вие, като жертва, трябва да направите повече от това, да известите хората наблизо за нуждата си от спешна помощ - трябва и да премахнете всички техни съмнения как да бъде осигурена тази помощ.
Кой е най-ефикасният и сигурен начин да направите това?
Въз основата на констатациите от изследванията, които видяхме, моят съвет би бил да изберете един човек от тълпата. Гледайте в него, говорете, посочете директно този човек и никой друг: „Вие, господине, със синьото сако, имам нужда от помощ. Извикайте линейка.“ С това единствено изказване ще разсеете всички съмнения, които биха попречили на идването на помощ или биха я забавили. С това единствено изречение вие ще поставите мъжа със синьото сако в позицията на „спасител“. Той веднага ще разбере, че е необходимо да повика помощ; ще разбере, че именно той, а не някой друг, е отговорен за нейното оказване; и най-после, ще разбере точно как да го направи. Всички научни свидетелства сочат, че това ще доведе до незабавни и ефективни действия.
Най-общо казано, вашата най-добра стратегия, когато имате нужда от спешна помощ, е да намалите несигурността у хората наоколо относно вашето състояние и техните отговорности. Бъдете колкото може по- конкретен каква е нуждата ви от помощ. Не оставяйте минувачите да решават сами, защото особено сред тълпата, принципът на социалното одобрение и следващият го ефект на масовото неведение много лесно ще ги накарат да се отнесат към вашето състояние като към случай, който не заслужава внимание.
И винаги молете за помощ отделен човек от групата свидетели. Не се поддавайте на естествената склонност да отправите молбата си към всички. Изберете си един човек и му възложете задача. В противен случай е много лесно

197 за всеки един от тълпата да приеме, че някой друг трябва да помогне, ще помогне или вече е помогнал. От всички методи в тази книга, които са предназначени да предизвикват съгласие, този е може би най-важният, който трябва да запомните. В крайна сметка неуспехът да накарате някого да ви помогне може да има сериозни последствия за вас.
Неотдавна мое собствено преживяване потвърди значението на това. Претърпях сериозна автомобилна катастрофа. И аз, и другият шофьор бяхме сериозно наранени. Той беше в безсъзнание, паднал върху волана, докато аз успях да се измъкна, олюлявайки се и целият в кръв. Катастрофата беше станала в центъра на едно кръстовище пред очите на няколко души, спрели с колите си на светофара. Докато стоях до вратата на колата на колене и се опитвах да проумея какво става, светна зелено и чакащите коли бавно тръгнаха през кръстовището; шофьорите зяпаха, но не спираха.
Спомням си как си помислих: „О, не, става точно така, както твърди изследването. Те всички подминават.“ Но за мое щастие, като социален психолог, познавам достатъчно проучвания, свързани с очевидците. Разглеждайки бедата, която ми се беше случила, през призмата на констатациите в тези изследвания, аз знаех точно какво да правя. Като се изправих на крака, така че да могат да ме виждат ясно, аз посочих към шофьора на една от колите с думите:
„Обадете се в полицията.“ На втория и на третия шофьор, които посочих поотделно, казах: „Отбийте от пътя, имаме нужда от помощ!“ Тези хора се отзоваха мигновено.
Извикаха полиция и линейка незабавно, изтриха с кърпички кръвта от лицето ми, сложиха едно сако под главата ми, изявиха готовност да се явят като свидетели за инцидента, един човек дори предложи да ме придружи до болницата.

198
Помощта не само беше бърза и оказана с много загриженост, тя беше и заразна. След като шофьорите, които влязоха в кръстовището от другата страна, видяха колите, спрели заради мен, те също отбиха от пътя и се погрижиха за другата жертва. Сега принципът на общоприетото вече работеше за нас. Цялата работа беше да обърна нещата по посока на помощта. Веднъж след като направих това, можех да се отпусна и да оставя искрената загриженост на очевидците и естествената инерция на принципа на социалното одобрение да свършат останалото.

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: