383 и анализират данни, които надминават всички възможности, с които е разполагал Айнщайн.
Тъй като технологиите могат да се развиват много по- бързо от нас, е много вероятно нашият природен капацитет да обработваме постъпващата информация да
става все по- неадекватен, за да се справи с прекалено много- то възможности за избор, промени и предизвикателства, които са присъщи на модерния живот. Все по-често и по- често ни предстои да изпадаме в положението на по-низши животни, чийто умствени способности са неприспособени да се справят напълно със сложността и богатството на заобикалящата ги външна среда. За разлика от животните, чийто познавателни сили винаги са били относително несъвършени, ние сами сме
породили своята несвършеност, като сме изградили крайно сложен свят. А последствията от този нов недостатък са същите, както и от присъщия на животните. Когато взимаме решение, все по-рядко ще се радваме на лукса да правим напълно обмислен анализ на цялата ситуация и все повече ще задържаме вниманието си само върху отделна нейна част, на която да можем да разчитаме при нормални условия.
Когато тази част е наистина надеждна, няма нищо лошо да прилагаме съкратения подход на ограниченото полезрение и автоматичната реакция. Проблемът се появява, когато по някаква причина обичайно надеждният
сигнал ни даде лош съвет, подведе ни да извършим погрешни действия и да вземем неподходящи решения. Както вече видяхме, такава причина може да бъде хитростта на хора, които печелят, като използват нашето съгласие и целят да задействат точно тази неразумна и механична природа на реакцията, която използва краткостта. Ако, както изглежда, честотата на реагиране чрез съкращаване на пътя към решението нараства заедно с увеличаването на интензитета и разнообразието на
модерния живот, можем
384 да сме сигурни, че предстои да нарасне и честотата на употреба на тези трикове.
Какво можем да направим, предвид очакваното засилване на злоупотребите с нашите системи за съкращаване на пътя? Вместо само да се учим да ги избягваме, аз бих настоял за енергична контраатака. Има обаче едно важно ограничение. Не бива да считаме за свои врагове онези професионалисти в добиването на съгласие, които играят честно по правилата на нашата реакция за съкращаване на пътя към решението. Те, напротив, са наши съюзници в добре осъществения и адаптивен процес на обмен. Обект на нашата ответна агресия трябва да
са само онези индивиди, които изопачават, фалшифицират или представят по подвеждащ начин доказателствата, от които естествено се ръководи нашата реакция за съкращаване на пътя.
Сподели с приятели: